1И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове. (Отк 18:1)2В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия – върху земята,3и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове. (Ос 11:10; Ам 1:2; Ам 3:8)4И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“ (Дан 8:26; Дан 12:4; Дан 12:9)5И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето (Вт 32:40; Дан 12:7)6и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага. (Бит 14:22; Изх 20:11; Неем 9:6; Пс 146:6)7В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха – пророците.“ (Ам 3:7)8И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“9Тогава отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми рече: „Вземи и го изяж! В стомаха ти ще бъде горчив, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“ (Ез 2:8)10И взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но като го изядох, стана ми горчиво в стомаха.11И ми каза: „Ти трябва отново да пророкуваш за много племена, народи, езици и царе.“
1Puis je vis un [autre] ange puissant descendre du ciel, enveloppé d'une nuée. Au-dessus de sa tête était l'arc-en-ciel; son visage était comme le soleil et ses jambes comme des colonnes de feu.2Il tenait dans sa main un petit livre ouvert. Il posa son pied droit sur la mer et son pied gauche sur la terre,3et il cria d'une voix forte, comme un lion qui rugit. Quand il eut crié, les sept tonnerres firent entendre leur voix.4Quand les sept tonnerres eurent fini de parler, j'allais écrire, mais j'entendis du ciel une voix qui disait: «Marque du sceau du secret ce qu'ont dit les sept tonnerres, ne l'écris pas.»5Alors l'ange que j'avais vu debout sur la mer et sur la terre leva sa main [droite] vers le ciel6et jura par celui qui vit aux siècles des siècles, qui a créé le ciel et ce qui s'y trouve, la terre et ce qui s'y trouve ainsi que la mer et ce qui s'y trouve: «Il n'y aura plus de délai,7mais quand viendront les jours où l'on entendra le septième ange sonner de la trompette, le mystère de Dieu s'accomplira, comme il l'a annoncé à ses serviteurs les prophètes.»8La voix que j'avais entendue du ciel me parla de nouveau et me dit: «Va, prends le petit livre ouvert dans la main de l'ange qui se tient debout sur la mer et sur la terre.»9J'allai donc vers l'ange et lui demandai de me donner le petit livre. Il me dit: «Prends-le et avale-le; il sera amer dans ton ventre, mais dans ta bouche il sera doux comme du miel.»10Je pris le petit livre de la main de l'ange et je l'avalai. Dans ma bouche, il fut doux comme du miel[1], mais quand je l'eus avalé, mon ventre fut rempli d'amertume. (Ез 3:3)11Puis on me dit: «Il faut que tu prophétises de nouveau sur un grand nombre de peuples, de nations, de langues et de rois.»