Марко 5 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Обхванатият от нечист дух в Гадара

1 И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската^[1] област. (Мт 8:28; Лк 8:26) 2 А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух, 3 живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги. 4 Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае. 5 И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни. 6 А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони, 7 и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“ (Мк 1:24) 8 8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“ 9 Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“ 10 И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта. 11 А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине. 12 И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“ 13 Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него. 14 А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило. 15 Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха. 16 А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете. 17 Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18 И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него. 19 Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“ 20 Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.

Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

21 И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. (Мт 9:18; Лк 8:40) 22 Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му 23 и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ 24 Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха. 25 А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години 26 и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието и се беше влошило, 27 като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, (Мк 6:56) 28 защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ 29 Кръвотечението и престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. 30 Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ 31 Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: „Кой се допря до Мене“?“ 32 Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. 33 Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той и рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“ 35 Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ 36 Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ 37 И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. 38 Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. 39 И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ 40 Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. 41 Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита куми“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ 42 Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много. 43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да и дадат да яде.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Ils arrivèrent sur l'autre rive du lac, dans le pays des Gadaréniens. 2 Dès que Jésus fut hors de la barque, un homme vint à sa rencontre; il sortait des tombeaux et il était animé par un esprit impur. 3 Cet homme habitait dans les tombeaux, et personne ne pouvait plus l'attacher, même avec une chaîne. 4 En effet, souvent on l'avait attaché avec des fers aux pieds et des chaînes, mais il avait cassé les chaînes et brisé les fers, et personne n'avait la force de le maîtriser. 5 Il était sans cesse, nuit et jour, dans les tombeaux et sur les montagnes; il criait et se blessait lui-même avec des pierres. 6 Il vit Jésus de loin, accourut, se prosterna devant lui 7 et s'écria d'une voix forte: «Que me veux-tu, Jésus, Fils du Dieu très-haut? Je t'en supplie au nom de Dieu, ne me tourmente pas.» 8 En effet, Jésus lui disait: «Sors de cet homme, esprit impur!» 9 Il lui demanda: «Quel est ton nom?» «Mon nom est légion, car nous sommes nombreux», répondit-il. 10 Et il le suppliait avec insistance de ne pas les envoyer hors du pays. 11 Il y avait là, vers la montagne, un grand troupeau de porcs en train de chercher à manger. 12 Tous les démons le supplièrent: «Envoie-nous dans ces porcs afin que nous entrions en eux.» 13 Il le leur permit [aussitôt]. Les esprits impurs sortirent de l'homme, entrèrent dans les porcs, et le troupeau se précipita du haut de la falaise dans le lac; il y avait environ 2000 porcs, et ils se noyèrent dans le lac. 14 Les gardiens du troupeau s'enfuirent et allèrent le raconter dans la ville et dans les campagnes. Les gens allèrent voir ce qui était arrivé. 15 Ils vinrent vers Jésus et virent le démoniaque, celui qui avait eu la légion de démons, assis, habillé et dans son bon sens; et ils furent saisis de frayeur. 16 Ceux qui avaient été témoins de la scène leur racontèrent ce qui était arrivé au démoniaque et aux porcs. 17 Alors ils se mirent à supplier Jésus de quitter leur territoire. 18 Comme il montait dans la barque, celui qui avait été démoniaque le suppliait, demandant à l'accompagner. 19 Jésus ne le lui permit pas mais lui dit: «Va dans ta maison, vers les tiens, et raconte-leur tout ce que le Seigneur a fait pour toi, comment il a eu pitié de toi.» 20 Il s'en alla et se mit à proclamer dans la Décapole tout ce que Jésus avait fait pour lui. Et tous étaient dans l'étonnement.

Guérison d'une femme et résurrection d'une fillette

21 Jésus regagna en barque l'autre rive, où une grande foule se rassembla autour de lui. Il était au bord du lac. 22 Alors vint un des chefs de la synagogue, du nom de Jaïrus. Lorsqu'il aperçut Jésus, il se jeta à ses pieds 23 et le supplia avec insistance: «Ma petite fille est sur le point de mourir. Viens, pose les mains sur elle afin qu'elle soit sauvée, et elle vivra.» 24 Jésus s'en alla avec lui. Une grande foule le suivait et le pressait de tous côtés. 25 Or, il y avait une femme atteinte d'hémorragies depuis 12 ans. 26 Elle avait beaucoup souffert entre les mains de nombreux médecins. Elle avait dépensé tout ce qu'elle possédait, mais cela n'avait servi à rien; au contraire, son état avait plutôt empiré. 27 Elle entendit parler de Jésus, vint dans la foule par-derrière et toucha son vêtement, 28 car elle se disait: «Même si je ne touche que ses vêtements, je serai guérie.» 29 A l'instant même, son hémorragie s'arrêta, et elle sentit dans son corps qu'elle était guérie de son mal. 30 Jésus se rendit aussitôt compte qu'une force était sortie de lui; il se retourna au milieu de la foule et dit: «Qui a touché mes vêtements?» 31 Ses disciples lui dirent: «Tu vois la foule qui te presse et tu dis: ‘Qui m'a touché?’» 32 Jésus regardait autour de lui pour voir celle qui avait fait cela. 33 La femme, effrayée et tremblante, sachant ce qui lui était arrivé, vint se jeter à ses pieds et lui dit toute la vérité. 34 Alors il lui dit: «Ma fille, ta foi t'a sauvée. Pars dans la paix et sois guérie de ton mal.» 35 Il parlait encore quand des gens arrivèrent de chez le chef de la synagogue et lui dirent: «Ta fille est morte. Pourquoi déranger encore le maître?» 36 Dès qu'il entendit cette parole, Jésus dit au chef de la synagogue: «N'aie pas peur, crois seulement.» 37 Et il ne laissa personne l'accompagner, sauf Pierre, Jacques et Jean, le frère de Jacques. 38 Ils arrivèrent à la maison du chef de la synagogue où Jésus vit du tumulte, des gens qui pleuraient et poussaient de grands cris. 39 Il entra et leur dit: «Pourquoi faites-vous ce tumulte et pourquoi pleurez-vous? L'enfant n'est pas morte, mais elle dort.» 40 Ils se moquaient de lui. Alors il les fit tous sortir, prit avec lui le père et la mère de l'enfant et ceux qui l'avaient accompagné, et il entra là où l'enfant était [couchée]. 41 Il la prit par la main et lui dit: «Talitha koumi», ce qui signifie: «Jeune fille, lève-toi, je te le dis». 42 Aussitôt la jeune fille se leva et se mit à marcher, car elle avait 12 ans. Ils furent [aussitôt] remplis d'un grand étonnement. 43 Jésus leur adressa de fortes recommandations pour que personne ne le sache et demanda qu'on donne à manger à la jeune fille.