Марко 3 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Излекуване в събота на човек с изсъхнала ръка

1 Иисус отново влезе в синагогата. Там имаше един човек с изсъхнала ръка. (Мт 12:9; Лк 6:6) 2 И следяха дали Иисус ще го излекува в събота, за да Го обвинят. 3 А Той каза на човека с изсъхналата ръка: „Застани по средата!“ 4 И на тях каза: „В събота добро ли е позволено да прави човек или зло? Да спаси един живот или да го погуби?“ Но те мълчаха. 5 Потресен от коравосърдечието им, като ги изгледа с гняв, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той я протегна и тя стана здрава като другата. 6 Фарисеите, като излязоха, веднага се събраха на съвещание с иродианите против Него, за да Го погубят. (Мт 22:15; Мк 8:15; Мк 12:13)

Мт 22:15Мк 8:15Мк 12:13

Иисус Христос поучава и лекува

7 А Иисус се отдалечи с учениците Си към езерото и Го следваше множество народ от Галилея; също от Юдея, (Мт 4:23; Мт 12:15; Лк 6:17)

Мт 4:23Мт 12:15Лк 6:17

8 Йерусалим, Идумея, от земята отвъд Йордан и от околностите на Тир и Сидон много хора дойдоха при Него, щом чуха какво вършеше. 9 И Той поръча на учениците Си да има готова една лодка заради навалицата, за да не Го притискат. (Мк 4:1; Лк 5:1) 10 Тъй като изцеляваше мнозина, всички, които имаха заболявания, напираха към Него, за да Го докоснат. 11 И нечистите духове, щом Го видеха, падаха пред Него и изкрещяваха: „Ти си Синът Божий!“ (Мк 1:34; Лк 4:41) 12 Но Той строго им забраняваше да разгласяват за Него.

Иисус Христос избира дванадесетте Си ученици

13 Тогава Той се изкачи на планината и повика при Себе Си онези, които Сам искаше. А когато те дойдоха при Него, (Мт 10:1; Лк 6:12) 14 избра от тях дванадесет, за да бъдат с Него и да ги изпраща да проповядват, 15 да имат власт да лекуват болести^[1] и да изгонват бесове. 16 И избра дванадесетте: Симон, на когото даде име Петър, (Мт 16:17; Йн 1:42) 17 Яков Зеведеев и Йоан, брата на Яков, на които даде име Воанергѐс, тоест синове на гърма, (Лк 9:54) 18 Андрей, Филип, Вартоломей, Матей, Тома, Яков Алфеев, Тадей, Симон Кананит 19 и Юда Искариот, който Го предаде. (Мт 26:25)

Божествената власт на Иисус Христос

20 Дойдоха в една къща и пак се събра народ, така че те не можеха и хляб да ядат. (Мт 12:22; Мк 2:2; Лк 11:14; Лк 12:10)

Мт 12:22Мк 2:2Лк 11:14Лк 12:10

21 И когато Неговите близки чуха това, тръгнаха да Го приберат, понеже се говореше, че не е на себе си. 22 А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че е обладан от Веелзевул и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз. (Мт 9:34; Мт 10:25) 23 И като ги повика, Иисус им говореше с притчи: „Как може Сатаната да изгонва сам себе си? 24 Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може да устои. 25 И ако някой дом се раздели на части една против друга, този дом не може да устои. 26 И ако Сатаната е въстанал против себе си и се е разделил, не може да устои; дошъл е краят му. 27 Никой не може да влезе в къщата на силния и да разграби покъщнината му, ако първо не върже силния. Едва тогава той ще разграби дома му. 28 Истината ви казвам: на човешките синове ще бъдат простени всички грехове и хули, с каквито биха хулили, 29 но който похули Светия Дух, за него няма да има прошка за вечни времена и той подлежи на вечно осъждане.“ (Лк 12:10) 30 Това каза Той, тъй като говореха: „У Него има нечист дух.“ (Йн 7:20)

Майката и братята на Иисус Христос

31 Тогава дойдоха майка Му и братята Му. Те стояха навън и изпратиха при Него да Го повикат. (Мт 12:46; Лк 8:19) 32 А около Него седеше народ. И Му казаха: „Ето майка Ти, братята и сестрите Ти са отвън и Те търсят.“ 33 В отговор Той им рече: „Коя е майка Ми или кои са братята Ми?“ 34 И като огледа седящите около Себе Си, каза: „Ето Моята майка и Моите братя! 35 Защото, който изпълнява Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.“

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Jésus entra de nouveau dans la synagogue. Il s'y trouvait un homme qui avait la main paralysée. 2 Ils observaient Jésus pour voir s'il le guérirait le jour du sabbat: c'était afin de pouvoir l'accuser. 3 Jésus dit à l'homme qui avait la main paralysée: «Lève-toi, là au milieu.» 4 Puis il leur dit: «Est-il permis, le jour du sabbat, de faire du bien ou de faire du mal, de sauver une personne ou de la tuer?» Mais ils gardèrent le silence. 5 Alors il promena sur eux un regard de colère et, peiné de l'endurcissement de leur cœur, il dit à l'homme: «Tends ta main.» Il la tendit, et sa main fut guérie. 6 Les pharisiens sortirent et tinrent aussitôt conseil avec les hérodiens^[1] sur les moyens de le faire mourir. 7 Jésus se retira au bord du lac avec ses disciples. Une foule nombreuse le suivit, venue de la Galilée, de la Judée, 8 de Jérusalem, de l'Idumée, de l'autre côté du Jourdain et des environs de Tyr et de Sidon; cette foule vint à lui car elle avait appris tout ce qu'il faisait. 9 Il dit à ses disciples de tenir toujours à sa disposition une petite barque afin de ne pas être écrasé par la foule. 10 En effet, comme il guérissait beaucoup de gens, tous ceux qui avaient des maladies se jetaient sur lui pour le toucher. 11 Les esprits impurs, quand ils le voyaient, se prosternaient devant lui et s'écriaient: «Tu es le Fils de Dieu.» 12 Mais il leur recommandait très sévèrement de ne pas le faire connaître.

Choix des douze apôtres

13 Il monta ensuite sur la montagne; il appela ceux qu'il voulait, et ils vinrent vers lui. 14 Il en établit douze [auxquels il donna le nom d'apôtres,] pour qu'ils soient avec lui, et pour les envoyer prêcher 15 avec le pouvoir [de guérir les maladies et] de chasser les démons. 16 [Voici les douze qu'il établit:] Simon, qu'il appela Pierre; 17 Jacques, fils de Zébédée, et Jean, frère de Jacques, auxquels il donna le nom de Boanergès, qui signifie «fils du tonnerre»; 18 André; Philippe; Barthélémy; Matthieu; Thomas; Jacques, fils d'Alphée; Thaddée; Simon le Cananite^[2]; 19 et Judas l'Iscariot^[3], celui qui trahit Jésus.

Jésus contesté

20 Ils se rendirent à la maison, et la foule se rassembla de nouveau, de sorte qu'ils ne pouvaient même pas prendre leur repas. 21 Lorsqu'ils l'apprirent, les membres de la famille de Jésus vinrent pour s'emparer de lui, car ils disaient: «Il a perdu la raison.» 22 Les spécialistes de la loi qui étaient descendus de Jérusalem disaient: «Il a en lui Béelzébul^[4]; c'est par le prince des démons qu'il chasse les démons.» 23 Jésus les appela et leur dit sous forme de paraboles^[5]: «Comment Satan peut-il chasser Satan? 24 Si un royaume est confronté à des luttes internes, ce royaume ne peut pas subsister, 25 et si une famille est confrontée à des luttes internes, cette famille ne peut pas subsister. 26 Si donc Satan se dresse contre lui-même, s'il est divisé, il ne peut pas subsister, c'en est fini de lui. 27 Personne ne peut entrer dans la maison d'un homme fort et piller ses biens sans avoir d'abord attaché cet homme fort; alors seulement il pillera sa maison. 28 Je vous le dis en vérité, tous les péchés seront pardonnés aux hommes, ainsi que les blasphèmes qu'ils auront proférés, 29 mais celui qui blasphémera contre le Saint-Esprit n'obtiendra jamais de pardon: il mérite une condamnation éternelle.» 30 Jésus parla de cette manière parce qu'ils disaient: «Il a un esprit impur.» 31 Sa mère et ses frères arrivèrent donc. Ils se tenaient dehors et l'envoyèrent appeler. 32 La foule était assise autour de lui, et on lui dit: «Voici, ta mère et tes frères [et sœurs] sont dehors et te cherchent.» 33 Il répondit: «Qui est ma mère, et qui sont mes frères?» 34 Puis il promena le regard sur ceux qui étaient assis tout autour de lui et dit: «Voici ma mère et mes frères. 35 En effet, celui qui fait la volonté de Dieu, celui-là est mon frère, ma sœur, ma mère.»