Исая 33 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Поражението на Асирия

1 Горко ти, опустошителю, който сам не си опустошаван, и ти, грабителю, когото не са ограбвали. Тъкмо когато престанеш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и тъкмо когато престанеш с грабежите, ще бъдеш ограбен. 2 Господи, смили се над нас! На Тебе се надяваме. Бъди ни подкрепа от ранни зори и спасение във време на нужда! (Пс 33:22; Пс 46:2) 3 От грохота на Твоя глас се разбягват народите и племената се разпръскват при Твоето появяване. (Чис 10:35; Пс 46:7; Пс 48:5; Пс 68:2)

Чис 10:35Пс 46:7Пс 48:5Пс 68:2

4 И плячката ви ще бъде отнесена като от гъсеници и ще се нахвърлят на нея като скакалци. 5 Величествен е Господ, защото живее във висините. Той изпълва Сион с правосъдие и справедливост. (Пс 57:6; Пс 83:19; Пс 97:9)

Пс 57:6Пс 83:19Пс 97:9

6 Спокойните ти времена, Сионе, ще бъдат изпълнени със спасение, мъдрост и знание, а страхът от Господа ще е съкровище. 7 Ето навън юнаците им крещят, а пратениците за мир горчиво ридаят. (Ис 29:1) 8 Пътищата са пусти и пътници по тях няма. Той наруши договора, разруши градовете и презря хората. 9 Земята жалее и изнемогва. Ливан е посрамен и вехне. Сарон стана като пустиня, а листата от дърветата на Васан и Кармил опадаха. (Ис 35:2; Ам 1:2) 10 „Сега ще стана – казва Господ, – сега ще се надигна и възвелича. 11 Със слама сте бременни и плява ще родите. Вашето дихание е огън, който ви изгаря. 12 И народите ще бъдат изпепелени като отсечени тръни, изгорени в огън. 13 Чуйте вие в далечни земи какво съм сторил и вие, тукашни, признайте мощта Ми.“ 14 Грешниците на Сион се изплашиха; треска затресе безбожниците: „Кой от нас може да живее до унищожаващия огън; кой от нас може да живее до вечния пламък?“ 15 Онзи, който живее праведно и говори справедливо, който отхвърля печалбата от насилствени дела, който не взема подкуп, който не иска да чува за кръвопролития и не иска да вижда злото, (Пс 15:1) 16 той ще живее на високо място и скалите ще са негова крепост и защита. Хляб ще му се даде и вода няма да му липсва. 17 Очите ти ще видят царя в неговото великолепие, ще видят и обширна земя. 18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: „Къде е този, който тогава мереше, и този, който тогава теглеше? Къде е този, който броеше кулите?“ (1 Кор 1:20) 19 Няма да видиш вече злия народ с неясната и непонятна реч, с неразбрания и безсмислен език. (Ис 28:11) 20 Погледни Сион, град на празничните наши събрания. Очите ти ще видят Йерусалим, едно спокойно място, шатър, който няма да помръдне, чиито колчета никога няма да бъдат извадени и нито едно негово въже няма да бъде скъсано. (Ис 54:2) 21 Защото там е нашият велик Господ. А онова място е с реки и широки потоци, по които няма да плава лодка с весла, нито ще минава величествен кораб. 22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар. Той ще ни спаси. 23 Въжетата ти изтъняха и не могат да крепят мачтата, не могат да изпъват платната. Плячката ще бъде разделена набързо и дори сакатите ще се доберат до дял от нея. 24 И нито един от жителите няма да каже: „Болен съм“, защото ще бъдат простени греховете на народа, който живее там.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Délivrance de Jérusalem

1 Malheur à toi qui dévastes sans avoir été dévasté, qui trahis sans avoir été trahi! Quand tu auras fini de dévaster, tu seras à ton tour dévasté; quand tu auras fini de piller, on te pillera. 2 Eternel, fais preuve de grâce envers nous! Nous comptons sur toi. Sois notre force chaque matin et notre salut lorsque nous sommes dans la détresse! 3 Quand ta voix retentit, les peuples fuient; quand tu te lèves, les nations se dispersent. 4 On rafle votre butin comme le feraient des sauterelles, on se précipite dessus comme des criquets. 5 L'Eternel domine tout, car il a sa résidence en haut. Il remplit Sion de droit et de justice. 6 Il assure la sécurité de ton existence, il te fournit en abondance le salut, la sagesse et la connaissance. La crainte de l'Eternel, tel est le trésor de Sion. 7 Voici que leurs héros poussent des cris à l'extérieur, que des messagers de paix pleurent amèrement. 8 Les routes sont désertes, on ne passe plus sur le sentier. Il a rompu l'alliance, il méprise les villes, il n'a de respect pour personne. 9 Le pays est dans le deuil, dans la tristesse. Le Liban est couvert de honte, il dépérit; la plaine du Saron est pareille à un désert; le Basan et le Carmel ont perdu leur feuillage. 10 Maintenant je vais me lever, dit l'Eternel, maintenant je vais montrer ma grandeur, maintenant je vais me dresser bien haut. 11 Vous avez conçu du foin, vous donnerez naissance à de la paille. Votre souffle est un feu qui vous dévorera. 12 Les peuples seront brûlés à la chaux, ils seront comme des ronces coupées livrées aux flammes. 13 Vous qui êtes loin, écoutez ce que j'ai fait! Vous qui êtes près, reconnaissez ma puissance! 14 Les pécheurs sont effrayés dans Sion, un tremblement s'empare des hommes sacrilèges: «Qui de nous pourra tenir un instant près d'un feu dévorant? Qui de nous pourra résister un seul instant près des flammes éternelles?» 15 C'est celui qui se conforme à la justice et parle avec droiture, qui rejette un gain obtenu par extorsion, qui secoue les mains pour refuser un pot-de-vin, qui se bouche l'oreille pour ne pas entendre parler de meurtre et qui se bande les yeux pour ne pas voir le mal: 16 celui-là aura pour résidence des endroits élevés et des rochers escarpés lui serviront de forteresse; du pain lui sera fourni, de l'eau lui sera assurée. 17 Tes yeux verront le roi dans toute sa beauté, ils contempleront le pays dans toute son étendue. 18 Ton cœur se souviendra de ses terreurs: «Où est le secrétaire? Où est le trésorier? Où est celui qui inspectait les tours?» 19 Tu ne verras plus le peuple audacieux, le peuple au baragouinage obscur, au langage balbutiant qu'on ne comprend pas. 20 Regarde Sion, la ville de nos fêtes! Tes yeux verront Jérusalem comme un domaine sûr, une tente qui ne sera plus transportée, dont les piquets ne seront plus jamais enlevés et dont les cordages ne seront pas détachés. 21 Oui, c'est là que l'Eternel se montre magnifique pour nous: il nous tient lieu de fleuves et de larges rivières où aucun bateau ne circule, où aucun grand navire ne passe. 22 En effet, l'Eternel est notre juge, l'Eternel est notre législateur, l'Eternel est notre roi, c'est lui qui nous sauve. 23 Tes cordages sont relâchés, ils ne maintiennent plus le mât et ne tendent plus les voiles. Alors on partage le produit d'un immense butin. Même les boiteux prennent part au pillage. 24 Aucun de ceux qui résident là ne dit: «Je suis malade!» Le peuple qui habite Jérusalem reçoit le pardon de sa faute.