1В онзи ден Господ ще порази със Своя твърд, голям и здрав меч левиатана, бягащия змей, левиатана, ранения змей. Ще убие дракона, който е в морето. (Пс 74:14; Пс 104:26)2Тогава възпейте изобилно раждащото лозе.3Аз, Господ, съм негов пазач и постоянно го напоявам. Ден и нощ го пазя, да не му навреди някой.4У Мене няма гняв. Но ако видя в него тръни и бодли, ще се боря с тях и всички ще ги изгоря,5освен ако някой не потърси защитата Ми и не сключи мир с Мене. Тогава нека бъде в мир с Мене.6В идните времена Яков здраво ще се вкорени, Израил ще покълне и разцъфти, а светът ще се изпълни с плодове.7Така ли го поразяваше Господ, както поразява онези, които поразяваха Израил Така ли го убиваше Господ, както са избити онези, които избиваха израилтяните?8С мярка го наказваш и с мярка го отхвърляш. Прогони го със силата на диханието Си в деня, когато духа източният вятър.9С това ще се заличи вината на Яков и превръщането на олтарните камъни във вар ще е знак за отстъпването от греха, за да няма вече идоли и кумири. (Изх 34:13; Ис 17:8)10Защото укрепеният град е самотен, пасището е запустяло. Там пасе младо добиче, почива и пасе младите филизи.11Когато филизите изсъхнат, жените ще ги чупят и ще палят огън с тях. Този народ е безразсъден и Творецът му няма да го помилва, Създателят му няма да бъде милостив към него.12В онзи ден Господ ще унищожи всичко от голямата река до Египетския поток, а вие, синове на Израил, ще бъдете събрани заедно.13И пак тогава ще затръби големият рог и ще дойдат изгубените в Асирийската земя и прогонените в Египет, за да се поклонят на Господа в Йерусалим на Светата планина.
Исая 27
Segond 21
от Société Biblique de Genève1Ce jour-là, l'Eternel interviendra à l'aide de sa dure, grande et forte épée contre le léviathan, ce serpent fuyard, oui, contre le léviathan, ce serpent tortueux. Il tuera le monstre qui est dans la mer.
Annonce du rétablissement d'Israël
2Ce jour-là, entonnez à son intention un cantique sur la vigne excellente!3Moi l'Eternel, je suis son gardien, je l'arrose à chaque instant. De peur qu'on ne l'attaque, nuit et jour je veille sur elle.4Il n'y a pas de colère en moi, mais si je trouve des ronces et des buissons épineux à combattre, je marcherai contre eux, je les ferai disparaître tous ensemble,5à moins qu'on ne me prenne pour refuge, qu'on ne fasse la paix avec moi, oui, qu'on ne fasse la paix avec moi.6Dans l'avenir, Jacob prendra racine, Israël fera des fleurs et des rameaux et remplira la surface du monde de ses fruits.7L'Eternel l'a-t-il frappé comme il a frappé ceux qui le frappaient? L'a-t-il tué comme il a tué ceux qu'il tuait?8C'est avec mesure que tu l'as sanctionné de l'exil; l'Eternel l'a emporté par son souffle impétueux, un jour où soufflait le vent de l'est.9C'est ainsi que la faute de Jacob a été expiée, et voici le fruit du pardon de son péché[1]: quand il rend toutes les pierres des autels pareilles à des pierres de chaux transformées en poussière, les poteaux sacrés et les piliers consacrés au soleil ne se relèvent plus. (Ис 59:20; Рим 11:27)10En effet, la ville fortifiée est solitaire, c'est une maison délaissée, abandonnée comme le désert. Le veau vient y brouter, il s'y couche et mange les branches.11Quand les rameaux sèchent, on les casse et des femmes viennent y mettre le feu. C'était un peuple dépourvu d'intelligence. Voilà pourquoi celui qui l'a fait n'a pas eu compassion de lui, celui qui l'a façonné ne lui a pas fait grâce.12Il arrivera, ce jour-là, que l'Eternel procédera à un battage depuis le cours de l'Euphrate jusqu'au torrent d'Egypte, et vous serez ramassés un à un, Israélites!13Ce jour-là, on sonnera de la grande trompette. Alors ceux qui étaient perdus en Assyrie ou réfugiés en Egypte reviendront et se prosterneront devant l'Eternel sur la montagne sainte, à Jérusalem.