1Пророчество за Дамаск Ето Дамаск не е вече град и ще стане купчина развалини. (Ер 49:23; Ам 1:3; Зах 9:1)2Градовете на Ароер ще са напуснати, ще принадлежат на стадата – да стануват там, и няма да има кой да ги плаши.3И няма да има крепост в Ефрем и царство в Дамаск. И с останалите от сирийците ще стане така, както със славата на израилевите синове – казва Господ Вседържител.4И в този ден славата на Яков ще се намали и затлъстялото му тяло ще измършавее.5Ще стане така, както когато жътварят с ръката си жъне класовете и събира заедно стъблата. Тогава ще стане така, както когато пожънат класовете в долината Рефаим.6В него ще остане остатък, както е при тръскането на маслиново дърво – две-три маслини в горните клончета, четири-пет – на плодородните клони – казва Господ, Бог на Израил.7В този ден човек ще се обърне към Създателя си и очите му ще гледат към Светия на Израил.8И няма да поглежда повече жертвениците, дело на ръцете си. И няма да гледа към това, което направиха пръстите му – към дървените и към другите идоли.9В този ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените светилища в горите и на планинските височини, които бяха напуснати при идването на израилевите синове, и ще бъдат опустошени.10Тъй като си забравил Бога на спасението си и не си спомняше за скалата на прибежището си, затова насаждаш приятни градини, разсади от чужди места. (Вт 32:18; Ис 44:8)11В деня, когато насаждаше, ти се грижеше насаденото да расте. Но в деня, когато събираш реколтата, ще бъде един куп на скръб и тежка болест.
Напразни атаки от народите
12Ах, шум от много народи бучи, както бушува море. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.13Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши – и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър.14По вечерно време настъпва ужас! Но преди утрото го няма. Това е участта на тези, които ни плячкосват, съдбата на онези, които ни разграбват.
1Message sur Damas. Damas sera supprimée; elle ne sera plus une ville, elle ne sera qu'un tas de ruines.2Les villes qui dépendent d'Aroër seront abandonnées, livrées aux troupeaux; ils y coucheront, sans plus personne pour les effrayer.3Il est réglé, le sort de la forteresse d'Ephraïm, du royaume de Damas et du reste de la Syrie: il est identique à celui de la gloire des Israélites, déclare l'Eternel, le maître de l'univers.4Ce jour-là, la gloire de Jacob diminuera et son embonpoint fondra.5Ce sera comme lorsque le moissonneur récolte les gerbes de blé en attrapant les épis avec sa main, comme lorsqu'on ramasse les épis oubliés dans la vallée des Rephaïm,6il en restera quelques grappillons, comme quand on secoue l'olivier: 2, 3 olives tout en haut, 4, 5 dans les branches porteuses de fruits, déclare l'Eternel, le Dieu d'Israël.7Ce jour-là, l'homme portera ses regards sur son créateur, ses yeux se tourneront vers le Saint d'Israël.8Son regard ne se portera plus sur les autels, qu'il a faits de ses mains, et il ne contemplera plus ce que ses doigts ont fabriqué, les poteaux sacrés et les piliers consacrés au soleil.9Ce jour-là, ses villes fortifiées seront abandonnées comme forêts et sommets l'ont été à l'approche des Israélites: ce sera un désert.10En effet, tu as oublié le Dieu qui était ton Sauveur, tu ne t'es pas souvenu du rocher qui te servait de refuge. C'est pourquoi tu as planté des jardins d'agrément, tu as semé des plantes étrangères.11Le jour où tu les as mises en terre, tu les as vues grandir; le matin même, tu les as vues bourgeonner, mais la récolte s'est enfuie au moment de la maladie et le mal est sans remède.12Quel malheur! Quel vacarme font les peuples, dans leur nombre! Leur vacarme est pareil au grondement de la mer. Quel tapage font les nations! Leur tapage est pareil à celui d'une eau puissante.13Les nations font le même tapage que les grandes eaux. Cependant, il les menace et elles s'enfuient très loin, chassées comme la paille des montagnes par le souffle du vent, comme un tourbillon de poussière devant une tempête.14Quand vient le soir, c'est une ruine soudaine; avant le matin, il ne reste plus rien! Voilà quelle est la part réservée à ceux qui nous dépouillent, quel est le sort de ceux qui nous pillent.