1В третия месец след излизането на израилтяните от Египет точно в същия ден те дойдоха в Синайската пустиня. (Чис 33:15)2Те бяха потеглили от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня и се установиха на лагер в пустинята – там, срещу планината, Израил се установи на лагер.3Когато Мойсей възлезе при Бога, Господ викна към него от планината с думите: „Така кажи на Якововия дом и възвести на израилтяните:4„Вие видяхте какво направих Аз на египтяните, как ви носих на орлови криле и ви доведох при Себе Си. (Вт 4:34; Вт 29:2; Вт 32:11; Ис 63:9)5Сега обаче, ако наистина се вслушвате в гласа Ми и спазвате завета Ми, ще бъдете Моя особена собственост сред всички народи, защото на Мене принадлежи цялата земя. (Вт 4:20; Вт 7:6; Вт 10:14; Вт 14:2; Вт 26:18; 1 Пет 2:9)6Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ.“ Това са думите, които ти трябва да известиш на израилтяните.“ (Отк 1:6; Отк 5:10)7Мойсей дойде и повика народните старейшини и представи пред тях всички тези думи, които му поръча Господ.8Целият народ отговори в един глас: „Всичко, което заповяда Господ, ще изпълним.“ И Мойсей предаде на Господа думите на народа. (Вт 5:27; И Н 24:16)9След това Господ каза на Мойсей: „Ето Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с тебе, и за да ти повярва завинаги.“ Мойсей съобщи на Господа думите на народа.10Господ нареди на Мойсей: „Отиди при народа, нека те се осветят днес и утре да изперат дрехите си, (Бит 35:2)11и да се приготвят за третия ден. Защото именно на третия ден Господ ще слезе на планината Синай пред очите на целия народ.12Очертай граница за народа и нареди: „Внимавайте да не се изкачите на планината, нито да се допрете до подножието и: всеки, който се допре до планината, непременно ще бъде наказан със смърт.13Ръка да не се допре до нея, защото с камъни ще го убият или със стрела ще го застрелят – било то добитък или човек, жив да не остане. Когато тръбата засвири провлачено, могат да се качат на планината.“ (Евр 12:18)14Тогава Мойсей слезе от планината и дойде при народа. Той нареди да се освети народът и да опере дрехите си.15Мойсей заповяда на народа: „Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.“16На третия ден при настъпването на утрото имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината, и много силен тръбен звук. Целият народ, който беше в лагера, затрепери. (Вт 4:10; Вт 5:2; Вт 5:25; Сир 45:5)17Мойсей изведе народа от лагера за среща с Господа и застанаха в подножието на планината.18А планината Синай беше цялата забулена в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън. От нея се издигаше дим като дим от пещ. Цялата планина се тресеше силно.19Тръбният звук се усилваше все повече и повече. Мойсей говореше, а Бог му отговаряше с гръмовен глас.20Господ слезе на планината Синай, на върха на планината. Господ повика Мойсей на върха на планината и Мойсей се изкачи.21Господ нареди на Мойсей: „Слез и предупреди народа да не се втурне към Господа да Го види, защото тогава много хора ще загинат. (Изх 19:12)22Също и свещениците, които иначе имат право да се приближават към Господа, трябва да осветят себе си, за да не ги порази Господ.“23Тогава Мойсей отговори на Господа: „Народът не може да се изкачи на планината Синай, понеже Ти Сам беше ни предупредил: „Очертай граница около планината и я освети.“24Тогава Господ му възрази: „Отиди, слез, после пак се изкачи заедно с Аарон. А свещениците и народът да не се втурват да се качват при Господа, за да не ги порази Той.“25След това Мойсей слезе при народа и му разказа това.
1Le jour même du troisième mois après leur sortie d'Egypte, les Israélites arrivèrent au désert du Sinaï.2Partis de Rephidim, ils arrivèrent au désert du Sinaï et campèrent dans le désert. Israël campa là, vis-à-vis de la montagne.3Moïse monta vers Dieu et l'Eternel l'appela du haut de la montagne en annonçant: «Voici ce que tu diras à la famille de Jacob, ce que tu communiqueras aux Israélites:4‘Vous avez vu ce que j'ai fait à l'Egypte et la façon dont je vous ai portés sur des ailes d'aigle et amenés vers moi.5Maintenant, si vous écoutez ma voix et si vous gardez mon alliance, vous m'appartiendrez personnellement parmi tous les peuples, car toute la terre m'appartient.6Vous serez pour moi un royaume de prêtres et une nation sainte[1].’ Voilà les paroles que tu diras aux Israélites.» (1 Пет 2:9)7Moïse vint appeler les anciens du peuple et leur exposa toutes ces paroles, comme l'Eternel le lui avait ordonné.8Le peuple tout entier répondit: «Nous ferons tout ce que l'Eternel a dit.» Moïse rapporta les paroles du peuple à l'Eternel.9Et l'Eternel dit à Moïse: «Voici, je vais moi-même venir vers toi dans une épaisse nuée afin que le peuple entende quand je te parlerai et qu'il ait toujours confiance en toi.» Moïse rapporta les paroles du peuple à l'Eternel.10L'Eternel dit à Moïse: «Va vers le peuple. Consacre-les aujourd'hui et demain, et qu'ils lavent leurs vêtements.11Qu'ils soient prêts pour le troisième jour, car le troisième jour, sous les yeux de tout le peuple, l'Eternel descendra sur le mont Sinaï.12Tu fixeras au peuple des limites tout autour de la montagne et tu diras: ‘Gardez-vous bien de monter sur la montagne ou d'en toucher le bord. Tout homme qui touchera la montagne sera puni de mort.13On ne mettra pas la main sur lui, mais on le lapidera ou on le transpercera de flèches: qu'il s'agisse d'un animal[2] ou d'un homme, il ne vivra pas.’ Quand la trompette sonnera, ils s'avanceront vers la montagne.» (Евр 12:20)14Moïse descendit de la montagne vers le peuple. Il consacra le peuple et ils lavèrent leurs vêtements.15Et il dit au peuple: «Soyez prêts dans trois jours. Ne vous approchez d'aucune femme.»16Le matin du troisième jour, il y eut des coups de tonnerre, des éclairs et une épaisse nuée sur la montagne. Le son de la trompette retentit fortement et tout le peuple qui était dans le camp fut épouvanté.17Moïse fit sortir le peuple du camp pour aller à la rencontre de Dieu, et ils se placèrent au bas de la montagne.18Le mont Sinaï était tout en fumée parce que l'Eternel y était descendu au milieu du feu. Cette fumée s'élevait comme la fumée d'une fournaise et toute la montagne tremblait avec violence.19Le son de la trompette retentissait de plus en plus fortement. Moïse parlait, et Dieu lui répondait à haute voix.20Ainsi l'Eternel descendit sur le mont Sinaï, au sommet de la montagne. L'Eternel appela Moïse à y venir et Moïse monta.21L'Eternel dit à Moïse: «Descends avertir le peuple de ne pas se précipiter vers l'Eternel pour regarder, car un grand nombre parmi eux mourraient.22Que les prêtres qui s'approchent de l'Eternel se consacrent aussi, de peur que l'Eternel ne les frappe de mort.»23Moïse dit à l'Eternel: «Le peuple ne pourra pas monter sur le mont Sinaï, puisque tu nous as toi-même donné cet avertissement: ‘Fixe des limites autour de la montagne et déclare-la sacrée.’»24L'Eternel lui dit: «Vas-y, descends. Tu monteras ensuite en compagnie d'Aaron. Quant aux prêtres et au peuple, qu'ils ne se précipitent pas pour monter vers l'Eternel, de peur qu'il ne les frappe de mort.»25Moïse descendit vers le peuple et lui parla.