Изход 14 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Преминаване през Червено море

1 Господ каза на Мойсей: 2 „Нареди на израилтяните да завият и да установят лагера си пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него установете лагера си при морето.“ 3 Тогава фараонът ще помисли: „Израилтяните са се заблудили в тези местности, пустинята ги е затворила.“ 4 Аз ще направя упорито сърцето на фараона, и той ще започне да ги преследва. Ето ще се прославя над фараона и над всичките му войски; и египтяните ще разберат, че Аз съм Господ. Така и постъпиха израилтяните. 5 Съобщено беше на египетския цар, че народът избягал. Промени се решението на фараона и на служителите му спрямо този народ и те казаха: „Какво направихме? Ние пуснахме израилтяните и те не работят вече за нас.“ 6 Фараонът впрегна бойната си колесница и поведе войската си. 7 Той подбра шестстотин бойни колесници, както и всички останали египетски колесници, с началници над всички тях. 8 Господ направи упорито сърцето на фараона, царя на Египет, и той се втурна след израилтяните; а израилтяните се движеха смело. 9 След тях се впуснаха египтяните – всички коне с колесниците на фараона, конниците и войската му. Настигнаха ги, установени на лагер край морето, при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон. 10 Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа. 11 Те казаха на Мойсей: „В Египет нямаше ли гробове, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво направи с нас, защо ни изведе от Египет? (Изх 15:24; Изх 16:2; Изх 17:3; Чис 11:1; Чис 11:4; Чис 14:2; Чис 20:2; Чис 21:4; Пс 78:40)

Изх 15:24Изх 16:2Изх 17:3Чис 11:1Чис 11:4Чис 14:2Чис 20:2Чис 21:4Пс 78:40

12 Нали бяхме ти казали същото в Египет: „Остави ни! Нека работим за египтяните. Защото по-добре е да работим за египтяните, отколкото да умрем в пустинята.“ 13 Но Мойсей отговори на народа: „Не се бойте! Почакайте и ще видите как Господ днес ще ви спаси. Египтяните, които сега виждате, вече няма да ги видите за вечни времена. 14 Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“ 15 Господ каза на Мойсей: „Какъв е този вик към Мене? Кажи на израилтяните да продължават да вървят. 16 А ти вдигни тоягата си и простри ръката си над морето. Раздели го, за да могат израилтяните да минат по суха земя посред морето. 17 Аз пък ще направя упорито сърцето на египтяните и те ще тръгнат след тях; и ще се прославя над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18 Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му.“ 19 Божият ангел, който предвождаше похода на израилтяните, се придвижи и застана след тях. Придвижи се и облачният стълб, който беше пред тях, и застана след тях. 20 Така той дойде между египетската войска и лагера на израилтяните. Облакът остана тъмен и нощта премина, без да се доближат двете страни. 21 Тогава Мойсей простря ръката си над морето. През цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър. Той пресуши морето и водите се разцепиха. (И Н 2:10) 22 Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена. (Пс 77:19; 1 Кор 10:1) 23 А египтяните ги подгониха и тръгнаха след тях сред морето всички коне, колесници и конници на фараона. 24 По време на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и я приведе в смут. 25 Той направи да изскочат колелата от колесниците им, поради което те трудно се придвижваха. Тогава египтяните завикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото Господ воюва на тяхна страна против египтяните.“ 26 Сега Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над морето, за да залеят водите египтяните, техните колесници и конници.“ 27 Мойсей простря ръката си над морето и при настъпването на утрото морето се върна на мястото си. А египтяните бягаха срещу него. Така Господ вкара египтяните сред морето. 28 Водата се върна и потопи колесниците и конниците на цялата фараонова войска, които се бяха втурнали след тях в морето. От тях не остана нито един жив. (Вт 11:4) 29 А израилтяните преминаха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена. (Евр 11:29) 30 Така в този ден Господ избави израилтяните от бойната сила на египтяните. Израилтяните видяха египтяните да лежат мъртви по морския бряг. 31 Когато израилтяните видяха, че Господ извърши чудното дело над египтяните, народът изпита страхопочитание пред Господа. Той повярва на Господа и на Неговия служител Мойсей.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 L'Eternel dit à Moïse: 2 «Parle aux Israélites; qu'ils reviennent camper devant Pi-Hahiroth, entre Migdol et la mer, vis-à-vis de Baal-Tsephon; c'est en face de cet endroit que vous camperez, près de la mer. 3 Le pharaon dira des Israélites: ‘Ils sont perdus dans le pays, prisonniers du désert.’ 4 J'endurcirai le cœur du pharaon et il les poursuivra; mais le pharaon et toute son armée serviront à faire éclater ma gloire et les Egyptiens sauront que je suis l'Eternel.» Tout se passa ainsi. 5 On annonça au roi d'Egypte que le peuple avait pris la fuite. Alors les dispositions de cœur du pharaon et de ses serviteurs envers le peuple changèrent. Ils se dirent: «Qu'avons-nous fait en laissant partir Israël? Nous n'aurons plus ses services!» 6 Le pharaon attela son char et prit son peuple avec lui. 7 Il prit 600 chars d'élite ainsi que tous les chars de l'Egypte, chacun avec ses combattants. 8 L'Eternel endurcit le cœur du pharaon, roi d'Egypte, et le pharaon poursuivit les Israélites. Pourtant, les Israélites étaient sortis ouvertement d'Egypte. 9 Les Egyptiens les poursuivirent et tous les chevaux et les chars du pharaon, ses cavaliers et son armée les rattrapèrent alors qu'ils campaient près de la mer, vers Pi-Hahiroth, vis-à-vis de Baal-Tsephon. 10 Le pharaon approchait. Les Israélites levèrent les yeux et virent que les Egyptiens étaient en marche derrière eux. Ils éprouvèrent une grande frayeur et crièrent à l'Eternel. 11 Ils dirent à Moïse: «Est-ce parce qu'il n'y avait pas de tombeaux en Egypte que tu nous as emmenés dans le désert pour y mourir? Que nous as-tu fait en nous faisant sortir d'Egypte? 12 N'est-ce pas précisément ce que nous te disions en Egypte: ‘Laisse-nous servir les Egyptiens, car nous préférons être esclaves des Egyptiens plutôt que de mourir dans le désert’?» 13 Moïse répondit au peuple: «N'ayez pas peur, restez en place et regardez la délivrance que l'Eternel va vous accorder aujourd'hui. En effet, les Egyptiens que vous voyez aujourd'hui, vous ne les verrez plus jamais. 14 C'est l'Eternel qui combattra pour vous. Quant à vous, gardez le silence!» 15 L'Eternel dit à Moïse: «Pourquoi ces cris? Dis aux Israélites de se remettre en marche. 16 Et toi, lève ton bâton, tends ta main sur la mer et fends-la; ainsi les Israélites pénétreront au milieu de la mer à pied sec. 17 Quant à moi, je vais endurcir le cœur des Egyptiens pour qu'ils y pénètrent après eux, et le pharaon ainsi que toute son armée, ses chars et ses cavaliers feront éclater ma gloire. 18 Les Egyptiens sauront que je suis l'Eternel quand le pharaon, ses chars et ses cavaliers auront fait éclater ma gloire.» 19 L'ange de Dieu, qui marchait devant le camp d'Israël, quitta cette position et marcha derrière eux, et la colonne de nuée qui les précédait fit de même. 20 Elle se plaça entre le camp des Egyptiens et le camp d'Israël. Cette nuée était obscure d'un côté, et de l'autre elle éclairait la nuit. De toute la nuit, les deux camps ne s'approchèrent pas l'un de l'autre. 21 Moïse tendit sa main sur la mer et l'Eternel refoula la mer au moyen d'un vent d'est qui souffla avec violence toute la nuit; il assécha la mer et l'eau se partagea. 22 Les Israélites pénétrèrent au milieu de la mer à pied sec et l'eau formait comme une muraille à leur droite et à leur gauche. 23 Les Egyptiens les poursuivirent, tous les chevaux du pharaon avec ses chars et ses cavaliers pénétrèrent après eux au milieu de la mer. 24 Très tôt le matin, l'Eternel regarda le camp des Egyptiens depuis la colonne de feu et de nuée, et il sema le désordre dans le camp des Egyptiens. 25 Il fit dévier les roues de leurs chars et rendit ainsi leur conduite difficile. Les Egyptiens dirent alors: «Prenons la fuite devant Israël, car l'Eternel combat pour lui contre nous.» 26 L'Eternel dit à Moïse: «Tends ta main sur la mer et l'eau reviendra sur les Egyptiens, sur leurs chars et leurs cavaliers.» 27 Moïse tendit sa main sur la mer. Vers le matin, la mer reprit sa place. Les Egyptiens prirent la fuite à son approche, mais l'Eternel les précipita au milieu de la mer. 28 L'eau revint et couvrit les chars, les cavaliers et toute l'armée du pharaon qui avaient pénétré dans la mer après les Israélites. Il n'y eut pas un seul rescapé. 29 Quant aux Israélites, ils marchèrent à pied sec au milieu de la mer et l'eau formait comme une muraille à leur droite et à leur gauche. 30 Ce jour-là, l'Eternel sauva Israël de la main des Egyptiens. Israël vit les Egyptiens morts sur le rivage de la mer, 31 et il vit la main puissante que l'Eternel avait dirigée contre les Egyptiens. Le peuple craignit l'Eternel et il eut confiance en l'Eternel et en son serviteur Moïse.