Еремия 20 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Преследване на пророка и предсказание за вавилонския плен

1 Когато свещеникът и надзорник в дома Господен Пасхур чу, че Йеремия пророчествал тези думи, 2 тогава Пасхур удари пророк Йеремия и го постави в дървената стегалка, която беше при Вениаминова порта до дома Господен. 3 И на сутринта Пасхор извади Йеремия от стегалката, а Йеремия му каза: „Господ не назова твоето име Пасхур, но Магор-Мисавив^[1]. 4 Защото така казва Господ: „Ето ще доведа ужаса за тебе и за всичките ти приятели, а те ще паднат от меча на неприятелите ти и очите ти ще видят това, и ще предам цяла Юдея в ръката на вавилонския цар. Тогава той ще ги отведе в плен във Вавилон и ще ги погуби с меч. 5 Нещо повече, ще дам цялото богатство на този град, целия му имот и всичките съкровища на юдейските царе в ръцете на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги отнесат във Вавилон. 6 А ти, Пасхуре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен. Тогава ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдете погребани, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува“!“

Терзанията на пророка

7 „Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене. 8 Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: „Насилие“ и „Разрушение“, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден. 9 Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога. (Йов 32:19; Пс 39:4; Ер 23:29)

Йов 32:19Пс 39:4Ер 23:29

10 Защото слушах шушукане от мнозина: „Ужас отвсякъде.“ „Обвинявайте и ще го обвиним“ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. „Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.“ 11 Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави. 12 Господи Вседържителю, Ти подлагаш на изпитание праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя възмездие за тях, защото на Тебе поверих делото си! (Ер 11:20; Ер 17:10) 13 Пейте за Господа, прославете Господа, защото Той спаси душата на бедния от нечестивите ръце! 14 Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен! (Йов 3:1) 15 Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „Роди ти се син!“, и с това го е зарадвал много. (Ер 15:10) 16 И с този човек да стане това, което стана с градовете, които Господ разруши и не пожали. Да чува той сутрин писък и по пладне – ридание, 17 задето не ме уби в самата утроба, така че майка ми да станеше мой гроб и утробата и да останеше вечно бременна. 18 За какво съм излязъл от утробата, за да гледам мъки и скърби и дните ми да изминават в срам?“

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Pashhur, fils d'Immer, prêtre et inspecteur en chef dans la maison de l'Eternel, entendit Jérémie prophétiser cela. 2 Il frappa alors le prophète Jérémie et le mit en prison à la porte supérieure de Benjamin, dans la maison de l'Eternel. 3 Le lendemain, Pashhur fit sortir Jérémie de prison. Jérémie lui dit: «Ce n'est plus par le nom de Pashhur que l'Eternel t'appelle, mais par celui de Magor-Missabib, 4 car voici ce que dit l'Eternel: ‘Je vais te livrer à la terreur, toi et tous tes amis. Ils tomberont sous les coups d'épée de leurs ennemis, et tes yeux le verront. Je livrerai aussi tout Juda entre les mains du roi de Babylone: il les emmènera prisonniers à Babylone et les frappera avec l'épée. 5 Je livrerai toutes les richesses de cette ville, tout ce qu'elle a mis en réserve, tout ce qu'elle a de précieux, tous les trésors des rois de Juda, je livrerai tout à leurs ennemis. Ils pilleront, enlèveront et transporteront tout à Babylone. 6 Et toi, Pashhur, tu partiras en exil avec tous ceux qui habitent chez toi. Tu iras à Babylone et c'est là que tu mourras, c'est là que tu seras enterré, toi et tous tes amis auxquels tu as prophétisé des faussetés.’ 7 »Tu m'as persuadé, Eternel, et je me suis laissé persuader. Tu y es allé fort avec moi et tu as gagné. Je suis chaque jour un sujet de raillerie, tout le monde se moque de moi. 8 En effet, chaque fois que je parle, il faut que je crie, que je crie pour dénoncer la violence et la persécution! Oui, la parole de l'Eternel m'expose constamment à la honte et aux moqueries. 9 »Si je dis: ‘Je ne ferai plus mention de lui, je ne parlerai plus en son nom’, alors il y a dans mon cœur comme un feu dévorant qui est retenu dans mes os. Je me fatigue à essayer de le contenir, sans y parvenir. 10 En effet, j'entends les calomnies de plusieurs, la terreur règne de tous côtés: ‘Dénoncez-le!’ ou: ‘Nous le dénoncerons!’ Tous ceux qui étaient en paix avec moi m'observent pour voir si je vais trébucher: ‘Peut-être se laissera-t-il surprendre, alors nous serons plus forts que lui et nous nous vengerons de lui!’ 11 »Cependant, l'Eternel est avec moi, pareil à un héros redoutable. C'est pourquoi mes persécuteurs trébucheront, ils ne seront pas les plus forts. Leur honte sera grande car ils ne réussiront pas, ils seront déshonorés pour toujours, et cela ne s'oubliera pas. 12 L'Eternel, le maître de l'univers, met le juste à l'épreuve, il examine les reins et le cœur. »Je verrai ta vengeance s'exercer contre eux, car c'est à toi que j'ai confié ma cause. 13 Chantez en l'honneur de l'Eternel, louez l'Eternel! Oui, il délivre le faible des méchants. 14 »Maudit soit le jour où je suis né! Que le jour où ma mère m'a mis au monde ne soit pas béni! 15 Maudit soit l'homme qui a annoncé à mon père: ‘Tu as eu un fils’ et qui l'a comblé de joie! 16 Que cet homme soit pareil aux villes que l'Eternel a démolies sans aucun regret: qu'il entende des plaintes le matin et des cris de guerre au milieu de la journée, 17 parce qu'il ne m'a pas fait mourir dans le ventre de ma mère. Ma mère m'aurait servi de tombeau, elle m'aurait porté sans fin. 18 Pourquoi suis-je sorti du ventre maternel, si c'est pour connaître le malheur et la douleur et pour finir ma vie dans la honte?»