1„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ (Д А 7:2)2Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи:3„Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град[1] при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. (Д А 5:34; Д А 9:1; Д А 26:9; 2 Кор 11:22; Гал 1:13; Фил 3:5)4Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, (Д А 8:3)5както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани.6Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина.7Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“8Аз отвърнах: „Кой си Ти, Господине?“ А Той ми рече: „Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.“9Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха[2], но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше.10Тогава попитах: „Какво да правя, Господи?“ А Господ ми рече: „Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.“11И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск.12А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск,13дойде, застана при мене и ми рече: „Брате Савел, прогледни!“ И в същия миг аз го видях.14Тогава ми каза: „Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. (Д А 3:14; Д А 7:52)15Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул.16И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус[3].“17А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес (Д А 9:26)18и Го видях да ми казва: „Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.“19Но аз отговорих: „Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. (Д А 8:3)20А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ (Д А 7:58)21И Той ми каза: „Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците“.“ (Д А 9:15; Д А 13:46; Гал 1:16)
Разговор с римски военачалник
22До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ (Д А 21:36)23И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха[4],24хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. (Д А 21:34; Д А 22:30; Д А 23:28)25Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ (Д А 16:37; Д А 23:27)26Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“27Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“28Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“29И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал. (Д А 21:33)
Апостол Павел пред синедриона
30На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях. (Д А 21:34)
Деяния 22
Segond 21
от Société Biblique de Genève1«Mes frères et mes pères, écoutez ce que j'ai maintenant à vous dire pour ma défense!»2Lorsqu'ils entendirent qu'il leur parlait en langue hébraïque, ils redoublèrent de calme. Paul dit alors:3«Je suis juif, né à Tarse en Cilicie, mais j'ai été élevé à Jérusalem et formé aux pieds de Gamaliel dans la connaissance exacte de la loi héritée de nos ancêtres; j'étais plein de zèle pour Dieu, comme vous l'êtes tous aujourd'hui.4J'ai combattu à mort cet enseignement, enchaînant et mettant en prison hommes et femmes.5Le grand-prêtre et tout le collège des anciens m'en sont témoins, puisque j'ai même reçu d'eux des lettres pour les frères de Damas, où je me suis rendu afin d'arrêter ceux qui s'y trouvaient et de les ramener à Jérusalem pour les faire punir.6»J'étais en chemin et j'approchais de Damas quand tout à coup, vers midi, une grande lumière venue du ciel a resplendi autour de moi.7Je suis tombé par terre et j'ai entendu une voix qui me disait: ‘Saul, Saul, pourquoi me persécutes-tu?’8J'ai répondu: ‘Qui es-tu, Seigneur?’ Il m'a dit: ‘Je suis Jésus de Nazareth, celui que tu persécutes.’9Ceux qui étaient avec moi ont bien vu la lumière [et ont été effrayés], mais ils n'ont pas compris celui qui me parlait.10Alors j'ai dit: ‘Que dois-je faire, Seigneur?’ Et le Seigneur m'a dit: ‘Lève-toi, va à Damas et là on te dira tout ce que tu dois faire.’11Comme je ne voyais plus à cause de l'éclat de cette lumière, ceux qui étaient avec moi m'ont pris par la main et je suis arrivé à Damas.12»Or un certain Ananias, un homme pieux, fidèle à la loi et estimé de tous les Juifs qui résidaient à Damas,13est venu me trouver. Il m'a dit: ‘Saul, mon frère, retrouve la vue.’ Au même instant, j'ai pu le voir.14Il a ajouté: ‘Le Dieu de nos ancêtres t'a destiné à connaître sa volonté, à voir le juste et à entendre les paroles de sa bouche,15car tu seras son témoin, devant tous les hommes, de ce que tu as vu et entendu.16Et maintenant, pourquoi tarder? Lève-toi, sois baptisé et sois lavé de tes péchés en faisant appel au nom du Seigneur.’17»De retour à Jérusalem, comme je priais dans le temple, je suis tombé en extase18et j'ai vu le Seigneur qui me disait: ‘Dépêche-toi, sors rapidement de Jérusalem parce qu'ils n'accueilleront pas ton témoignage à mon sujet.’19J'ai répondu: ‘Seigneur, ils savent bien que j'allais de synagogue en synagogue pour faire mettre en prison et fouetter ceux qui croyaient en toi.20De plus, lorsqu'on a versé le sang d'Etienne, ton témoin, j'étais moi-même présent, approuvant [son exécution] et gardant les vêtements de ceux qui le faisaient mourir.’21Alors le Seigneur m'a dit: ‘Vas-y, car je t'enverrai au loin vers les non-Juifs.’»22La foule l'avait écouté jusqu'à ces mots, mais ils se mirent alors à crier: «Fais disparaître de la terre un pareil homme! Il n'est pas digne de vivre.»23Ils poussaient des cris, jetaient leurs vêtements et lançaient de la poussière en l'air.24Le commandant ordonna de faire entrer Paul dans la forteresse et de procéder à son interrogatoire par le fouet afin de savoir pour quel motif ils criaient ainsi contre lui.25Alors qu'ils l'attachaient avec des courroies, Paul dit à l'officier qui était présent: «Avez-vous le droit de fouetter un citoyen romain qui n'est pas même condamné?»26A ces mots, l'officier alla avertir le commandant en disant: «Attention à ce que tu vas faire, car cet homme est romain.»27S'approchant de Paul, le commandant lui demanda: «Dis-moi, es-tu romain?» «Oui», répondit-il.28Le commandant reprit: «C'est avec beaucoup d'argent que j'ai acquis ce droit de citoyen.» «Quant à moi, dit Paul, je l'ai de naissance.»29Aussitôt ceux qui devaient procéder à l'interrogatoire se retirèrent, et le commandant eut peur en prenant conscience que Paul était romain et qu'il l'avait fait enchaîner.30Le lendemain, le commandant voulut savoir avec certitude de quoi les Juifs l'accusaient. Il le fit détacher et donna l'ordre aux chefs des prêtres et à tout le sanhédrin[1] de se réunir; puis il fit venir Paul et le plaça au milieu d'eux. (Д А 4:15)