1А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“ (Бит 17:10; Лев 12:3; Гал 2:1)2След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим.3И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя.4Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците[1]. (Д А 14:27; Д А 15:12)5Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон.
Апостолски събор в Йерусалим
6Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос.7След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват. (Д А 10:1)8И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас. (Д А 2:4; Д А 10:44; Д А 11:17)9И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата.10А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем? (Мт 23:4; Лк 11:46; Гал 5:1)11Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“ (Д А 13:38; Рим 3:24)12Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.13А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме! (Мт 13:55; Гал 1:19; Як 1:1)14Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ. (Д А 13:46)15И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:16„След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя, (Ам 9:11)17за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име“, казва Господ, Който върши всичко това.18Бог откри всичките Си дела от самото начало[2].19Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога, (Д А 21:25)20но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва[3]. (Изх 34:15; Лев 17:10; Лев 18:6)21Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“ (Д А 13:15; Д А 13:27)
Решенията на събора
22Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, (Д А 15:40)23като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.24Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона[4], (Д А 15:1)25затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел,26които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос.27И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото.28Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща:29да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“30И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото.31Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението.32А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха.33След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили[5].34Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам[6].35Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.
Начало на второто пътешествие
36След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ (Д А 13:1)37Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. (Д А 12:25; Кол 4:10; 2 Тим 4:11)38Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени. (Д А 13:13)39Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър.40А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята. (Д А 15:22; Д А 15:27; Д А 15:32)41И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите. (Д А 15:23)
1Quelques hommes venus de Judée enseignaient les frères en disant: «Si vous n'êtes pas circoncis selon la coutume de Moïse, vous ne pouvez pas être sauvés.»2Paul et Barnabas eurent un vif débat et une vive discussion avec eux. Les frères décidèrent alors que Paul, Barnabas et quelques-uns d'entre eux monteraient à Jérusalem vers les apôtres et les anciens pour traiter cette question.3Envoyés donc par l'Eglise, ils traversèrent la Phénicie et la Samarie en racontant la conversion des non-Juifs, et ils causèrent une grande joie à tous les frères et sœurs.4Arrivés à Jérusalem, ils furent accueillis par l'Eglise, les apôtres et les anciens, et ils rapportèrent tout ce que Dieu avait fait avec eux.5Alors quelques croyants issus du parti des pharisiens se levèrent en disant qu'il fallait circoncire les non-Juifs et leur ordonner de respecter la loi de Moïse.6Les apôtres et les anciens se réunirent pour examiner cette question.7Il y eut une longue discussion. Pierre se leva alors et leur dit: «Mes frères, vous savez que, dès les premiers jours, Dieu a fait un choix parmi nous: il a décidé que les non-Juifs entendraient par ma bouche la parole de l'Evangile et croiraient.8Et Dieu, qui connaît les cœurs, leur a rendu témoignage en leur donnant le Saint-Esprit comme à nous.9Il n'a fait aucune différence entre eux et nous, puisqu'il a purifié leur cœur par la foi.10Maintenant donc, pourquoi provoquer Dieu en imposant aux disciples des exigences que ni nos ancêtres ni nous n'avons été capables de remplir?11Nous croyons au contraire que c'est par la grâce du Seigneur Jésus que nous sommes sauvés, tout comme eux.»12Toute l'assemblée garda le silence et l'on écouta Barnabas et Paul raconter tous les signes miraculeux et les prodiges que Dieu avait accomplis par leur intermédiaire au milieu des non-Juifs.13Lorsqu'ils eurent fini de parler, Jacques prit la parole et dit: «Mes frères, écoutez-moi!14Simon a raconté comment dès le début Dieu est intervenu pour choisir parmi les nations un peuple qui porte son nom.15Cela s'accorde avec les paroles des prophètes, puisqu'il est écrit:16Après cela, je reviendrai, je relèverai de sa chute la tente de David, je réparerai ses ruines et je la redresserai;17alors le reste des hommes cherchera le Seigneur, ainsi que toutes les nations appelées de mon nom, dit le Seigneur qui fait [tout] cela[1] (Ам 9:11)18et de qui cela est connu de toute éternité.19»C'est pourquoi, je pense qu'on ne doit pas créer de difficultés aux non-Juifs qui se tournent vers Dieu,20mais qu'il faut leur écrire d'éviter les souillures des idoles, l'immoralité sexuelle, les animaux étouffés et le sang.21En effet, depuis bien des générations, dans chaque ville des hommes prêchent la loi de Moïse, puisqu'on la lit chaque sabbat dans les synagogues.»22Alors il parut bon aux apôtres et aux anciens, ainsi qu'à toute l'Eglise, de choisir parmi eux Jude, appelé Barsabas, et Silas, des hommes estimés parmi les frères, et de les envoyer à Antioche avec Paul et Barnabas.23Ils les chargèrent du message que voici: «Les apôtres, les anciens et les frères aux frères et sœurs d'origine non juive qui sont à Antioche, en Syrie et en Cilicie, salut!24Nous avons appris que des hommes partis de chez nous, mais sans aucun ordre de notre part, vous ont troublés par leurs discours et vous ont ébranlés [en vous disant de vous faire circoncire et de respecter la loi].25C'est pourquoi nous avons décidé, d'un commun accord, de choisir des délégués et de vous les envoyer avec nos bien-aimés Barnabas et Paul,26ces hommes qui ont livré leur vie pour le nom de notre Seigneur Jésus-Christ.27Nous avons donc envoyé Jude et Silas qui vous annonceront de vive voix les mêmes choses.28En effet, il a paru bon au Saint-Esprit et à nous de ne pas vous imposer d'autre charge que ce qui est nécessaire:29vous abstenir des viandes sacrifiées aux idoles, du sang, des animaux étouffés et de l'immoralité sexuelle. Vous agirez bien en évitant tout cela. Adieu.»30Ils prirent donc congé de l'Eglise et allèrent à Antioche, où ils réunirent l'assemblée et lui remirent la lettre.31On en fit la lecture et tous se réjouirent de l'encouragement qu'elle leur apportait.32Jude et Silas, qui étaient eux-mêmes prophètes, encouragèrent les frères et les fortifièrent en leur parlant longuement.33Au bout de quelque temps, ceux-ci les laissèrent retourner en paix vers ceux qui les avaient envoyés.34[Toutefois Silas trouva bon de rester.]35Paul et Barnabas restèrent à Antioche; ils enseignaient et annonçaient avec beaucoup d'autres la bonne nouvelle de la parole du Seigneur.
De nouvelles équipes
36Quelques jours plus tard, Paul dit à Barnabas: «Retournons visiter nos frères et sœurs dans toutes les villes où nous avons annoncé la parole du Seigneur, pour voir comment ils vont.»37Barnabas voulait emmener aussi Jean, surnommé Marc,38mais Paul estimait qu'il ne fallait pas prendre avec eux celui qui les avait quittés depuis la Pamphylie et ne les avait pas accompagnés dans leur tâche.39Ce désaccord fut assez vif pour qu'ils se séparent l'un de l'autre. Barnabas prit Marc avec lui et embarqua pour l'île de Chypre.40Paul choisit Silas et partit, confié par les frères à la grâce du Seigneur.41Il traversa la Syrie et la Cilicie en fortifiant les Eglises.