Битие 8 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват. 2 И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана. 3 А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат. 4 И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини. 5 Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове. 6 След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил, 7 и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята. 8 Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята. 9 Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега. 10 След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега. 11 Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята. 12 Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече. 13 В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала. 14 И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала. 15 И Бог каза на Ной: 16 „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти. 17 Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“ (Бит 1:22) 18 След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си. 19 Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си. 20 Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника. 21 А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих. 22 Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“

Segond 21

от Société Biblique de Genève

La sortie de l'arche

1 Dieu se souvint de Noé, de tous les animaux et de tout le bétail qui étaient avec lui dans l'arche. Il fit passer un vent sur la terre et l'eau se calma. 2 Les sources de l'abîme et les écluses du ciel furent fermées et la pluie ne tomba plus du ciel. 3 L'eau se retira peu à peu de dessus la terre, si bien qu'elle baissa au bout de 150 jours. 4 Le dix-septième jour du septième mois, l'arche s'arrêta sur les montagnes d'Ararat^[1]. 5 L'eau baissa progressivement jusqu'au dixième mois. Le premier jour du dixième mois, les sommets des montagnes apparurent. 6 Au bout de 40 jours, Noé ouvrit la fenêtre qu'il avait faite à l'arche. 7 Il lâcha le corbeau et celui-ci sortit, faisant des allers et retours jusqu'à ce que l'eau ait séché sur la terre. 8 Il lâcha aussi la colombe pour voir si l'eau avait baissé sur la terre, 9 mais celle-ci ne trouva aucun endroit où se poser. Elle revint vers lui dans l'arche, car il y avait de l'eau sur toute la surface de la terre. Il avança la main, la prit et la fit rentrer vers lui dans l'arche. 10 Il attendit encore 7 autres jours, puis il lâcha de nouveau la colombe hors de l'arche. 11 La colombe revint vers lui sur le soir, et voici qu'une feuille d'olivier arrachée était dans son bec. Noé sut ainsi que l'eau avait baissé sur la terre. 12 Il attendit encore 7 autres jours, puis il lâcha la colombe, mais elle ne revint plus vers lui. 13 L'an 601, le premier jour du premier mois, l'eau avait séché sur la terre. Noé retira le toit de l'arche. Il regarda et constata que la surface du sol avait séché. 14 Le vingt-septième jour du deuxième mois, la terre fut sèche. 15 Alors Dieu parla à Noé: 16 «Sors de l'arche avec ta femme, tes fils et les femmes de tes fils. 17 Fais sortir avec toi tous les animaux de toute espèce qui sont avec toi, tant les oiseaux que le bétail et tous les reptiles qui rampent sur la terre. Qu'ils pullulent sur la terre, qu'ils se reproduisent et deviennent nombreux sur la terre.» 18 Noé sortit avec ses fils, sa femme et les femmes de ses fils. 19 Tous les animaux, tous les reptiles, tous les oiseaux et tout ce qui se déplace sur la terre sortirent de l'arche en fonction de leur espèce. 20 Noé construisit un autel en l'honneur de l'Eternel. Il prit de toutes les bêtes pures et de tous les oiseaux purs et offrit des holocaustes sur l'autel. 21 L'Eternel perçut une odeur agréable et se dit en lui-même: «Je ne maudirai plus la terre à cause de l'homme, car l'orientation du cœur de l'homme est mauvaise dès sa jeunesse, et je ne frapperai plus tous les êtres vivants comme je l'ai fait. 22 Tant que la terre subsistera, les semailles et la moisson, le froid et la chaleur, l'été et l'hiver, le jour et la nuit ne cesseront pas.»