от Bulgarian Bible Society1Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил2и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката;3след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг;4грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди,5но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло;6но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;7и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал.8На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува.9Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си;10когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора,11там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища;12с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас;13каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“14Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.15Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“16Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“ (Бит 40:8; Дан 2:27)17И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката18и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;19а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави – никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави.20Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави.21Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих.22После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;23но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове,24които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“25Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори.26Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа – също. Сънят е един.27Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.28Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори.29Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя;30след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята.31Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим.32А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни.33Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя.34По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет.35Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят;36и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“
Йосиф – господар над египетската земя
37Това се понрави на фараона и на всичките му служители.38Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“39И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе.40Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“ (Пс 105:21; Д А 7:10)41И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“42Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица;43заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя.44И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“45Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя.46Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя.47А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно.48И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи.49Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой.50Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове.51Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“,52а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“53Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя,54настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб. (Пс 105:16; Д А 7:11)55Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“56Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя.57И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.
1Au bout de 2 ans, le pharaon fit un rêve dans lequel il se tenait près du fleuve.2Alors sept vaches belles et grasses sortirent du fleuve et se mirent à brouter dans la prairie.3Sept autres vaches laides et maigres sortirent du fleuve après elles et se tinrent à côté d'elles au bord du fleuve.4Les vaches laides et maigres mangèrent les sept vaches belles et grasses. Puis le pharaon se réveilla.5Il se rendormit et fit un second rêve: sept épis gros et beaux montaient sur une même tige.6Sept épis maigres et brûlés par le vent d'est poussèrent après eux.7Les épis maigres engloutirent les sept épis gros et pleins. Puis le pharaon se réveilla. Voilà quel était le rêve.8Le matin, le pharaon eut l'esprit troublé et il fit appeler tous les magiciens et tous les sages de l'Egypte. Il leur raconta ses rêves, mais personne ne put les lui expliquer.9Alors le grand responsable des boissons prit la parole et dit au pharaon: «Je vais rappeler aujourd'hui le souvenir de ma faute.10Le pharaon s'était irrité contre ses serviteurs, et il m'avait fait mettre en prison dans la maison du chef des gardes, ainsi que le chef des boulangers.11Nous avons tous les deux fait un rêve au cours d'une même nuit, et chacun de nous a reçu une explication en rapport avec le rêve qu'il avait fait.12Il y avait là avec nous un jeune Hébreu, un esclave du chef des gardes. Nous lui avons raconté nos rêves et il nous les a expliqués.13Tout s'est produit conformément à l'explication qu'il nous avait donnée: le pharaon m'a rétabli dans mes fonctions et a fait pendre le chef des boulangers.»14Le pharaon fit appeler Joseph. On s'empressa de le faire sortir de prison. Il se rasa, changea de vêtements et se rendit vers le pharaon.15Le pharaon dit à Joseph: «J'ai fait un rêve. Personne ne peut l'expliquer, et j'ai appris à ton sujet que tu peux expliquer un rêve après l'avoir entendu.»16Joseph répondit au pharaon: «Ce n'est pas moi, c'est Dieu qui donnera une réponse favorable au pharaon.»17Le pharaon dit alors à Joseph: «Dans mon rêve, je me tenais sur le bord du fleuve.18Alors sept vaches grasses et belles sont sorties du fleuve et se sont mises à brouter dans la prairie.19Sept autres vaches sont sorties après elles, maigres, très laides et décharnées; je n'en ai pas vu d'aussi laides dans toute l'Egypte.20Les vaches décharnées et laides ont mangé les sept premières vaches qui étaient grasses.21Elles les ont englouties dans leur ventre sans qu'on s'aperçoive qu'elles y étaient entrées: leur apparence était aussi laide qu'avant. Puis je me suis réveillé.22J'ai vu encore en rêve sept épis pleins et beaux qui montaient sur une même tige.23Sept épis vides, maigres, brûlés par le vent d'est, ont poussé après eux.24Les épis maigres ont englouti les sept beaux épis. Je l'ai dit aux magiciens, mais personne ne m'a donné l'explication.»25Joseph dit au pharaon: «Ce qu'a rêvé le pharaon correspond à un seul événement. Dieu a révélé au pharaon ce qu'il va faire.26Les sept belles vaches sont sept années, et les sept beaux épis aussi: c'est un seul rêve.27Les sept vaches décharnées et laides sorties après les premières sont sept années, tout comme les sept épis vides brûlés par le vent d'est. Ce sont sept années de famine.28C'est comme je viens de le dire au pharaon, Dieu montre au pharaon ce qu'il va faire:29il y aura sept années de grande abondance dans toute l'Egypte;30sept années de famine les suivront, et l'on oubliera toute cette abondance en Egypte. La famine détruira le pays.31Cette famine qui suivra sera si forte qu'on ne s'apercevra plus de l'abondance dans le pays.32Si le pharaon a vu le rêve se répéter, c'est que la décision est ferme de la part de Dieu et qu'il la mettra rapidement en œuvre.33Maintenant, que le pharaon choisisse un homme intelligent et sage et qu'il le mette à la tête de l'Egypte.34Que le pharaon établisse des commissaires sur le pays pour prélever un cinquième des récoltes de l'Egypte pendant les sept années d'abondance.35Qu'ils rassemblent tous les produits de ces bonnes années à venir, qu'ils amassent, sous l'autorité du pharaon, du blé et des vivres dans les villes et qu'ils en aient la garde.36Ces provisions formeront une réserve pour le pays, pour les sept années de famine qui frapperont l'Egypte, afin que le pays ne soit pas détruit par la famine.»
Joseph gouverneur de l'Egypte
37Ces paroles plurent au pharaon et à tous ses serviteurs.38Le pharaon dit à ses serviteurs: «Pourrions-nous trouver un homme tel que celui-ci, qui a en lui l'Esprit de Dieu?»39Et le pharaon dit à Joseph: «Puisque Dieu t'a fait connaître tout cela, il n'y a personne qui soit aussi intelligent et aussi sage que toi.40Tu seras responsable de ma maison et tout mon peuple obéira à tes ordres. Le trône seul m'élèvera au-dessus de toi.»41Le pharaon dit à Joseph: «Vois, je te donne le commandement de toute l'Egypte.»42Le pharaon retira l'anneau de son doigt et le passa au doigt de Joseph. Il lui donna des habits en fin lin et lui mit un collier d'or au cou.43Il le fit monter sur le char qui suivait le sien et l'on criait devant lui: «A genoux!» C'est ainsi que le pharaon lui donna le commandement de toute l'Egypte.44Il dit encore à Joseph: «C'est moi qui suis le pharaon, mais sans ton accord personne ne lèvera la main ni le pied dans toute l'Egypte.»45Le pharaon appela Joseph Tsaphnath-Paenéach[1] et lui donna pour femme Asnath, fille de Poti-Phéra, le prêtre d'On[2]. Joseph partit pour visiter l'Egypte.46Il était âgé de 30 ans lorsqu'il se présenta devant le pharaon, le roi d'Egypte. Il quitta le pharaon et parcourut toute l'Egypte.47Pendant les sept années de fertilité, la terre rapporta abondamment.48Joseph rassembla tous les produits de ces sept années en Egypte. Il entreposa des vivres dans les villes en mettant à l'intérieur de chaque ville les produits des campagnes environnantes.49Joseph amassa du blé comme le sable de la mer: en quantité si considérable que l'on cessa de compter parce qu'il n'y avait plus de nombre.
Naissance de Manassé et d'Ephraïm
50Avant les années de famine, Joseph eut deux fils que lui donna Asnath, fille de Poti-Phéra, le prêtre d'On.51Joseph appela l'aîné Manassé, car, dit-il, «Dieu m'a fait oublier toutes mes peines et toute ma famille.»52Et il appela le second Ephraïm, car, dit-il, «Dieu m'a donné des enfants dans le pays de mon malheur.»53Les sept années d'abondance qu'il y eut en Egypte passèrent,54et les sept années de famine commencèrent à venir, comme Joseph l'avait annoncé. La famine régna dans tous les pays, mais dans toute l'Egypte il y avait du pain.55Quand toute l'Egypte commença aussi à avoir faim, le peuple cria au pharaon pour avoir du pain. Le pharaon dit à tous les Egyptiens: «Allez vers Joseph et faites ce qu'il vous dira.»56La famine régnait sur tout le pays. Joseph ouvrit tous les centres d'approvisionnement et vendit du blé aux Egyptiens, car la famine était forte en Egypte.57On arrivait de tous les pays en Egypte pour acheter du blé à Joseph, car la famine était forte partout.