Битие 32 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 ^[1] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.

Яков се подготвя да срещне Исав

2 След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели. 3 Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим. 4 Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом. 5 Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: „Аз живях при Лаван. 6 Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.“ 7 Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“ 8 Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите. 9 Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“ 10 Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: „Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!“ (Бит 31:3) 11 Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана. 12 Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата. 13 Ти обеща: „Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо“.“ (Бит 22:17; Бит 28:14; Евр 11:12)

Бит 22:17Бит 28:14Евр 11:12

14 Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав 15 – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни, 16 тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела. 17 Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“ 18 След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“, 19 ти отговори: „Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас“.“ 20 Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете: 21 „Ето твоят роб Яков идва след нас“.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“ 22 Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.

Борбата на Яков с Бога

23 А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. (Изх 4:24) 24 Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше. 25 А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж. 26 Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. 27 Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ 28 Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ 29 Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ (Бит 35:10; Ос 12:5) 30 Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?^[2]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. (Съд 13:17) 31 Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ (Изх 33:20) 32 Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си. 33 Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Laban se leva de bon matin, embrassa ses petits-enfants et ses filles et les bénit, puis il partit pour retourner chez lui.

Préparatifs de la rencontre avec Esaü

2 Jacob poursuivit son chemin et des anges de Dieu vinrent à sa rencontre. 3 A leur vue, Jacob dit: «C'est le camp de Dieu!» et il appela cet endroit Mahanaïm. 4 Jacob envoya devant lui des messagers à son frère Esaü dans le pays de Séir, dans le territoire d'Edom. 5 Il leur donna cet ordre: «Vous transmettrez ce message à mon seigneur Esaü: ‘Voici ce que dit ton serviteur Jacob: J'ai séjourné chez Laban et j'y suis resté jusqu'à maintenant. 6 J'ai des bœufs, des ânes, des brebis, des serviteurs et des servantes, et j'envoie des messagers te l'annoncer, mon seigneur, pour trouver grâce à tes yeux.’» 7 Les messagers revinrent vers Jacob en disant: «Nous sommes allés trouver ton frère Esaü; il marche à ta rencontre avec 400 hommes.» 8 Jacob fut très effrayé et saisi d'angoisse. Il partagea en deux camps ceux qui étaient avec lui, les brebis, les bœufs et les chameaux. 9 Il se disait: «Si Esaü attaque l'un des camps et le bat, le camp qui restera pourra se sauver.» 10 Jacob dit: «Dieu de mon grand-père Abraham, Dieu de mon père Isaac, Eternel, toi qui m'as dit: ‘Retourne dans ton pays, dans ton lieu de naissance, et je te ferai du bien’, 11 je suis trop petit pour toutes les grâces et pour toute la fidélité dont tu as fait preuve envers moi, ton serviteur. En effet, j'ai passé ce Jourdain avec mon bâton et maintenant je peux former deux camps. 12 Délivre-moi de mon frère Esaü, car j'ai peur qu'il ne vienne et ne me frappe, sans épargner ni la mère ni les enfants. 13 C'est toi-même qui as dit: ‘Je te ferai du bien et je rendrai ta descendance pareille au sable de la mer, si abondant qu'on ne peut le compter^[1].’» (Евр 11:12) 14 C'est à cet endroit-là que Jacob passa la nuit. Il prit dans ce qu'il avait sous la main pour faire un cadeau à son frère Esaü: 15 200 chèvres et 20 boucs, 200 brebis et 20 béliers, 16 30 chamelles avec leurs petits qu'elles allaitaient, 40 vaches et 10 taureaux, 20 ânesses et 10 ânes. 17 Il les remit à ses serviteurs, troupeau par troupeau séparément, et il dit à ses serviteurs: «Passez devant moi en laissant un intervalle entre chaque troupeau.» 18 Il donna cet ordre au premier: «Quand mon frère Esaü te rencontrera et te demandera: ‘A qui es-tu? Où vas-tu? A qui appartient ce troupeau devant toi?’ 19 tu répondras: ‘A ton serviteur Jacob, c'est un cadeau envoyé à mon seigneur Esaü. Le voici qui vient lui-même derrière nous.’» 20 Il donna le même ordre au deuxième, au troisième et à tous ceux qui suivaient les troupeaux: «C'est ce message que vous transmettrez à mon seigneur Esaü quand vous le rencontrerez. 21 Vous annoncerez aussi: ‘Ton serviteur Jacob vient derrière nous.’» Il se disait en effet: «Je l'apaiserai par ce cadeau qui me précède. Ensuite je le verrai en face et peut-être m'accueillera-t-il favorablement.» 22 Le cadeau passa devant lui et il resta cette nuit-là dans le camp. 23 Il se leva la même nuit, prit ses deux femmes, ses deux servantes et ses onze enfants et passa le gué du Jabbok. 24 Il les prit, leur fit passer le torrent et le fit passer à tout ce qui lui appartenait.

Jacob à Peniel

25 Jacob resta seul. C'est alors qu'un homme lutta avec lui jusqu'au lever de l'aurore. 26 Voyant qu'il n'était pas vainqueur contre lui, cet homme le frappa à l'emboîture de la hanche. Celle-ci se déboîta pendant qu'il luttait avec lui. 27 Il dit: «Laisse-moi partir, car l'aurore se lève.» Jacob répondit: «Je ne te laisserai pas partir avant que tu ne m'aies béni.» 28 Il lui demanda: «Quel est ton nom?» Il répondit: «Jacob.» 29 Il ajouta: «Ton nom ne sera plus Jacob, mais tu seras appelé Israël^[2], car tu as lutté avec Dieu et avec des hommes et tu as été vainqueur.» 30 Jacob lui demanda: «Révèle-moi donc ton nom.» Il répondit: «Pourquoi demandes-tu mon nom?» et il le bénit là. 31 Jacob appela cet endroit Peniel, car, dit-il, «j'ai vu Dieu face à face et ma vie a été sauvée.» 32 Le soleil se levait lorsqu'il passa Peniel. Il boitait de la hanche. 33 Voilà pourquoi, aujourd'hui encore, les Israélites ne mangent pas le tendon qui est à l'emboîture de la hanche: parce que Dieu frappa Jacob à l'emboîture de la hanche, au tendon.