Битие 30 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ 2 Яков се разсърди на Рахил. Той и каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ 3 Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ 4 Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. 5 Тя зачена и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. 7 Вала отново зачена и роди на Яков още един син. 8 Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. 9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. 11 Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. 12 Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. 13 Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. 14 По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ 15 Но тя и възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ 16 И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. 17 Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. 18 „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. 19 Лия отново зачена и роди на Яков шести син. 20 Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. 21 После роди дъщеря и я нарече Дина. 22 Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата и и направи утробата и плодоносна. 23 Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ 24 Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“

Забогатяването на Яков

25 След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си. 26 При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“ 27 Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе. 28 Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“ 29 Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене. 30 Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“ 31 Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз: 32 да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата. 33 Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“ 34 Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“ 35 Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си. 36 Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван. 37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките. 38 Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките. 39 Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък. 40 Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван. 41 Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях. 42 А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков. 43 Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

1 Lorsque Rachel vit qu'elle ne donnait pas d'enfants à Jacob, elle fut jalouse de sa sœur et dit à Jacob: «Donne-moi des enfants ou je meurs!» 2 La colère de Jacob s'enflamma contre Rachel et il dit: «Suis-je à la place de Dieu, qui t'empêche d'avoir des enfants?» 3 Elle dit: «Voici ma servante Bilha. Aie des relations avec elle! Qu'elle mette un enfant au monde sur mes genoux^[1] et que par elle j'aie aussi des fils.» (Бит 48:12; Бит 50:23) 4 Elle lui donna pour femme sa servante Bilha et Jacob eut des relations avec elle. 5 Bilha tomba enceinte et donna un fils à Jacob. 6 Rachel dit: «Dieu m'a rendu justice, il m'a même écoutée et m'a accordé un fils.» C'est pourquoi elle l'appela Dan. 7 Bilha, la servante de Rachel, tomba encore enceinte et donna un deuxième fils à Jacob. 8 Rachel dit: «J'ai lutté divinement contre ma sœur et j'ai été victorieuse», et elle l'appela Nephthali. 9 Voyant qu'elle avait cessé d'avoir des enfants, Léa prit sa servante Zilpa et la donna pour femme à Jacob. 10 Zilpa, la servante de Léa, donna un fils à Jacob. 11 Léa dit: «Quel bonheur!» et elle l'appela Gad. 12 Zilpa, la servante de Léa, donna un deuxième fils à Jacob. 13 Léa dit: «Que je suis heureuse! Oui, les femmes me diront heureuse.» Et elle l'appela Aser. 14 Ruben sortit à l'époque de la moisson des blés et trouva des mandragores^[2] dans les champs. Il les apporta à sa mère Léa. Rachel dit alors à Léa: «Donne-moi, je t'en prie, des mandragores de ton fils.» 15 Elle lui répondit: «Est-ce trop peu d'avoir pris mon mari, pour que tu prennes aussi les mandragores de mon fils?» Rachel dit: «Eh bien, il couchera avec toi cette nuit en échange des mandragores de ton fils.» 16 Le soir, quand Jacob revint des champs, Léa sortit à sa rencontre et dit: «C'est vers moi que tu viendras, car je t'ai eu en salaire pour les mandragores de mon fils.» Et il coucha avec elle cette nuit-là. 17 Dieu exauça Léa. Elle tomba enceinte et donna un cinquième fils à Jacob. 18 Léa dit: «Dieu m'a donné mon salaire parce que j'ai donné ma servante à mon mari» et elle l'appela Issacar. 19 Léa tomba encore enceinte et donna un sixième fils à Jacob. 20 Léa dit: «Dieu m'a fait un beau cadeau: cette fois, mon mari habitera avec moi, car je lui ai donné six fils.» Et elle l'appela Zabulon. 21 Ensuite, elle mit au monde une fille qu'elle appela Dina. 22 Dieu se souvint de Rachel, il l'exauça et lui permit d'avoir des enfants. 23 Elle tomba enceinte et mit au monde un fils. Elle dit: «Dieu a enlevé ma honte» 24 et elle l'appela Joseph en disant: «Que l'Eternel m'ajoute un autre fils!»

Départ de Jacob pour Canaan

25 Après que Rachel eut donné naissance à Joseph, Jacob dit à Laban: «Laisse-moi partir pour que j'aille chez moi, dans mon pays. 26 Donne-moi mes femmes et mes enfants, pour lesquels je t'ai servi, et je m'en irai. Tu sais en effet quel service j'ai accompli pour toi.» 27 Laban lui dit: «Si seulement je pouvais trouver grâce à tes yeux! J'ai appris que l'Eternel m'avait béni à cause de toi. 28 Fixe-moi ton salaire et je te le donnerai.» 29 Jacob lui dit: «Tu sais comment je t'ai servi et ce qu'est devenu ton troupeau avec moi: 30 le peu que tu possédais avant mon arrivée a beaucoup augmenté et l'Eternel t'a béni sur mes traces. Maintenant, quand pourrai-je travailler pour ma propre famille?» 31 Laban dit: «Que dois-je te donner?» Jacob répondit: «Tu ne me donneras rien si tu es d'accord avec ce que je vais te proposer. Je prendrai encore soin de ton troupeau et je le garderai. 32 Je parcourrai aujourd'hui tout ton troupeau pour en retirer, parmi les brebis, tout agneau tacheté et marqueté et tout agneau noir, et parmi les chèvres tout ce qui est marqueté et tacheté: ce sera mon salaire. 33 Ma droiture répondra pour moi demain quand tu viendras voir mon salaire: tout ce qui ne sera pas tacheté et marqueté parmi les chèvres, et noir parmi les agneaux, ce sera de ma part un vol.» 34 Laban dit: «Qu'on fasse donc comme tu l'as dit.» 35 Le jour même, Laban retira les boucs rayés et marquetés, toutes les chèvres tachetées et marquetées, toutes celles où il y avait du blanc et tout ce qui était noir parmi les brebis, et il les confia à ses fils. 36 Puis il mit une distance de trois journées de marche entre Jacob et lui. Quant à Jacob, il prit soin du reste du troupeau de Laban. 37 Jacob prit des branches vertes de peuplier, d'amandier et de platane. Il y pela des bandes blanches, mettant à nu le blanc qui était sur les branches. 38 Puis il plaça les branches qu'il avait pelées dans les auges, dans les abreuvoirs, en face des brebis qui venaient boire, pour qu'elles entrent en chaleur en venant boire. 39 Les brebis entraient en chaleur près des branches et elles faisaient des petits rayés, tachetés et marquetés. 40 Jacob séparait les agneaux et il mettait ensemble ce qui était rayé et tout ce qui était noir dans le troupeau de Laban. Il se fit ainsi des troupeaux à part, qu'il ne réunit pas au troupeau de Laban. 41 Toutes les fois que les brebis vigoureuses entraient en chaleur, Jacob plaçait les branches dans les auges, sous les yeux des brebis, pour qu'elles entrent en chaleur près des branches. 42 Quand les brebis étaient chétives, il ne le faisait pas, de sorte que les chétives étaient pour Laban et les vigoureuses pour Jacob. 43 Cet homme devint de plus en plus riche; il posséda du petit bétail en abondance, des servantes et des serviteurs, des chameaux et des ânes.