Битие 21 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Раждането на Исаак

1 А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея. 2 Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. (Гал 4:22; Евр 11:11) 3 Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра. 4 На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. (Бит 17:12; Д А 7:8) 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак. 6 А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“ 7 И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: „Сарра ще кърми деца“? Защото родих син в старините му.“ 8 Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак. (Бит 16:5)

Агар и нейният син Измаил

9 Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива^[1]. 10 Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина и. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“ (Гал 4:30) 11 Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил. 12 Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. (Рим 9:7; Евр 11:18) 13 Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“ 14 Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото и. След това и даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия. 15 Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст. 16 След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас. 17 Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то. 18 Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“ 19 Тогава Бог и отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. 21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.

Авраам в спор с Авимелех

22 В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш. (Бит 26:26) 23 А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“ 24 Авраам отговори: „Заклевам се.“ 25 Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби. 26 Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“ 27 Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз. 28 Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък. 29 Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“ 30 Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“ 31 Затова Авраам нарече това място Вирсавия^[2], понеже там се заклеха и двамата. 32 След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя. 33 Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог. 34 И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.

Segond 21

от Société Biblique de Genève

Naissance d'Isaac et départ d'Ismaël

1 L'Eternel intervint en faveur de Sara comme il l'avait dit, il accomplit pour elle ce qu'il avait promis: 2 Sara tomba enceinte et donna un fils à Abraham dans sa vieillesse, au moment fixé dont Dieu lui avait parlé. 3 Abraham appela Isaac le fils qui lui était né, que Sara lui avait donné. 4 Il circoncit son fils Isaac lorsqu'il fut âgé de 8 jours, comme Dieu le lui avait ordonné. 5 Abraham était âgé de 100 ans à la naissance de son fils Isaac. 6 Sara dit: «Dieu m'a donné un sujet de rire et tous ceux qui l'apprendront riront de moi.» 7 Elle ajouta: «Qui aurait osé dire à Abraham: ‘Sara allaitera des enfants’? Pourtant, je lui ai donné un fils dans sa vieillesse.» 8 L'enfant grandit et fut sevré. Abraham fit un grand festin le jour où Isaac fut sevré. 9 Sara vit rire le fils que l'Egyptienne Agar avait donné à Abraham. 10 Alors elle dit à Abraham: «Chasse cette esclave et son fils, car le fils de cette esclave n'héritera pas avec mon fils^[1], avec Isaac.» (Гал 4:30) 11 Cette parole déplut beaucoup à Abraham parce que c'était son fils. 12 Cependant, Dieu dit à Abraham: «Que cela ne te déplaise pas à cause de l'enfant et de ton esclave. Quoi que te dise Sara, écoute-la, car c'est par Isaac qu'une descendance te sera assurée^[2]. (Рим 9:7; Евр 11:18) 13 Je ferai aussi une nation du fils de l'esclave, car il est ta descendance.» 14 Abraham se leva de bon matin. Il prit du pain et une outre d'eau qu'il donna à Agar et plaça sur son épaule. Il lui remit aussi l'enfant et la renvoya. Elle s'en alla et se perdit dans le désert de Beer-Shéba. 15 Quand l'eau de l'outre fut épuisée, elle laissa l'enfant sous un des arbrisseaux 16 et alla s'asseoir vis-à-vis, à la distance d'une portée d'arc, car elle se disait: «Je ne veux pas voir mourir mon enfant!» Elle s'assit donc vis-à-vis de lui et se mit à pleurer tout haut. 17 Dieu entendit les cris de l'enfant. L'ange de Dieu appela Agar depuis le ciel et lui dit: «Qu'as-tu, Agar? N'aie pas peur, car Dieu a entendu les cris de l'enfant là où il se trouve. 18 Lève-toi, relève l'enfant et tiens-le par la main, car je ferai de lui une grande nation.» 19 Dieu lui ouvrit les yeux et elle vit un puits. Elle alla remplir l'outre d'eau et donna à boire à l'enfant. 20 Dieu fut avec l'enfant. Celui-ci grandit, habita dans le désert et devint tireur à l'arc. 21 Il s'installa dans le désert de Paran et sa mère prit pour lui une femme égyptienne.

Abraham à Beer-Shéba

22 A cette époque-là, Abimélec, accompagné de Picol, le chef de son armée, dit à Abraham: «Dieu est avec toi dans tout ce que tu fais. 23 Jure-moi maintenant ici, au nom de Dieu, que tu ne me tromperas pas, ni moi, ni mes enfants, ni mes petits-enfants, et que tu feras preuve envers moi et envers le pays où tu séjournes de la même bonté que moi envers toi.» 24 Abraham dit: «Je le jurerai.» 25 Il fit toutefois des reproches à Abimélec au sujet d'un puits dont les serviteurs d'Abimélec s'étaient emparés de force. 26 Abimélec répondit: «J'ignore qui a fait cela. Tu ne m'en avais pas informé et moi-même, je n'en entends parler qu'aujourd'hui.» 27 Abraham prit des brebis et des bœufs qu'il donna à Abimélec, et ils conclurent tous les deux une alliance. 28 Abraham mit à part sept jeunes brebis. 29 Abimélec dit à Abraham: «Qu'est-ce que ces sept jeunes brebis que tu as mises à part?» 30 Il répondit: «Tu accepteras ces sept brebis de ma part, afin que cela me serve de témoignage que j'ai creusé ce puits.» 31 C'est pourquoi on appelle cet endroit Beer-Shéba^[3]: parce que c'est là qu'ils prêtèrent tous les deux serment. (Бит 26:31) 32 Ils conclurent donc une alliance à Beer-Shéba. Puis Abimélec se leva avec Picol, le chef de son armée, et ils retournèrent dans le pays des Philistins. 33 Abraham planta des tamaris à Beer-Shéba, et là il fit appel au nom de l'Eternel, le Dieu d'éternité. 34 Abraham séjourna longtemps dans le pays des Philistins.