от Bulgarian Bible Society1След като се измина много време, в третата година Господ отправи слово към Илия и каза: „Иди и се яви пред Ахав, и ще дам дъжд на земята.“2Така Илия тръгна, за да се яви пред Ахав. А гладът в Самария беше станал голям.3Ахав беше повикал своя домоуправител Авдий. А Авдий беше твърде богобоязлив.4Когато Йезавел изтребваше Господните пророци, Авдий взе сто пророци и ги скри в пещери, по петдесет, и ги поддържаше с хляб и вода.5Ахав беше казал на Авдий: „Хайде да тръгнем по страната към всички водни извори и към всички потоци по земята и. Дано някъде намерим трева, за да изхраним конете и мулетата си и да не се лишим от добитъка.“6И те разделиха помежду си израилската земя, за да я обходят. Ахав тръгна по един път, а Авдий вървеше по друг път.7И когато Авдий беше на път, ето срещна го Илия. Той го позна, поклони се до земята и каза: „Ти ли си, господарю мой Илия?“8А той отговори: „Аз съм. Иди, кажи на господаря си Ахав: „Илия е тук“.“9Авдий попита: „В какво съм се провинил, че предаваш своя служител в ръката на Ахав, за да ме умъртви?10Жив да е Господ, твоят Бог, че няма народ и царство, където господарят ми да не е изпращал да те търси. И когато казваха: „Няма го“, той изискваше клетва от царството и народа, че не са те намерили.11А ти сега казваш: „Иди, кажи на господаря си, че Илия е тук.“12А когато аз си отида от тебе, кой знае къде ще те отнесе Господният Дух. И така, когато дойда да известя на Ахав и той не те намери, ще ме убие, а аз, твоят раб, съм богобоязлив от младини.13Нима не е известено на тебе, господаря ми, какво направих, когато Йезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души в пещери, по петдесет, и ги поддържах с хляб и вода?14А ти сега казваш: „Иди, кажи на господаря си Ахав, че Илия е тук“, и той ще ме убие.“15Тогава Илия каза: „Жив да е Господ Вседържител, на Когото служа! Днес ще се явя пред него.“16Така Авдий отиде да пресрещне Ахав и да му извести. И Ахав тръгна към Илия.17Когато Ахав видя Илия, го попита: „Ти ли си този, който смущава Израил?“18А той отговори: „Не аз смущавам Израил, но ти и твоят бащин дом, понеже изоставихте Господните заповеди и сам ти ходиш по разни ваали.19Сега изпрати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четиристотин пророци на Астарта, които се изхранват от трапезата на Йезавел.“20И така, Ахав изпрати вест до всички израилтяни и събра на планината Кармил пророците.21Тогава Илия се приближи до хората и каза: „Още ли се колебаете? Ако Господ е истинският Бог, следвайте Го, а ако е Ваал, следвайте него.“ И народът не му отговори нито дума.22Тогава Илия каза на народа: „Аз останах единствен от Господните пророци, а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души[1].23Нека ни бъдат дадени два млади бика. И те да си изберат единия, да го разсекат и да го поставят върху дървата, но нека не запалват огъня, а аз ще приготвя другия и ще го поставя на дървата, а огън няма да подклаждам.24Тогава вие призовете името на вашия бог, а аз ще призова името на Господа. Тогава онзи бог, който отговори чрез огън, той е истинският Бог.“ И целият народ отговори: „Добре каза!“25А на Вааловите пророци Илия каза: „Изберете си едния бик и го пригответе първо, понеже сте мнозина, и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.“26Те взеха бика, който им бе даден, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне, казвайки: „Ваале, отговори ни!“ Но не се чу глас и нямаше отговор. И те скачаха около жертвеника, който бяха направили.27А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: „Викайте по-силно, защото той е бог, може би размишлява или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи – така ще се събуди!“28И те завикаха със силен глас и се бодяха с ножове по обичая, така че кръв течеше по тях.29И като мина пладне, те все още буйстваха до вечерното приношение, но нямаше нито глас, нито отговор, никакъв отзвук. (4 Цар 3:20)30Тогава Илия повика целия народ: „Приближете се към мене!“ И целият народ се приближи към него. И той възстанови срутения жертвеник на Господа.31Илия взе дванадесет камъка, според числото на племената на синовете на Яков, на когото Господ беше казал така: „Твоето име ще бъде Израил!“ (Бит 32:29; Бит 35:10)32И съгради от тези камъни жертвеник на името на Господа и около жертвеника направи окоп с вместимост две сати зърно,33и постави дърва, разсече бика и го постави върху дървата.34[2] След това той нареди: „Напълнете четири делви вода и я излейте върху жертвата всеизгаряне и върху дървата![3]“ После каза: „Повторете!“ И повториха. И каза: „Направете го трети път!“ И те направиха същото трети път.35Така водата се разля около жертвеника и окопът се напълни с вода.36По времето, когато се принасяше вечерната жертва, пророк Илия се приближи[4] и каза: „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев![5] Нека познаят днес[6], че Ти си Бог в Израил и че аз съм Твой служител, и че аз направих всички тези неща според Твоето слово.37Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека този народ разбере, че Ти, Господи, си истинският Бог, и Ти ще обърнеш сърцата им[7].“38Тогава огън от Господа падна и изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и погълна водата, която беше в окопа. (Лев 9:24; Чис 11:1; Чис 16:35; Съд 6:21)39Когато целият народ видя това, падна по лицето си и каза: „Господ, Той е Бог! Господ, Той е Бог!“40Тогава Илия им отвърна: „Хванете Вааловите пророци. Нито един от тях да не се спаси!“ Хванаха ги и Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.41И Илия каза на Ахав: „Изкачи се, яж и пий, защото се чува шум от бурен дъжд.“42Така Ахав отиде да яде и да пие, докато Илия се изкачи на върха на Кармил. Той се наведе до земята и постави лицето си между своите колена. (Як 5:18)43Тогава каза на слугата си: „Изкачи се, погледни към морето.“ И той се изкачи по-нагоре и каза: „Няма нищо.“ И така Илия каза седем пъти: „Иди пак!“44На седмия път слугата каза: „Ето от морето се издига малък облак като човешка длан.“ Тогава пророкът каза: „Иди и кажи на Ахав: „Впрегни колесницата си и слез, за да не ти попречи дъждът“.“45А междувременно небето се помрачи от облаци и вятър и се изливаше силен дъжд. Ахав се качи на колесницата и тръгна за Йезреел.46И силата на Господ беше с Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахав до Йезреел.
1It was now three years since it had rained. A message came to Elijah from the LORD. He said, ‘Go. Speak to Ahab. Then I will send rain on the land.’2So Elijah went to speak to Ahab. There wasn’t enough food in Samaria. The people there were very hungry.3Ahab had sent for Obadiah. He was in charge of Ahab’s palace. Obadiah had great respect for the LORD.4Ahab’s wife Jezebel had been killing off the LORD’s prophets. So Obadiah had hidden 100 prophets in two caves. He had put 50 in each cave. He had supplied them with food and water.5Ahab had said to Obadiah, ‘Go through the land. Go to all the valleys and springs of water. Maybe we can find some grass there. It will keep the horses and mules alive. Then we won’t have to kill any of our animals.’6So they decided where each of them would look. Ahab went in one direction. Obadiah went in another.7As Obadiah was walking along, Elijah met him. Obadiah recognised him. He bowed down to the ground. He said, ‘My master Elijah! Is it really you?’8‘Yes’, he replied. ‘Go and tell your master Ahab, “Elijah is here.” ’9‘What have I done wrong?’ asked Obadiah. ‘Why are you handing me over to Ahab to be put to death?10My master has sent people to look for you everywhere. There isn’t a nation or kingdom where he hasn’t sent someone to look for you. Suppose a nation or kingdom would claim you weren’t there. Then Ahab would make them give their word that they couldn’t find you. And that’s just as sure as the LORD your God is alive.11But now you are telling me to go to my master. You want me to say, “Elijah is here.”12But the Spirit of the LORD might carry you away when I leave you. Then I won’t know where you are. If I go and tell Ahab and he doesn’t find you, he’ll kill me. But I’ve worshipped the LORD ever since I was young.13My master, haven’t you heard what I did? Jezebel was killing the LORD’s prophets. But I hid 100 of them in two caves. I put 50 in each cave. I supplied them with food and water.14And now you are telling me to go to my master Ahab. You want me to say to him, “Elijah is here.” Ahab will kill me!’15Elijah said, ‘I serve the LORD who rules over all. You can be sure that he lives. And you can be just as sure that I will speak to Ahab today.’
Elijah on Mount Carmel
16Obadiah went back to Ahab. He told Ahab that Elijah wanted to see him. So Ahab went to where Elijah was.17When he saw Elijah, he said to him, ‘Is that you? You are always stirring up trouble in Israel.’18‘I haven’t made trouble for Israel,’ Elijah replied. ‘But you and your father’s family have. You have turned away from the LORD’s commands. You have followed gods that are named Baal.19Now send for people from all over Israel. Tell them to meet me on Mount Carmel. And bring the 450 prophets of the god named Baal. Also bring the 400 prophets of the female god named Asherah. All of them eat at Jezebel’s table.’20So Ahab sent that message all through Israel. He gathered the prophets together on Mount Carmel.21Elijah went there and stood in front of the people. He said, ‘How long will it take you to make up your minds? If the LORD is the one and only God, worship him. But if Baal is the one and only God, worship him.’ The people didn’t say anything.22Then Elijah said to them, ‘I’m the only one of the LORD’s prophets left. But Baal has 450 prophets.23Get two bulls for us. Let Baal’s prophets choose one for themselves. Let them cut it into pieces. Then let them put it on the wood. But don’t let them set fire to it. I’ll prepare the other bull. I’ll put it on the wood. But I won’t set fire to it.24Then you pray to your god. And I’ll pray to the LORD. The god who answers by sending fire down is the one and only God.’ Then all the people said, ‘What you are saying is good.’25Elijah said to the prophets of Baal, ‘Choose one of the bulls. There are many of you. So prepare your bull first. Pray to your god. But don’t light the fire.’26So they prepared the bull they had been given. They prayed to Baal from morning until noon. ‘Baal! Answer us!’ they shouted. But there wasn’t any reply. No one answered. Then they danced around the altar they had made.27At noon Elijah began to tease them. ‘Shout louder!’ he said. ‘I’m sure Baal is a god! Perhaps he has too much to think about. Or maybe he has gone to the toilet. Or perhaps he’s away on a trip. Maybe he’s sleeping. You might have to wake him up.’28So they shouted louder. They cut themselves with swords and spears until their blood flowed. That’s what they usually did when things really looked hopeless.29It was now past noon. The prophets of Baal continued to prophesy with all their might. They did it until the time came to offer the evening sacrifice. But there wasn’t any reply. No one answered. No one paid any attention.30Then Elijah said to all the people, ‘Come here to me.’ So they went to him. He rebuilt the altar of the LORD. It had been torn down.31Elijah got 12 stones. There was one for each tribe in the family line of Jacob. The LORD’s message had come to Jacob. It had said, ‘Your name will be Israel.’32Elijah used the stones to build an altar to honour the LORD. He dug a ditch around it. The ditch was large enough to hold 10 kilograms of seeds.33He arranged the wood for the fire. He cut the bull into pieces. He placed the pieces on the wood. Then he said to some of the people, ‘Fill four large jars with water. Pour it on the offering and the wood.’ So they did.34‘Do it again,’ he said. So they did it again. ‘Do it a third time,’ he ordered. And they did it the third time.35The water ran down around the altar. It even filled the ditch.36When it was time to offer the evening sacrifice, the prophet Elijah stepped forward. He prayed, ‘LORD, you are the God of Abraham, Isaac and Israel. Today let everyone know that you are God in Israel. Let them know I’m your servant. Let them know I’ve done all these things because you commanded me to.37Answer me. LORD, answer me. Then these people will know that you are the one and only God. They’ll know that you are turning their hearts back to you again.’38The fire of the LORD came down. It burned up the sacrifice. It burned up the wood and the stones and the soil. It even dried up the water in the ditch.39All the people saw it. Then they fell down flat with their faces towards the ground. They cried out, ‘The LORD is the one and only God! The LORD is the one and only God!’40Then Elijah commanded them, ‘Grab the prophets of Baal. Don’t let a single one of them get away!’ So they grabbed them. Elijah had them brought down to the Kishon Valley. There he had them put to death.41Elijah said to Ahab, ‘Go. Eat and drink. I can hear the sound of a heavy rain.’42So Ahab went off to eat and drink. But Elijah climbed to the top of Mount Carmel. He bent down towards the ground. Then he put his face between his knees.43‘Go and look towards the sea,’ he told his servant. So he went up and looked. ‘I don’t see anything there,’ he said. Seven times Elijah said, ‘Go back.’44The seventh time the servant said, ‘I see a cloud. It’s as small as a man’s hand. It’s coming up over the sea.’ Elijah said, ‘Go to Ahab. Tell him, “Tie your chariot to your horse. Go down to Jezreel before the rain stops you.” ’45Black clouds filled the sky. The wind came up, and a heavy rain began to fall. Ahab rode off to Jezreel.46The power of the LORD came on Elijah. He tucked his coat into his belt. And he ran ahead of Ahab all the way to Jezreel.