3 Царе 13 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Божият човек и непослушанието му към Бога

1 И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва. 2 И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: „Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни“.“ (4 Цар 23:15; 2 Лет 34:5) 3 И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“ 4 Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си. 5 Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне. 6 Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди. 7 Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“ 8 Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място, 9 защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: „Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял“!“ 10 Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил. 11 А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя. 12 Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея. 13 И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него, 14 и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“ 15 Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“ 16 А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място, 17 защото чрез словото Господне ми е казано: „Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл“!“ 18 А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: „Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода“!“ Но той го лъжеше. 19 Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом. 20 А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна, 21 и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: „Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог, 22 но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти“.“ 23 След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал, 24 и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото. 25 И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това. 26 Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“ 27 Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха. 28 Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела. 29 Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе. 30 И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“ (4 Цар 23:17) 31 След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости, 32 защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“ 33 Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа – който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място. 34 И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.

New International Reader’s Version

от Biblica

A man of God from Judah

1 A man of God went from Judah to Bethel. He had received a message from the LORD. He arrived in Bethel just as Jeroboam was standing by the altar to offer a sacrifice. 2 The man cried out. He shouted a message from the LORD against the altar. He said, ‘Altar! Altar! The LORD says, “A son named Josiah will be born into the royal family of David. Altar, listen to me! Josiah will sacrifice the priests of the high places on you. They will be the children of the priests who are offering sacrifices here. So human bones will be burned on you.” ’ 3 That same day the man of God spoke about a miraculous sign. He said, ‘Here is the sign the LORD has announced. This altar will be broken to pieces. The ashes on it will be spilled out.’ 4 The man of God announced that message against the altar at Bethel. When King Jeroboam heard it, he reached out his hand from the altar. He said, ‘Grab him!’ But as he reached out his hand towards the man, it dried up. He couldn’t even pull it back. 5 Also, the altar broke into pieces. Its ashes spilled out. That happened in keeping with the miraculous sign the man of God had announced. He had received a message from the LORD. 6 King Jeroboam spoke to the man of God. He said, ‘Pray to the LORD your God for me. Pray that my hand will be as good as new again.’ So the man of God prayed to the LORD for the king. And the king’s hand became as good as new. It was just as healthy as it had been before. 7 The king said to the man of God, ‘Come home with me for a meal. I’ll give you a gift.’ 8 But the man of God replied to the king. He said, ‘What if you were to give me half of what you own? Even then I wouldn’t go with you. I wouldn’t eat bread or drink water here. 9 The LORD gave me a command. He said, “Do not eat bread or drink water there. Do not return the same way you came.” ’ 10 So he took another road. He didn’t go back on the same road he had taken when he came to Bethel. 11 An old prophet was living in Bethel. His sons came and spoke to him. They told him everything the man of God had done there that day. They also told their father what the man had said to the king. 12 Their father asked them, ‘Which way did he go?’ His sons showed him the road the man of God from Judah had taken. 13 So he said to his sons, ‘Put a saddle on the donkey for me.’ When they had done it, he got on the donkey. 14 He travelled on the same road the man of God had taken. He found the man sitting under an oak tree. He asked him, ‘Are you the man of God who came from Judah?’ ‘I am’, he replied. 15 So the prophet said to him, ‘Come home with me. I’ll give you something to eat.’ 16 The man of God said, ‘I can’t go back to Bethel with you. I can’t eat bread or drink water with you there. 17 I’ve received a message from the LORD. He told me, “Do not eat bread or drink water there. Do not return the same way you came.” ’ 18 The old prophet answered, ‘I’m also a prophet, just like you. An angel gave me a message from the LORD. The message said, “Bring the man of God back with you to your house. Then he can eat bread and drink water with you.” ’ But the old prophet was telling him a lie. 19 The man of God returned with him. He ate and drank in his house. 20 They were sitting at the table. The LORD gave a message to the old prophet who had brought the man of God back. 21 He cried out to the man who had come from Judah. He told him, ‘The LORD says, “You have not done what I told you to do. You have not obeyed the command I gave you. I am the LORD your God. 22 You came back here and ate bread and drank water. You did it in the place where I told you not to. So your body will not be buried in your family tomb.” ’ 23 The man of God finished eating and drinking. Then the old prophet who had brought him back put a saddle on the man’s donkey for him. 24 And the man went on his way. A lion attacked him on the road and killed him. His body was left lying on the road. The donkey and the lion were standing beside it. 25 Some people passed by. They saw the body lying on the road. They saw the lion standing beside the body. Then they went and reported it in the city where the old prophet lived. 26 The prophet who had brought the man back from his journey heard about what had happened. He said, ‘It’s the man of God. He didn’t do what the LORD told him to do. So the LORD has given him over to the lion. The lion has attacked him and killed him. Everything has happened just as the LORD’s message had warned him it would.’ 27 The old prophet said to his sons, ‘Put a saddle on the donkey for me.’ So they did. 28 Then he went out. He found the body of the man of God lying on the road. The donkey and the lion were standing beside it. The lion hadn’t eaten the body. It hadn’t attacked the donkey either. 29 So the prophet picked up the man’s body. He put it on the donkey. He brought it back to his own city. He wanted to mourn for him and bury him. 30 Then he placed the body in his own tomb. People mourned for him. They said, ‘Oh, no, my friend! My dear friend!’ 31 After the old prophet had buried the man of God, he spoke to his sons. He said, ‘When I die, bury me in the grave where the man of God is buried. Put my bones next to his bones. 32 I want you to do that because he announced a message from the LORD. He spoke against the altar in Bethel. He also spoke against all the temples that are on the high places. They are in the towns of Samaria. What the man of God said will certainly come true.’ 33 Even after all of that happened, Jeroboam still didn’t change his evil ways. Once more he appointed priests for the high places. He made priests out of all kinds of people. In fact, he let anyone become a priest who wanted to. He set them apart to serve at the high places. 34 All of that was the great sin the royal family of Jeroboam committed. It led to their fall from power. Because of it, they were destroyed from the face of the earth.