3 Царе 1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Борби за наследяване на царството

1 Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли. 2 Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“ 3 И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя. 4 Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна. 5 Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха. (2 Цар 3:4; 2 Цар 15:1) 6 Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом. 7 И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония. 8 Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония. 9 И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя. 10 А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани. 11 Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това? (2 Цар 12:24) 12 Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон. 13 Иди, влез при цар Давид и му кажи: „Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?“ 14 И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“ 15 Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше. 16 Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“ 17 А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: „Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.“ 18 А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това. 19 Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон. 20 А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него. 21 Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“ 22 И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан. 23 И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята. 24 След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол? 25 Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: „Да живее цар Адония!“ 26 А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон. 27 Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“

Възцаряване на Соломон

28 Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него. (1 Лет 29:21) 29 И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда! 30 Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“ 31 Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“ 32 А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя. 33 Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион. 34 Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: „Да живее цар Соломон!“ 35 След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“. 36 Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя. 37 Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“ 38 Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион. 39 И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“ (1 Цар 10:1; 1 Цар 16:13) 40 И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им. 41 Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“ 42 Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“ (2 Цар 18:27) 43 А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар. 44 И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле. 45 А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате. 46 И Соломон седна на престола на царството. 47 Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: „Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.“ И царят се поклони в леглото си. 48 Тогава царят каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това“.“ 49 И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път. 50 Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. (Изх 21:14; 3 Цар 2:28) 51 И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: „Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч“.“ 52 А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“ 53 И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“

New International Reader’s Version

от Biblica

Adonijah makes himself king

1 King David was now very old. He couldn’t keep warm even when blankets were spread over him. 2 So his attendants spoke to him. They said, ‘You are our king and master. Please let us try to find a young virgin to serve you. She can take care of you. She can lie down beside you to keep you warm.’ 3 So David’s attendants looked all over Israel for a beautiful young woman. They found Abishag. She was from the town of Shunem. They brought her to the king. 4 The woman was very beautiful. She took care of the king and served him. But the king didn’t have sex with her. 5 Adonijah was the son of David and his wife Haggith. He came forward and announced, ‘I’m going to be the next king.’ So he got chariots and horses ready. He also got 50 men to run in front of him. 6 His father had never tried to stop him from doing what he wanted to. His father had never asked him, ‘Why are you acting the way you do?’ Adonijah was also very handsome. Now that Absalom was dead, Adonijah was David’s eldest son. 7 Adonijah talked things over with Joab, the son of Zeruiah. He also talked with Abiathar the priest. They agreed to help him. 8 But Zadok the priest and Benaiah, the son of Jehoiada, didn’t join Adonijah. Nathan the prophet didn’t join him. Shimei and Rei didn’t join him. And neither did David’s special guard. 9 Adonijah sacrificed sheep, cattle and fat calves. He sacrificed them at the Stone of Zoheleth near En Rogel. He invited all his brothers, the king’s sons, and all the royal officials of Judah. 10 But he didn’t invite Benaiah or Nathan the prophet. He didn’t invite the special guard or his brother Solomon either. 11 Nathan asked Solomon’s mother Bathsheba, ‘Haven’t you heard? Adonijah, the son of Haggith, has made himself king. And King David doesn’t know anything about it. 12 So let me tell you what to do to save your life. It will also save the life of your son Solomon. 13 Go in and see King David. Say to him, “You are my king and master. You promised me, ‘You can be sure that your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne.’ If that’s really true, why has Adonijah become king?” 14 While you are still talking to the king, I’ll come in and support what you have said.’ 15 So Bathsheba went to see the old king in his room. Abishag, the Shunammite, was taking care of him there. 16 Bathsheba bowed low in front of the king. ‘What do you want?’ the king asked. 17 She said to him, ‘My master, you made a promise in the name of the LORD your God. You promised me, “Your son Solomon will be king after me. He will sit on my throne.” 18 But now Adonijah has made himself king. And you don’t even know about it. 19 He has sacrificed large numbers of cattle, fat calves and sheep. He has invited all the king’s sons. He has also invited Abiathar the priest and Joab, the commander of the army. But he hasn’t invited your son Solomon. 20 You are my king and master. All the Israelites are watching to see what you will do. They want to find out from you who will sit on the throne after you. 21 If you don’t do something, I and my son Solomon will be treated like people who have committed crimes. That will happen as soon as you join the members of your family who have already died.’ 22 While she was still speaking with the king, Nathan the prophet arrived. 23 The king was told, ‘Nathan the prophet is here.’ So Nathan went to the king. He bowed down with his face towards the ground. 24 Nathan said, ‘You are my king and master. Have you announced that Adonijah will be king after you? Have you said he will sit on your throne? 25 Today he has gone down outside the city. He has sacrificed large numbers of cattle, fat calves and sheep. He has invited all the king’s sons. He has also invited the commanders of the army and Abiathar the priest. Even now they are eating and drinking with him. They are saying, “May King Adonijah live a long time!” 26 But he didn’t invite me. He didn’t invite Zadok the priest or Benaiah, the son of Jehoiada. He didn’t invite your son Solomon either. 27 King David, have you allowed all of that to happen? Did you do it without letting us know about it? Why didn’t you tell us who is going to sit on your throne after you?’

David makes Solomon king

28 King David said, ‘Tell Bathsheba to come in.’ So she came and stood in front of the king. 29 Then the king made a promise. He said, ‘The LORD has saved me from all my troubles. You can be sure that he lives. 30 And you can be just as sure I will do what I promised. This is the day I will do what I promised in the name of the LORD. He is the God of Israel. I promised you that your son Solomon would be king after me. He will sit on my throne in my place.’ 31 Then Bathsheba bowed down in front of the king. Her face was towards the ground. She said, ‘King David, you are my master. May you live for ever!’ 32 King David said, ‘Tell Zadok the priest and Nathan the prophet to come in. Also tell Benaiah, the son of Jehoiada, to come.’ So they came to the king. 33 He said to them, ‘Take my officials with you. Ask my son Solomon to get on my own mule. Take him down to the Gihon spring. 34 Ask Zadok the priest and Nathan the prophet to anoint him as king over Israel there. Blow a trumpet. Shout, “May King Solomon live a long time!” 35 Then come back up to the city with him. Let him sit on my throne. He will rule in my place. I’ve appointed him ruler over Israel and Judah.’ 36 Benaiah, the son of Jehoiada, answered the king. ‘Amen!’ he said. ‘May the LORD your God make it come true. 37 You are my king and master. The LORD has been with you. May he also be with Solomon. King David, may the LORD make Solomon’s kingdom even greater than yours!’ 38 So Zadok the priest and Nathan the prophet left the palace. Benaiah, the son of Jehoiada, went with them. So did the Kerethites and Pelethites. They put Solomon on King David’s mule. And they brought him down to the Gihon spring. 39 Zadok the priest had taken an animal horn from the sacred tent. The horn was filled with olive oil. He anointed Solomon with the oil. A trumpet was blown. All the people shouted, ‘May King Solomon live a long time!’ 40 Then they went up towards the city. Solomon was leading the way. The people were playing flutes. They were filled with great joy. The ground shook because of all the noise. 41 Adonijah and all his guests heard it. They were just finishing their meal. Joab heard the sound of the trumpet. So he asked, ‘What does all this noise in the city mean?’ 42 While Joab was still speaking, Jonathan arrived. Jonathan was the son of Abiathar the priest. Adonijah said, ‘Come in. I have respect for you. You must be bringing good news.’ 43 ‘No! I’m not!’ Jonathan answered. ‘Our master King David has made Solomon king. 44 David sent Zadok the priest and Nathan the prophet along with Solomon. He also sent Benaiah, the son of Jehoiada, with him. He sent the Kerethites and Pelethites with him too. They put him on the king’s mule. 45 They took him down to the Gihon spring. There Zadok the priest and Nathan the prophet anointed him as king. Now they’ve gone back up to the city. They were cheering all the way. The city is filled with the sound of it. That’s the noise you hear. 46 And that’s not all. Solomon has taken his seat on the royal throne. 47 The royal officials came to give their blessing to our master King David. They said, “May your God make Solomon’s name more famous than yours! May he make Solomon’s kingdom greater than yours!” While King David was sitting on his bed, he bowed in worship. 48 He said, “I praise the LORD. He is the God of Israel. He has let me live to see my son sitting on my throne today as the next king.” ’ 49 When all Adonijah’s guests heard that, they were terrified. So they got up and scattered. 50 Adonijah was afraid of what Solomon might do to him. So he went and grabbed the horns of the altar for burnt offerings. Those horns stuck out from its upper corners. 51 Then Solomon was told, ‘King Solomon, Adonijah is afraid of you. He’s holding onto the horns of the altar. He says, “I want King Solomon to make a promise today. I want him to promise that he won’t kill me with his sword.” ’ 52 Solomon replied, ‘Let him show that he’s a man people can respect. Then not even one hair on his head will fall to the ground. But if I find out he’s done something evil, he will die.’ 53 King Solomon got some men to bring Adonijah down from the altar. He came and bowed down to King Solomon. Solomon said, ‘Go on home.’