2 Царе 18 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 След това Давид направи оглед на своята войска и назначи хилядоначалници и стотници. 2 Давид оформи три групи – една третина под началството на Йоав, една третина под началството на Авеса, син на Саруя, брат на Йоав, една третина под началството на Етей от Гет. Царят каза на воините: „Непременно ще дойда и аз заедно с вас.“ (Съд 7:16; 1 Цар 11:11) 3 Но неговите воини му отговориха: „Не идвай, защото, ако ние се обърнем в бяг, това няма да се забележи. Дори и половината от нас да загинат, също и това няма да се забележи. А ти струваш колкото десет хиляди от нас. Затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.“ 4 Царят заяви пред тях: „Ще постъпя така, както вие намирате за добре.“ И така, царят се спря при градските порти, а всички мъже излизаха по стотици и по хиляди.

Смъртта на Авесалом

5 Тогава царят заповяда на Йоав, Авеса и Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ Всички воини чуха какво заповяда царят на всички началници за Авесалом. 6 И така, воините излязоха в полето срещу израилтяните. Сражението се разрази в Ефремовата гора. 7 Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже. През този ден там стана голямо клане – избити бяха двадесет хиляди души. 8 Това сражение се разпростря по цялата страна. В онзи ден гората погълна повече мъже, отколкото мечът изтреби. 9 И стана така, че Авесалом се срещна с Давидовите мъже. Той яздеше на муле. Когато мулето се мушна заедно с него под гъстия клонак на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клонака на дъба и той увисна във въздуха между небето и земята, а мулето под него избяга. 10 Един човек видя това и съобщи на Йоав: „Ето видях Авесалом да виси на дъба.“ 11 Йоав каза на човека, който му съобщи това: „Ето ти си го видял. А защо не го порази още на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.“ 12 А човекът отговори на Йоав: „И хиляда сикли сребро да сложеха в ръцете ми, пак не бих вдигнал ръка върху царския син. Защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ (2 Цар 18:5) 13 А ако бих постъпил иначе и посегнех на живота му, това не би останало скрито от царя, пък и той би се обърнал против мене.“ 14 Йоав каза: „Няма защо да губя време с тебе.“ Тогава той взе три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, който беше още жив на дъба. 15 Десетте оръженосци на Йоав заобиколиха Авесалом, удариха го смъртоносно и го умъртвиха. 16 След това Йоав затръби с тръба и воините, които преследваха Израил, се завърнаха, понеже Йоав беше заповядал отбой. 17 Взеха Авесалом, хвърлиха го в дълбока яма вътре в гората и натрупаха отгоре голяма грамада камъни. Тогава всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си. 18 Още приживе Авесалом си беше въздигнал паметник в Царската долина, защото беше казал: „Нямам син, който да пази спомен за името ми.“ И нарече паметника на своето име. Затова той и до днес се нарича Авесаломов паметник. 19 След това Ахимаас, син на Садок, каза на Йоав: „Ще побързам да съобщя на царя, че Господ чрез Своя справедлив съд го избави от ръцете на враговете му.“ 20 Но Йоав нареди: „Няма да занесеш днес това известие – друг ден ще го направиш, а не днес, защото царският син умря.“ 21 Йоав каза на Хусий: „Иди, съобщи на царя това, което си видял.“ Хусий се поклони на Йоав и тръгна бързо. 22 Но Ахимаас, син на Садок, настояваше и казваше на Йоав: „Каквото и да стане, нека и аз тръгна бързо след Хусий.“ А Йоав му отговори: „Защо искаш да тичаш, синко? Награда за такава новина няма да получиш.“ 23 Ахимаас каза: „Нека да бъде така, но аз ще се завтека.“ Йоав му каза: „Тогава тръгвай.“ Ахимаас се завтече по прекия път и изпревари Хусий. 24 В това време Давид седеше между двете градски порти. Стражът се изкачи на покрива на градската порта, вдигна очи и видя, че един човек тича сам. 25 Тогава стражът извика и съобщи на царя. Царят каза: „Ако е самичък, това е вестоносец.“ А онзи все повече и повече се приближаваше. 26 Стражът видя и друг човек да тича и викна към вратаря: „Ето още един човек тича.“ Царят каза: „Също и това е вестоносец.“ 27 Стражът каза: „Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Садоковия син Ахимаас.“ А царят каза: „Добър човек е той – идва с добра вест.“ (3 Цар 1:42; 4 Цар 9:20) 28 Ахимаас се провикна към царя: „Поздрав!“ Поклони се на царя с лице до земята и каза: „Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който победи тези, които бяха се вдигнали против моя господар, царя!“ 29 След това царят попита: „Как е моето момче Авесалом?“ Ахимаас отговори: „Когато царският служител Йоав изпращаше твоя раб, аз видях голямо смущение, ала не знаех какво става.“ 30 Царят каза: „Обърни се и застани тук.“ Той веднага се обърна и застана. 31 Ето пристигна и Хусий. Хусий каза: „Добра вест има за господаря ми, царя! Господ въздаде днес справедливост, като те избави от всички, които се бяха вдигнали против тебе.“ 32 Царят попита Хусий: „Как е моето момче Авесалом?“ Хусий отговори: „Дано същото, което сполетя този млад мъж, сполети враговете на моя господар, царя, както и всички, които се опълчват против тебе със зло!“

New International Reader’s Version

от Biblica

1 David brought together the men with him. He appointed commanders of thousands over some of them. He appointed commanders of hundreds over the others. 2 Then David sent out his troops in military groups. One group was under the command of Joab. Another was under Joab’s brother Abishai, the son of Zeruiah. The last was under Ittai, the Gittite. The king told the troops, ‘You can be sure that I myself will march out with you.’ 3 But the men said, ‘You must not march out. If we are forced to run away, our enemies won’t care about us. Even if half of us die, they won’t care. But you are worth 10,000 of us. So it would be better for you to stay here in the city. Then you can send us help if we need it.’ 4 The king said, ‘I’ll do what you think is best.’ So the king stood beside the city gate. His whole army marched out in groups of hundreds and groups of thousands. 5 The king gave an order to Joab, Abishai and Ittai. He commanded them, ‘Be gentle with the young man Absalom. Do it for me.’ All the troops heard the king give the commanders that order about Absalom. 6 David’s army marched out of the city to fight against Israel. The battle took place in the forest of Ephraim. 7 There David’s men won the battle over Israel’s army. A huge number of men were wounded or killed that day. The total number was 20,000. 8 The fighting spread out over the whole countryside. But more men were killed in the forest that day than out in the open. 9 Absalom happened to come across some of David’s men. He was riding his mule. The mule went under the thick branches of a large oak tree. Absalom’s hair got caught in the tree. He was left hanging in the air. The mule he was riding kept on going. 10 One of David’s men saw what had happened. He told Joab, ‘I just saw Absalom hanging in an oak tree.’ 11 Joab said to the man, ‘What! You saw him? Why didn’t you strike him down right there? Then I would have had to give you 120 grams of silver and a soldier’s belt.’ 12 But the man replied, ‘I wouldn’t do anything to hurt the king’s son. I wouldn’t do it even for 12 kilograms of silver. We heard the king’s command to you and Abishai and Ittai. He said, “Be careful not to hurt the young man Absalom. Do it for me.” 13 Suppose I had put my life in danger by killing him. The king would have found out about it. Nothing is hidden from him. And you wouldn’t have stood up for me.’ 14 Joab said, ‘I’m not going to waste any more time on you.’ So he got three javelins. Then he went over and plunged them into Absalom’s heart. He did it while Absalom was still hanging there alive in the oak tree. 15 Ten of the men carrying Joab’s armour surrounded Absalom. They struck him and killed him. 16 Then Joab blew his trumpet. He ordered his troops to stop chasing Israel’s army. 17 Joab’s men threw Absalom into a big pit in the forest. They covered him with a large pile of rocks. While all of that was going on, all the Israelites ran back to their homes. 18 Earlier in his life Absalom had set up a pillar in the King’s Valley. He had put it up as a monument to himself. He thought, ‘I don’t have a son to carry on the memory of my name.’ So he named the pillar after himself. It is still called Absalom’s Monument to this day.

David mourns over Absalom

19 Ahimaaz, the son of Zadok, said to Joab, ‘Let me run and take the news to the king. Let me tell him that the LORD has shown that David is in the right. The LORD has done this by saving David from his enemies.’ 20 ‘I don’t want you to take the news to the king today,’ Joab told him. ‘You can do it some other time. But you must not do it today, because the king’s son is dead.’ 21 Then Joab said to a man from Cush, ‘Go. Tell the king what you have seen.’ The man bowed down in front of Joab. Then he ran off. 22 Ahimaaz, the son of Zadok, spoke again to Joab. He said, ‘I don’t care what happens to me. Please let me run behind the man from Cush.’ But Joab replied, ‘My son, why do you want to go? You don’t have any news that will bring you a reward.’ 23 He said, ‘I don’t care what happens. I want to run.’ So Joab said, ‘Run!’ Then Ahimaaz ran across the plain of the River Jordan. As he ran, he passed the man from Cush. 24 David was sitting in the area between the inner and outer gates of the city. The man on guard duty went up to the roof over the entrance of the gate by the wall. As he looked out, he saw someone running alone. 25 The guard called out to the king and reported it. The king said, ‘If the runner is alone, he must be bringing good news.’ The runner came closer and closer. 26 Then the man on guard duty saw another runner. He called out to the man guarding the gate. He said, ‘Look! There’s another man running alone!’ The king said, ‘He must be bringing good news too.’ 27 The man on guard duty said, ‘I can see that the first one runs like Ahimaaz, the son of Zadok.’ ‘He’s a good man,’ the king said. ‘He’s bringing good news.’ 28 Then Ahimaaz called out to the king, ‘Everything’s all right!’ He bowed down in front of the king with his face towards the ground. He said, ‘You are my king and master. Give praise to the LORD your God! He has handed over to you those who lifted their hands to kill you.’ 29 The king asked, ‘Is the young man Absalom safe?’ Ahimaaz answered, ‘I saw total disorder. I saw it just as Joab was about to send the king’s servant and me to you. But I don’t know what it was all about.’ 30 The king said, ‘Stand over there and wait.’ So he stepped over to one side and stood there. 31 Then the man from Cush arrived. He said, ‘You are my king and master. I’m bringing you some good news. The LORD has shown that you are in the right. He has done this by rescuing you today from all those trying to kill you.’ 32 The king asked the man from Cush, ‘Is the young man Absalom safe?’ The man replied, ‘King David, may your enemies be like that young man. May all those who rise up to harm you be like him.’ 33 The king was very upset. He went up to the room over the entrance of the gate and wept. As he went, he said, ‘My son Absalom! My son, my son Absalom! I wish I had died instead of you. Absalom! My son, my son!’