1 Царе 9 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Изборът на Саул за първи цар

1 Тогава във Вениаминовото племе имаше един знатен човек на име Кис, син на Авиил, син на Церон, син на Бехорат, син на Афия, родом вениаминец. (1 Лет 8:33) 2 Той имаше син на име Саул, млад и хубавец. Между израилтяните нямаше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от всички. (1 Цар 10:23) 3 Един ден се загубиха ослиците на Сауловия баща Кис и Кис каза на сина си Саул: „Вземи със себе си един от слугите и станете, за да отидете и потърсите ослиците.“ 4 Така пребродиха Ефремовата хълмиста земя, пребродиха и областта Шалиша, но не ги намериха; пребродиха и областта Шаалим, и там ги няма; пребродиха и областта на Вениаминовото племе и не ги намериха. 5 Когато дойдоха в местността Цув, Саул каза на слугата си, който го придружаваше: „Да се върнем, иначе баща ми ще започне да се безпокои за нас вместо за ослиците.“ 6 Но слугата му каза: „Ето в този град има един Божий човек – този човек е на висока почит. Всичко, което той каже, се сбъдва точно. Да отидем сега там – може би той ще ни посочи нашия път, по който да вървим.“ 7 Саул възрази: „Ако наистина отидем, какво ще занесем като подарък на този човек? Защото хляб не остана в торбите ни и подарък няма, за да предложим на Божия човек. Какво имаме още при себе си?“ (4 Цар 5:15) 8 Слугата отново отговори на Саул: „Ето аз имам четвърт сикла сребро. Ще я дам на Божия човек, за да посочи пътя ни.“ 9 В миналото в Израил, когато някой отивал да пита Бога, се е казвало: „Да отидем при ясновидеца.“ Защото този, когото днес наричат пророк, в миналото се е наричал ясновидец. 10 Саул каза на слугата: „Предложението ти е добро – да отидем!“ И така те отидоха в града, където живееше Божият човек. 11 Когато се изкачваха по възвишението в града, срещнаха девойки, които бяха излезли да си налеят вода. И ги попитаха: „Дали е тука ясновидецът?“ (Бит 24:11) 12 Те им отговориха: „Тук е. Ето той е пред вас. Само побързайте. Точно сега той дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на възвишението. 13 Щом влезете в града, ще го намерите, преди още да е отишъл на възвишението на празничния обяд. Народът няма да започне да яде, докато той не дойде, понеже той ще благослови жертвата и след това поканените ще започнат да ядат. Затова вървете, тъкмо по това време ще го намерите.“ 14 И се изкачиха в града. А когато дойдоха в центъра на града, ето Самуил излезе насреща им, за да отиде на възвишението. 15 А един ден преди Саул да дойде, Господ даде на Самуил следното откровение: 16 „Утре по това време ще ти изпратя един човек от областта на Вениаминовото племе – него ти помажи за цар на Моя народ Израил. Той ще избави народа Ми от филистимската власт. Защото Аз погледнах милостиво към Своя народ, понеже неговият зов за помощ достигна до Мене.“ (Изх 3:7) 17 Когато Самуил видя Саул, Господ му каза: „Ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.“ 18 Саул се приближи до Самуил при вратите и го попита: „Кажи ми, къде е домът на ясновидеца?“ 19 Самуил отговори на Саул: „Аз съм ясновидецът, върви пред мене към възвишението. Днес вие ще обядвате с мене. Утре рано аз ще те пусна да си отидеш, след като ти обясня всичко, което имаш на сърце. 20 Не се грижи за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, защото те се намериха. И за кого е всичко, което е най-ценно в Израил? Не е ли за тебе и за целия ти бащин дом?“ 21 Саул отговори: „Не съм ли аз вениаминец от най-малкото Израилево племе? Моят род не е ли най-незначителен между родовете от Вениаминовото племе? Защо ми говориш всичко това?“ 22 Самуил взе със себе си Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде почетно място между поканените, които бяха тридесетина души. 23 Тогава Самуил каза на готвача: „Донеси онази част, която ти бях дал и за която ти бях наредил да я запазиш при себе си.“ 24 Готвачът донесе плешката и това, което беше с нея, и ги сложи пред Саул. Самуил каза: „Ето това е запазено. Сложи го пред себе си и яж, понеже за този случай то е запазено за тебе, когато свиках народа.“ И в онзи ден Саул обядва със Самуил. 25 Тогава те слязоха от възвишението в града и Самуил разговаряше със Саул на покрива^[1]. 26 Рано сутринта, при зазоряване, Самуил повика Саул на покрива и каза: „Стани, аз ще те изпратя.“ Саул стана и двамата, той и Самуил, излязоха навън. 27 Когато наближаваха края на града, Самуил рече на Саул: „Кажи на слугата да върви пред нас, а ти спри сега и аз ще ти открия какво каза Бог.“

New International Reader’s Version

от Biblica

Samuel anoints Saul to be Israel’s king

1 There was a man named Kish from the tribe of Benjamin. Kish was a very important person. He was the son of Abiel, the son of Zeror. Zeror was the son of Bekorath, the son of Aphiah from the tribe of Benjamin. 2 Kish had a son named Saul. Saul was a handsome young man. He was more handsome than anyone in Israel. And he was a head taller than anyone else. 3 The donkeys that belonged to Saul’s father Kish were lost. So Kish spoke to his son Saul. He said, ‘Go and look for the donkeys. Take one of the servants with you.’ 4 Saul and his servant went through the hill country of Ephraim. They also went through the area around Shalisha. But they didn’t find the donkeys. So they went on into the area of Shaalim. But the donkeys weren’t there either. Then Saul went through the territory of Benjamin. But they still didn’t find the donkeys. 5 When Saul and the servant with him reached the area of Zuph, Saul spoke to the servant. He said, ‘Come on. Let’s go back. If we don’t, my father will stop thinking about the donkeys. Instead, he’ll start worrying about us.’ 6 But the servant replied, ‘There’s a man of God here in Ramah. People have a lot of respect for him. Everything he says comes true. So let’s go and see him now. Perhaps he’ll tell us which way to go.’ 7 Saul said to his servant, ‘If we go to see the man, what can we give him? There isn’t any food in our sacks. We don’t have a gift for the man of God. So what can we give him?’ 8 The servant answered Saul again. ‘Look’, he said. ‘I’ve got 3 grams of silver. I’ll give it to the man of God. Then maybe he’ll tell us which way to go.’ 9 In Israel, prophets used to be called seers. So if someone wanted to ask God for advice, they would say, ‘Come on. Let’s go to the seer.’ 10 Saul said to his servant, ‘That’s a good idea. Come on. Let’s go and ask the seer.’ So they started out for the town where the man of God lived. 11 They were going up the hill towards the town. Along the way they met some young women who were coming out to get water from the well. Saul and his servant asked them, ‘Is the seer here?’ 12 ‘Yes, he is,’ they answered. ‘In fact, he’s just up ahead of you. So hurry along. He has just come to our town today. The people are going to offer a sacrifice at the high place where they worship. 13 As soon as you enter the town, you will find him. He’ll be there until he goes up to the high place to eat. The people won’t start eating until he gets there. He must bless the sacrifice first. After that, those who are invited will eat. So go on up. You should find him there just about now.’ 14 They went up to the town. As they were entering it, they saw Samuel. He was coming towards them. He was on his way up to the high place. 15 The LORD had spoken to Samuel the day before Saul came. He had said, 16 ‘About this time tomorrow I will send you a man. He is from the land of Benjamin. Anoint him to be the king of my people Israel. He will save them from the power of the Philistines. I have seen how much my people are suffering. Their cry for help has reached me.’ 17 When Samuel saw a man coming towards him, the LORD spoke to Samuel again. He said, ‘He is the man I told you about. His name is Saul. He will govern my people.’ 18 Saul approached Samuel at the gate of the town. He asked Samuel, ‘Can you please show me the seer’s house?’ 19 ‘I’m the seer,’ Samuel replied. ‘Go on up to the high place ahead of me. I want you and your servant to eat with me today. Tomorrow morning I’ll tell you what’s on your mind. Then I’ll send you on your way. 20 Don’t worry about the donkeys you lost three days ago. They’ve already been found. But who do all the Israelites want? You and your father’s whole family!’ 21 Saul answered, ‘But I’m from the tribe of Benjamin. It’s the smallest tribe in Israel. And my family group is the least important in the whole tribe of Benjamin. So why are you saying that to me?’ 22 Then Samuel brought Saul and his servant into the room where they would be eating. He seated them at the head table. About 30 people had been invited. 23 Samuel said to the cook, ‘Bring the piece of meat I gave you. It’s the one I told you to put to one side.’ 24 So the cook went and got a choice piece of thigh. He set it in front of Saul. Samuel said, ‘Here is what has been kept for you. Eat it. It was put to one side for you for this special occasion. We’ve saved it for you ever since I invited the guests.’ And Saul ate with Samuel that day. 25 They came down from the high place to the town. After that, Samuel talked with Saul on the roof of Samuel’s house. 26 The next day they got up at about the time the sun was rising. Samuel called out to Saul on the roof. He said, ‘Get ready. Then I’ll send you on your way.’ So Saul got ready. And he and Samuel went outside together. 27 As they were on their way down to the edge of town, Samuel spoke to Saul. He said, ‘Tell the servant to go ahead of us.’ So the servant went on ahead. Then Samuel continued, ‘Stay here for a while. I’ll give you a message from God.’