1 Царе 14 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Битките на Йонатан с филистимците

1 Един ден Сауловият син Йонатан каза на своя оръженосец: „Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща.“ Но на баща си той не каза нищо. 2 А Саул се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; хората, които бяха с него, наброяваха около шестстотин мъже. 3 Ахия, син на Ахитув, брат на Йохавед, син на Финеес, син на Илий, беше свещеник Господен в Силом и носеше ефод. А хората не разбраха, че Йонатан е тръгнал. (1 Цар 4:21) 4 Между проходите, през които Йонатан искаше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата – Сене; 5 едната скала се издигаше от север към Михмас, другата – от юг към Гива. 6 Йонатан каза на своя оръженосец: „Нека нападнем стражата на тези необрязани. Може би Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е трудно да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“ (1 Цар 17:47) 7 Оръженосецът отговори: „Прави това, което си намислил. Аз съм с тебе; върви, където желаеш.“ 8 Йонатан каза: „Ще отидем към тези хора и ще се покажем. 9 Ако те ни кажат така: „Спрете се, докато дойдем при вас“, ние ще се спрем на местата си и няма да се изкачим при тях. 10 Но ако кажат: „Изкачете се при нас“ – ние ще се изкачим, защото Господ ги е предал в ръцете ни. Това ще бъде знак за нас.“ 11 Когато и двамата се показаха на филистимската стража, филистимците казаха: „Вижте, евреите излизат от дупките, в които се бяха изпокрили.“ (1 Цар 13:6) 12 Стражата извика на Йонатан и оръженосеца му: „Изкачете се при нас и ние ще ви кажем нещо.“ Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: „Върви след мене, защото Господ ги предаде в ръцете на Израил.“ 13 Тогава Йонатан започна да се катери с ръце и с крака и оръженосецът му след него. И филистимците падаха поразени пред Йонатан, а след него оръженосецът ги доубиваше. 14 При това първо поражение, нанесено от Йонатан и оръженосеца му, паднаха убити около двадесет души в едно пространство от половин нива, обработвана от впряг волове за един ден. 15 И настъпи ужас в лагера на филистимците, на полето и сред целия народ: стражата и онези, които опустошаваха земята, се изплашиха много; цялата земя се разтресе и настана страх от Господа. 16 Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гива от Вениаминовата област суматохата, видяха, че тълпата се разпръсваше насам и натам. 17 Саул каза на хората, които бяха с него: „Направете оглед и разберете кои от нашите са излезли.“ Направиха оглед и разбраха, че ги нямаше Йонатан и оръженосеца му. 18 И Саул рече на Ахия: „Донеси Божия ковчег.“ В онова време Божият ковчег беше заедно с израилтяните. 19 Докато Саул още говореше на свещеника, суматохата във филистимския лагер все повече се увеличаваше. Тогава Саул каза на свещеника: „Събери ръцете си за молитва.“ 20 Саул и всички хора, които бяха с него, се събраха и се придвижиха към мястото на битката. Те видяха, че в лагера на филистимците мечът на всеки поразяваше ближния му. Суматохата беше твърде голяма. 21 Тогава евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха тръгнали на битка на тяхна страна, се присъединиха към израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан. 22 Също и всички израилтяни, които се криеха в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците са побягнали, се присъединиха към своите в битката. 23 И през онзи ден Господ избави Израил; а битката се разпростря чак над Бет-Авен^[1]. 24 Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул^[2] закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна. 25 Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед. 26 Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата. 27 Йонатан не беше чул, че баща му е заклел народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и я поднесе с ръка към устата си. Очите му светнаха. 28 Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: „Проклет да бъде, който днес вкуси храна“. Поради това народът изнемощя“. 29 А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед. 30 Ако народът се беше нахранил днес от плячката, която придоби от враговете си, нямаше ли да бъде по-голямо поражението на филистимците?“ 31 Така в онзи ден израилтяните разбиха филистимците от Михмас до Айалон, но народът беше много изнемощял. 32 Тогава хората се нахвърлиха върху плячката, вземаха овце, волове и телета, колеха ги на земята и ги ядяха с кръвта. 33 Тогава съобщиха на Саул: „Народът съгреши пред Господа, яде месото с кръвта.“ Той отвърна: „Вие съгрешихте. Дотъркаляйте сега при мене голям камък.“ (Бит 9:4; Лев 7:26; Лев 19:26; Вт 12:16; Вт 12:23; Вт 15:23)

Бит 9:4Лев 7:26Лев 19:26Вт 12:16Вт 12:23Вт 15:23

34 После Саул нареди: „Идете между хората и им кажете всеки да доведе при мене бика си и всеки – овцата си. Колете тук и яжте, и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта.“ През онази нощ всички довеждаха това, което им бе подръка, и го колеха там. 35 А Саул съгради жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, въздигнат от него на Господа. 36 Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“ А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“ Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“ 37 Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор. (1 Цар 28:6) 38 Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха? 39 Защото – жив е Господ, Който спаси Израил! – дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“ Но никой от целия народ не му отговори. 40 Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“ Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“ 41 Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил^[3], покажи това^[4].“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен. 42 Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан^[5]“, и жребият се падна на Йонатан. 43 Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“ 44 Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш^[6].“ 45 Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря. 46 След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си. 47 След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом^[7] и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше. 48 Той прояви храброст, разби Амалик и освободи Израил от ръцете на грабителите му. (1 Цар 15:1) 49 Синовете на Саул бяха: Йонатан, Йесуй и Мелхисуа. Имената на двете му дъщери бяха: името на първородната – Мерова, а името на по-малката – Мелхола. (1 Цар 18:17) 50 Жената на Саул се наричаше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на началника на войската му беше Авенир, син на Нир, чичо на Саул. 51 А Кис, баща на Саул, и Нир, баща на Авенир, бяха синове на Авиил. (1 Цар 9:1) 52 През целия живот на Саул се водеше тежка война с филистимците. Когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, вземаше го на служба при себе си.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 One day Jonathan, the son of Saul, spoke to the young man carrying his armour. ‘Come on’, he said. ‘Let’s go over to the Philistine army camp on the other side of the pass.’ But he didn’t tell his father about it. 2 Saul was staying just outside Gibeah. He was under a pomegranate tree in Migron. He had about 600 men with him. 3 Ahijah was one of them. He was wearing a sacred linen apron. He was a son of Ichabod’s brother Ahitub. Ahitub was the son of Eli’s son Phinehas. Eli had been the LORD’s priest in Shiloh. No one was aware that Jonathan had left. 4 Jonathan planned to go across the pass to reach the Philistine camp. But there was a cliff on each side of the pass. One cliff was called Bozez. The other was called Seneh. 5 One cliff stood on the north side of the pass towards Mikmash. The other stood on the south side towards Geba. 6 Jonathan spoke to the young man carrying his armour. He said, ‘Come on. Let’s go over to the camp of those fellows who aren’t circumcised. Perhaps the LORD will help us. If he does, it won’t matter how many or how few of us there are. That won’t keep the LORD from saving us.’ 7 ‘Go ahead’, the young man said. ‘Do everything you have in mind. I’m with you all the way.’ 8 Jonathan said, ‘Come on, then. We’ll go across the pass towards the Philistines and let them see us. 9 Suppose they say to us, “Wait there until we come to you.” Then we’ll stay where we are. We won’t go up to them. 10 But suppose they say, “Come up to us.” Then we’ll climb up. That will show us that the LORD has handed them over to us.’ 11 So Jonathan and the young man let the soldiers in the Philistine camp see them. ‘Look!’ said the Philistines. ‘Some of the Hebrews are crawling out of the holes they were hiding in.’ 12 The men in the Philistine camp shouted to Jonathan and the young man carrying his armour. They said, ‘Come on up here. We’ll teach you a thing or two.’ So Jonathan said to the young man, ‘Climb up after me. The LORD has handed them over to Israel.’ 13 Using his hands and feet, Jonathan climbed up. The young man was right behind him. Jonathan struck down the Philistines. The young man followed him and killed those who were still alive. 14 In that first attack, Jonathan and the young man killed about 20 men. They did it in an area of about half an acre.

Israel chases the Philistines away

15 Then panic struck the whole Philistine army. It struck those who were in the camp and those in the field. It struck those who were at the edge of the camp. It also struck those who were in the groups that had been sent out to attack Israel. The ground shook. It was a panic that God had sent. 16 Saul’s lookouts at Gibeah in the land of Benjamin saw what was happening. They saw the Philistine army melting away in all directions. 17 Then Saul spoke to the men with him. He said, ‘Bring the troops together. See who has left our camp.’ When they did, they discovered that Jonathan and the young man carrying his armour weren’t there. 18 Saul said to Ahijah the priest, ‘Bring the ark of God.’ At that time it was with the Israelites. 19 While Saul was talking to the priest, the noise in the Philistine camp got louder and louder. So Saul said to the priest, ‘Stop what you are doing.’ 20 Then Saul and all his men gathered together. They went to the battle. They saw that the Philistines were in total disorder. They were striking one another with their swords. 21 At an earlier time some of the Hebrews had been on the side of the Philistines. They had gone up with them to their camp. But now they changed sides. They joined the Israelites who were with Saul and Jonathan. 22 Some of the Israelites had hidden in the hill country of Ephraim. They heard that the Philistines were running away. They quickly joined the battle and chased after them. 23 So on that day the LORD saved Israel. And the fighting continued on past Beth Aven.

Jonathan eats honey

24 The Israelites became very hungry that day. That’s because Saul had forced the army to make a promise. He had said, ‘None of you must eat any food before evening comes. You must not eat until I’ve paid my enemies back for what they did. If you do, may you be under a curse!’ So none of the troops ate any food at all. 25 The whole army entered the woods. There was honey on the ground. 26 When they went into the woods, they saw the honey dripping out of a honeycomb. No one put any of the honey in his mouth. They were afraid of the curse that would come if they broke their promise. 27 But Jonathan hadn’t heard that his father had forced the army to make a promise. Jonathan had a long stick in his hand. He reached out and dipped the end of it into the honeycomb. He put some honey in his mouth. It gave him new life. 28 Then one of the soldiers told him, ‘Your father forced the army to make a promise that everyone must obey. He said, “None of you must eat any food today. If you do, may you be under a curse!” That’s why the men are weak and ready to faint.’ 29 Jonathan said, ‘My father has made trouble for the country. See how I gained new life after I tasted a little of this honey. 30 Our soldiers took food from their enemies today. Suppose they had eaten some of it. How much better off they would have been! Even more Philistines would have been killed.’ 31 That day the Israelites struck down the Philistines. They killed them from Mikmash to Aijalon. By that time they were tired and worn out. 32 They grabbed what they had taken from their enemies. They killed some of the sheep, cattle and calves right there on the ground. They ate the meat while the blood was still in it. 33 Then someone said to Saul, ‘Look! The men are sinning against the LORD. They’re eating meat that still has blood in it.’ Saul said to them, ‘You have broken your promise. Roll a large stone over here at once.’ 34 He continued, ‘Go out among the men. Tell them, “Each of you bring me your cattle and sheep. Kill them here and eat them. Don’t sin against the LORD by eating meat that still has blood in it.” ’ So that night everyone brought the ox he had taken and killed it there. 35 Then Saul built an altar to honour the LORD. It was the first time he had done that. 36 Saul said, ‘Let’s go down and chase after the Philistines tonight. Let’s not leave even one of them alive. Let’s take everything they have before morning.’ ‘Do what you think is best,’ they replied. But the priest said, ‘Let’s ask God for advice first.’ 37 So Saul asked God, ‘Should I go down and chase after the Philistines? Will you hand them over to Israel?’ But God didn’t answer him that day. 38 Saul said to the leaders of the army, ‘Come here. Let’s find out what sin has been committed today. 39 The LORD is the one who rescues Israel. You can be sure that the LORD lives. And you can be just as sure that the sinner must die. He must die even if he’s my son Jonathan.’ But no one said anything. 40 Then Saul said to all the Israelites, ‘You stand over there. I and my son Jonathan will stand over here.’ ‘Do what you think is best,’ they replied. 41 Then Saul prayed to the LORD, the God of Israel. He said, ‘Why haven’t you answered your servant today? If I or my son Jonathan is to blame, answer with Urim. But if the Israelites are to blame, answer with Thummim.’ Jonathan and Saul were chosen by casting lots. The other men were cleared of blame. 42 Saul said, ‘Cast the lot to find out whether I or my son Jonathan is to blame.’ And Jonathan was chosen. 43 Then Saul said to Jonathan, ‘Tell me what you have done.’ So Jonathan told him, ‘I used the end of my stick to get a little honey and taste it. And now do I have to die?’ 44 Saul said, ‘Jonathan, I must certainly put you to death. If I don’t, may God punish me greatly.’ 45 But the men said to Saul, ‘Should Jonathan be put to death? Never! He has saved Israel in a wonderful way. He did it today with God’s help. You can be sure that the LORD lives. And you can be just as sure that not even one hair on Jonathan’s head will fall to the ground.’ So the men rescued Jonathan. He wasn’t put to death. 46 Then Saul stopped chasing the Philistines. They went back to their own land. 47 After Saul became the king of Israel, he fought against Israel’s enemies who were all around them. He went to war against Moab, Ammon and Edom. He fought against the kings of Zobah and the Philistines. No matter where he went, he punished his enemies. 48 He fought bravely. He won the battle over the Amalekites. He saved Israel from the power of those who had carried off what belonged to Israel.

Saul’s family

49 Saul’s sons were Jonathan, Ishvi and Malki-Shua. Saul’s elder daughter was named Merab. His younger daughter was named Michal. 50 Saul’s wife was named Ahinoam. She was the daughter of Ahimaaz. The commander of Saul’s army was named Abner. He was the son of Ner. Ner was Saul’s uncle. 51 Saul’s father Kish and Abner’s father Ner were sons of Abiel. 52 As long as Saul was king, he had to fight hard against the Philistines. So every time Saul saw a strong or brave man, he took him into his army.