1След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като донесе едно яре, и каза на баща и: „Ще вляза в стаята при жена си.“ Но баща и не му позволи да влезе.2Той каза: „Аз наистина помислих, че ти е омръзнало от нея и я дадох на приятеля ти! Ето по-малката сестра е по-хубава от нея – нека тя бъде твоя вместо нея.“3Но Самсон каза пред всички: „Сега ще бъда свободен от вина пред филистимците, ако им причиня нещо лошо.“4Тогава Самсон отиде и налови триста лисици, взе факли, свърза опашка с опашка и привърза по една факла между две опашки.5След това запали факлите и пусна лисиците из житните ниви на филистимците. Така той изгори и снопи, и непожънато жито, както и лозя и маслинови градини.6Когато филистимците попитаха: „Кой направи това?“, отговориха: „Самсон, зетят на тимненеца, понеже той отнел жена му и я дал на приятеля му.“ Тогава филистимците отидоха и изгориха с огън нея и баща и.7Самсон им каза: „Щом постъпвате така, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще престана.“8Със силни удари той им изпотроши пищялите и бедрата. След това се завърна в скалната пещера при Етам и заживя там.9Тогава филистимците потеглиха за битка, разположиха стан в Юдея и се разпростряха чак до Лехи.10Юдеите ги попитаха: „Защо сте тръгнали против нас?“ Те отговориха: „Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него така, както той постъпи с нас.“11Затова три хиляди юдеи отидоха в скалната пещера при Етам и казаха на Самсон: „Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас? Какво ни докара?“ Той им отговори: „Както те постъпиха с мене, така постъпих и аз с тях.“12Тогава те му казаха: „Дошли сме да те свържем, за да те предадем под властта на филистимците.“ А Самсон настоя пред тях: „Закълнете ми се, че няма да ме убиете.“13Те му отговориха: „Не, ние само ще те вържем и ще те предадем под властта им, но да те убием – това няма да направим.“ И така, те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалната пещера.14Когато Самсон беше доведен до Лехи, филистимците го посрещнаха с радостни викове. Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той разкъса въжетата, с които бяха вързани раменете му, като да бяха нишки, обгорели от огън, и оковите му сякаш се стопиха от ръцете му.15Намери прясна, още кървава челюст от осел, грабна я с ръка и уби с нея хиляда мъже.16Тогава Самсон викна: „С челюст от осел натрупах аз купища върху купища, с челюст от осел убих хиляда мъже.“17След като изговори това, той хвърли челюстта надалече и нарече това място Рамат-Лехи[1].18После Самсон изпита изгаряща жажда и викна към Господа с думите: „Ти извърши чрез Своя служител тази голяма победа. А сега – да умра ли от жажда и да падна в плен на необрязаните?“19Тогава Бог отвори яма в Лехи и от нея бликна вода. След като се напи, жизненият му дух се възвърна, и той отново оживя. Затова изворът при Лехи и до ден днешен се нарича Ен-Хакоре[2].20Самсон управляваше като съдия над Израил в дните на филистимците в продължение на двадесет години. (Съд 16:31)
1Later on, Samson went to visit his wife. He took a young goat with him. He went at the time the wheat was being gathered. He said, ‘I’m going to my wife’s room.’ But her father wouldn’t let him go in.2Her father said, ‘I was sure you hated her. So I gave her to your companion. Isn’t her younger sister more beautiful? Take her instead.’3Samson said to them, ‘This time I have a right to get even with the Philistines. I’m going to hurt them badly.’4So he went out and caught 300 foxes. He tied them in pairs by their tails. Then he tied a torch to each pair of tails.5He lit the torches. He let the foxes loose in the fields of corn that belonged to the Philistines. He burned up the corn that had been cut and stacked. He burned up the corn that was still growing. He also burned up sthe vineyards and olive trees.6The Philistines asked, ‘Who did this?’ They were told, ‘Samson did. He’s the son-in-law of the man from Timnah. Samson did it because his wife was given to his companion.’ So the Philistines went up and burned the woman and her father to death.7Samson said to the Philistines, ‘Is that how you act? Then I promise I won’t stop until I pay you back.’8He struck them down with heavy blows. He killed many of them. Then he went down and stayed in a cave. It was in the rock of Etam.9The Philistines went up and camped in Judah. They spread out near Lehi.10The people of Judah asked, ‘Why have you come to fight against us?’ ‘We’ve come to take Samson as our prisoner,’ they answered. ‘We want to do to him what he did to us.’11Then 3,000 men from Judah went to get Samson. They went down to the cave in the rock of Etam. They said to Samson, ‘Don’t you realise the Philistines are ruling over us? What have you done to us?’ Samson answered, ‘I only did to them what they did to me.’12The men of Judah said to him, ‘We’ve come to tie you up. We’re going to hand you over to the Philistines.’ Samson said, ‘Promise me you won’t kill me yourselves.’13‘We agree’, they answered. ‘We’ll only tie you up and hand you over to them. We won’t kill you.’ So they tied him up with two new ropes. They led him up from the rock.14Samson approached Lehi. The Philistines came towards him shouting. Then the Spirit of the LORD came powerfully on Samson. The ropes on his arms became like burned thread. They dropped off his hands.15He found a fresh jawbone of a donkey. He grabbed it and struck down 1,000 men.16Then Samson said, ‘By using a donkey’s jawbone I’ve made them look like donkeys. By using a donkey’s jawbone I’ve struck down 1,000 men.’17Samson finished speaking. Then he threw the jawbone away. That’s why the place was called Ramath Lehi.18Samson was very thirsty. So he cried out to the LORD. He said, ‘You have helped me win this great battle. Do I have to die of thirst now? Must I fall into the power of people who haven’t even been circumcised? They aren’t your people.’19Then God opened up the hollow place in Lehi. Water came out of it. When Samson drank the water, his strength returned. He felt as good as new. So the spring was called En Hakkore. It’s still there in Lehi.20Samson led Israel for 20 years. In those days the Philistines were in the land.