1На първия певец. По Йедутун[1]. Псалом на Асаф.2Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.3В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши. (Пс 50:15; Пс 88:2; Ис 26:16)4Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва.5Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам.6Премислям отминалите дни и годините на древните времена. (Пс 143:5)7Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита:8„Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен? (Пс 74:1; Пс 89:47; П Ер 3:22; П Ер 3:31)9Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово?10Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“ (Ис 63:15)11Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“ (Мал 3:6)12Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. (Пс 143:5)13Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела.14Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог? (Пс 89:7)15Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си.16Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф. (Неем 1:10)17Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха. (Ав 3:10)18Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде. (Пс 18:15; Пс 144:6)19Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше. (Изх 19:16; Пс 97:4)20Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя. (Ис 43:16; Ис 51:10; Прем 14:3)21Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон. (Пс 78:52; Ис 63:11; Мих 6:4)
For the director of music. For Jeduthun. A psalm of Asaph.
1I cried out to God for help. I cried out to God to hear me.2When I was in trouble, I looked to the Lord for help. During the night I lifted up my hands in prayer. But I refused to be comforted.3God, I remembered you, and I groaned. I thought about you, and I became weak.4You kept me from going to sleep. I was so troubled I couldn’t speak.5I thought about days gone by. I thought about the years of long ago.6I remembered how I used to sing praise to you in the night. I thought about it, and here is what I asked myself.7‘Will the Lord turn away from us for ever? Won’t he ever show us his kindness again?8Has his faithful love disappeared for ever? Has his promise failed for all time?9Has God forgotten to help us? Has he held back his tender love because he was angry?’10Then I thought, ‘Here is what gives me hope. For many years the Most High God showed how powerful he is.11LORD, I will remember what you did. Yes, I will remember your miracles of long ago.12I will spend time thinking about everything you have done. I will consider all your mighty acts.’13God, everything you do is holy. What god is as great as our God?14You are the God who does miracles. You show your power among the nations.15With your mighty arm you set your people free. You set the children of Jacob and Joseph free.16God, the water of the Red Sea saw you. It saw you and boiled up. The deepest waters were stirred up.17The clouds poured down rain. The skies rumbled with thunder. Lightning flashed to and fro like arrows.18Your thunder was heard in the violent storm. Your lightning lit up the world. The earth trembled and shook.19Your path led through the Red Sea. You walked through the mighty waters. But your footprints were not seen.20You led your people like a flock. You led them by the hands of Moses and Aaron.