1След това Господ избра и други седемдесет[1] ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде. (Мт 9:37; Мт 10:1; Мк 6:7; Лк 9:1)2Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. (Мт 9:37)3Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци. (Мт 10:16)4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте! (Лк 22:35)5И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“6И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас.7Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща. (1 Кор 9:14; 1 Тим 5:18)8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат.9Изцелявайте болните в него и им казвайте: „Приближи се до вас Божието царство.“10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете:11„Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.“ (Д А 13:51)12Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден[2], отколкото за този град. (Бит 19:24; Мт 11:24)
Упреци към непокаялите се градове
13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. (Ис 23:1; Ез 26:1; Ез 28:20; Ам 1:9; Мт 11:20)14Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.15И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш! (Ис 14:13)16Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“ (Мт 10:40; Мк 9:37; Лк 9:48; Йн 13:20)
Завръщане на седемдесетте ученици
17Седемдесетте[3] ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“18А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица. (Отк 12:9)19Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди. (Пс 91:13; Мк 16:17)20Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“
Радостта на Иисус Христос
21В същия час Иисус се зарадва духом[4] и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“ (Мт 11:25; Мт 13:16)22И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“ (Йн 3:35)23И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате. (Мт 13:16)24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“
Най-голямата заповед
25И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ (Мт 22:34; Мк 12:28; Лк 18:18)26А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“27Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ (Лев 19:18; Вт 6:5; Мт 19:19; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)28Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“ (Лев 18:5)
Притча за добрия самарянин
29Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“30Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.31Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина.32Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина.33Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили,34и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“36И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“37Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“
При Марта и Мария
38И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.39Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му. (Йн 11:1)40А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи и, нека ми помогне.“41Но Иисус и отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,42а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да и се отнеме.“
1After this the Lord appointed 72 others. He sent them out two by two ahead of him. They went to every town and place where he was about to go.2He told them, ‘The harvest is huge, but the workers are few. So ask the Lord of the harvest to send out workers into his harvest field.3Go! I am sending you out like lambs among wolves.4Do not take a purse or bag or sandals. And don’t greet anyone on the road.5‘When you enter a house, first say, “May this house be blessed with peace.”6If someone there works to bring peace, your blessing of peace will rest on them. If not, it will return to you.7Stay there, and eat and drink anything they give you. Workers are worthy of their pay. Do not move around from house to house.8‘When you enter a town and are welcomed, eat what is given to you.9Heal the ill people who are there. Tell them, “God’s kingdom has come near to you.”10But what if you enter a town and are not welcomed? Then go into its streets and say,11“We wipe from our feet even the dust of your town. We do it to warn you. But here is what you can be sure of. God’s kingdom has come near.”12I tell you this. On judgment day it will be easier for Sodom than for that town.13‘How terrible it will be for you, Chorazin! How terrible for you, Bethsaida! Suppose the miracles done in you had been done in Tyre and Sidon. They would have turned away from their sins long ago. They would have put on the rough clothing people wear when they’re sad. They would have sat down in ashes.14On judgment day it will be easier for Tyre and Sidon than for you.15And what about you, Capernaum? Will you be lifted up to the heavens? No! You will go down to the place of the dead.16‘Whoever listens to you listens to me. Whoever does not accept you does not accept me. But whoever does not accept me does not accept the one who sent me.’17The 72 returned with joy. They said, ‘Lord, even the demons obey us when we speak in your name.’18Jesus replied, ‘I saw Satan fall like lightning from heaven.19I have given you authority to walk all over snakes and scorpions. You will be able to destroy all the power of the enemy. Nothing will harm you.20But do not be glad when the evil spirits obey you. Instead, be glad that your names are written in heaven.’21At that time Jesus was full of joy through the Holy Spirit. He said, ‘I praise you, Father. You are Lord of heaven and earth. You have hidden these things from wise and educated people. But you have shown them to little children. Yes, Father. This is what you wanted to do.22‘My Father has given all things to me. The Father is the only one who knows who the Son is. And the only ones who know the Father are the Son and those to whom the Son chooses to make the Father known.’23Then Jesus turned to his disciples. He said to them in private, ‘Blessed are the eyes that see what you see.24I tell you, many prophets and kings wanted to see what you see. But they didn’t see it. They wanted to hear what you hear. But they didn’t hear it.’
The story of the good Samaritan
25One day an authority on the law stood up to test Jesus. ‘Teacher’, he asked, ‘what must I do to receive eternal life?’26‘What is written in the Law?’ Jesus replied. ‘How do you understand it?’27He answered, ‘ “Love the Lord your God with all your heart and with all your soul. Love him with all your strength and with all your mind.” And, “Love your neighbour as you love yourself.” ’ (Лев 19:18; Вт 6:5)28‘You have answered correctly,’ Jesus replied. ‘Do that, and you will live.’29But the man wanted to make himself look good. So he asked Jesus, ‘And who is my neighbour?’30Jesus replied, ‘A man was going down from Jerusalem to Jericho. Robbers attacked him. They stripped off his clothes and beat him. Then they went away, leaving him almost dead.31A priest happened to be going down that same road. When he saw the man, he passed by on the other side.32A Levite also came by. When he saw the man, he passed by on the other side too.33But a Samaritan came to the place where the man was. When he saw the man, he felt sorry for him.34He went to him, poured olive oil and wine on his wounds and bandaged them. Then he put the man on his own donkey. He brought him to an inn and took care of him.35The next day he took out two silver coins. He gave them to the owner of the inn. “Take care of him,” he said. “When I return, I will pay you back for any extra expense you may have.”36‘Which of the three do you think was a neighbour to the man who was attacked by robbers?’37The authority on the law replied, ‘The one who felt sorry for him.’ Jesus told him, ‘Go and do as he did.’
Jesus at the home of Martha and Mary
38Jesus and his disciples went on their way. Jesus came to a village where a woman named Martha lived. She welcomed him into her home.39She had a sister named Mary. Mary sat at the Lord’s feet listening to what he said.40But Martha was busy with all the things that had to be done. She came to Jesus and said, ‘Lord, my sister has left me to do the work by myself. Don’t you care? Tell her to help me!’41‘Martha, Martha,’ the Lord answered. ‘You are worried and upset about many things.42But few things are needed. Really, only one thing is needed. Mary has chosen what is better. And it will not be taken away from her.’