Исая 16 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 – Изпращайте агнета на владетеля на страната, изпращайте от Села в пустинята към планината на дъщерята на Сион. (Ис 16:6; Ер 48:29) 2 Моавските дъщери ще бъдат като скитащи птици и изхвърлени от гнездото при бреговете на Арнон. 3 „Дай съвет, вземи решение! По обед простри своята сянка като нощ, скрий прогонените, не издавай бежанеца. 4 Остави изгонените от Моав да бъдат пришълци при вас, юдеите! Бъди им закрила от опустошителя, защото противникът вече не е тук. Разорителите ще изчезнат, потисниците ще бъдат премахнати от земята. 5 И един престол ще се утвърди чрез Божията милост. И на него, в шатъра на Давид, заедно с истината ще седне съдията, който търси правосъдие и изисква справедливост.“ (Ис 9:5; Ис 11:1; Ис 32:1)

Ис 9:5Ис 11:1Ис 32:1

6 Чухме за гордостта на Моав – твърде голяма гордост – и за неговата надменност, за суетното му самохвалство. 7 Затова Моав ще заридае за Моав. Всеки ще заридае за сладкиши с изсушено грозде, които вече ги няма. 8 Защото полетата на Есевон са изсъхнали, господарите на народите опустошиха лозята на Севама, които се простираха до Йезер и се губеха в пустинята; техните ластари се разпространиха, минаха през морето. 9 Затова с плача на Йезер ще оплаквам лозето на Севама и ще ви обливам със сълзите си, Есевоне и Елале. Защото вече няма радостни възклицания за твоя летен плод и за твоя гроздобер. 10 Радостта и веселието изчезнаха от плодоносната земя и по лозята няма радостна веселба, никой не тъпче грозде в линове. Радостната глъчка замлъкна. 11 Затова сърцето ми стене като гусла и моята душа – за Кир-Харешет. 12 И когато Моав се яви изморен на високо оброчище и отиде да се помоли в своето светилище, тогава нищо няма да постигне. 13 Това е словото, което Господ изрече за Моав отдавна. 14 А сега Господ каза: „След три години, както наемник отброява определени години, величието на Моав ще се унизи с целия му многоброен народ. И остатъкът ще бъде съвсем малък и незначителен.“

New International Reader’s Version

от Biblica

1 People of Moab, send lambs as a gift to the ruler of Judah. Send them from Sela. Send them across the desert. Send them to Mount Zion in the city of Jerusalem. 2 The women of Moab are at the places where people go across the River Arnon. They are like birds that flap their wings when they are pushed from their nest. 3 The Moabites say to the rulers of Judah, ‘Make up your mind. Make a decision. Cover us with your shadow. Make it like night even at noon. Hide those of us who are running away. Don’t turn them over to their enemies. 4 Let those who have run away from Moab stay with you. Keep them safe from those who are trying to destroy them.’ Those who crush others will be destroyed. The killing will stop. The attackers will disappear from the earth. 5 A man from the royal house of David will sit on Judah’s throne. He will rule with faithful love. When he judges he will do what is fair. He will be quick to do what is right. 6 We have heard all about Moab’s pride. We have heard how very proud they are. They think they are so much better than others. They boast about themselves. But all their boasting is nothing but empty words. 7 So the people of Moab cry out. All of them cry over their country. Sing a song of sadness. Weep that you can no longer enjoy the raisin cakes of Kir Hareseth. 8 The fields of Heshbon dry up. So do the vines of Sibmah. The rulers of the nations have walked all over its finest vines. Those vines once reached as far as Jazer. They spread out towards the desert. Their new growth went all the way to the Dead Sea. 9 Jazer weeps for the vines of Sibmah. And so do I. Heshbon and Elealeh, I soak you with my tears! There isn’t any ripe fruit for people to shout about. There isn’t any harvest to make them happy. 10 Joy and gladness are taken away from the orchards. No one sings or shouts in the vineyards. No one treads grapes at the winepresses. That’s because the LORD has put an end to the shouting. 11 My heart mourns over Moab like a song of sadness played on a harp. Deep down inside me I mourn over Kir Hareseth. 12 Moab’s people go to their high place to pray. But all they do is wear themselves out. Their god Chemosh can’t help them at all. 13 That’s the message the LORD has already spoken against Moab. 14 But now he says, ‘In exactly three years, people will look down on Moab’s glory. Now Moab has many people. But by that time only a few of them will be left alive. And even they will be weak.’