Иисус Навин 9 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Хитростта и наказанието на жителите на Гаваон

1 Когато всички царе, които бяха на запад от Йордан, по планинската страна и равнината и по цялото крайбрежие на голямото море, към Ливан – хетейци, аморейци, ханаанци, ферезейци, евейци и йевусейци, – чуха това, 2 те се събраха заедно, за да се сражават с Иисус и израилтяните под едно командване. 3 Жителите на Гаваон чуха какво бе извършил Иисус в Йерихон и Гай 4 и постъпиха хитро. Те взеха провизии и се представиха за пратеници. Поставиха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино. 5 На краката им имаше стари, кърпени сандали и бяха облечени с кърпени дрехи. Всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал^[1]. 6 Те дойдоха при Иисус в лагера в Галгал и казаха на него и на всички израилтяни: „Дойдохме от далечна земя. Сключете с нас съюз.“ 7 А израилтяните казаха на евейците: „Ако вие живеете в нашата територия, как тогава ще сключим съюз с вас?“ (Изх 23:32; Изх 34:12; Вт 7:2)

Изх 23:32Изх 34:12Вт 7:2

8 Те казаха на Иисус: „Ние сме твои слуги.“ А Иисус ги попита: „Кои сте вие и откъде идвате?“ 9 Те му казаха: „Твоите слуги идват от твърде далечна земя заради името на Господа, твоя Бог. Защото чухме много за Него и за всичко, което е извършил в Египет, (И Н 2:10) 10 и за всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отсам Йордан – на есевонския цар Сихон и на васанския цар Ог, който беше в Аштарот^[2]. (Чис 21:21) 11 Затова нашите стареи и всичките жители на нашата земя ни казаха: „Вземете си храна за път и идете да ги посрещнете. Кажете им: „Ние сме ваши слуги и сключете сега съюз с нас.“ 12 Това е нашият хляб. Беше топъл, когато го взехме от къщите си в деня, когато тръгнахме да дойдем при вас, и сега, ето той е станал сух и плесенясал. 13 И това са меховете за вино, които бяха нови, когато ги напълнихме, а ето те се скъсаха. И тези наши дрехи и сандали овехтяха поради твърде дългия път.“ 14 Израилтяните взеха храната им, но Господа не попитаха. 15 И Иисус сключи с тях мир и се задължи с договор да пази живота им. И старейшините на народа им се заклеха. (2 Цар 21:2) 16 Три дена след сключването на този договор те чуха, че тези били техни съседи и живеят близо до тях, 17 защото израилтяните преместиха лагера и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Ярим. 18 Но Иисус и израилтяните не ги погубиха, защото старейшините на народа бяха им се заклели в Господа, Израилевия Бог. Затова цялата общност заропта против старейшините. 19 Всички старейшини казаха на целия народ: „Заклехме им се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да им сторим нищо. 20 Това можем да им направим: да ги оставим живи, за да не бъде върху нас Божият гняв поради клетвата, с която им се заклехме.“ 21 И старейшините им казаха още: „Нека останат живи, но ще станат секачи на дърва и носачи на вода за цялата общност.“ И те направиха, както старейшините им бяха казали. 22 Тогава Иисус ги повика и им каза: „Защо ни измамихте, като казахте: „Ние живеем много далече от вас“, когато сте живеели в пределите ни? 23 И сега вие сте проклети. Вечно ще слугувате като секачи и водоносци за дома на моя Бог!“ (3 Цар 9:20) 24 Те отговориха на Иисус: „Дошли бяха сведения до твоите слуги, че Господ, твоят Бог, е заповядал на Своя служител Мойсей да ви даде цялата земя и да погуби нас и всички жители на цялата земя пред лицето ви. Затова много се уплашихме за живота си поради вас и направихме това дело. 25 Сега ето ние сме в твоите ръце. Стори с нас каквото според тебе е добро и справедливо – направи го.“ 26 И той постъпи с тях така: избави ги от ръцете на Израилевите синове и те не ги погубиха. 27 И в същия ден Иисус ги постави да секат дърва и да носят вода за цялата общност и за Господния жертвеник^[3] до днес, на мястото, което Господ би избрал. (Вт 29:10)

New International Reader’s Version

от Biblica

The people of Gibeon trick Israel

1 All the kings who ruled west of the River Jordan heard about the battles Israel had won. That included the kings who ruled in the central hill country and the western hills. It also included those who ruled along the entire coast of the Mediterranean Sea all the way to Lebanon. They were the kings of the Hittites, Amorites, Canaanites, Perizzites, Hivites and Jebusites. 2 They brought their armies together to fight against Joshua and Israel. 3 The people of Gibeon heard about what Joshua had done to Jericho and Ai. 4 So they decided to trick the Israelites. They packed supplies as if they were going on a long trip. They loaded their donkeys with old sacks and old wineskins. The wineskins were cracked but had been mended. 5 They put worn-out sandals on their feet. The sandals had been patched. They also wore old clothes. All the bread they took along was dry and mouldy. 6 They went to Joshua in the camp at Gilgal. They spoke to him and the Israelites. They said, ‘We’ve come from a country that’s far away. Make a peace treaty with us.’ 7 The Israelites said to the Hivites, ‘But suppose you live close to us. If you do, we can’t make a peace treaty with you.’ 8 ‘We’ll serve you,’ they said to Joshua. But Joshua asked, ‘Who are you? Where do you come from?’ 9 They answered, ‘We’ve come from a country that’s very far away. We’ve come because the LORD your God is famous. We’ve heard reports about him. We’ve heard about everything he did in Egypt. 10 We’ve heard about everything he did to Sihon and Og. They were the two kings of the Amorites. They ruled east of the River Jordan. Sihon was the king of Heshbon. Og was the king of Bashan. He ruled in Ashtaroth. 11 Our elders and all the people living in our country spoke to us. They said, “Take supplies for your trip. Go and meet the Israelites. Say to them, ‘We’ll serve you. Make a peace treaty with us.’ ” 12 Look at our bread. It was warm when we packed it. We packed it at home the day we left to come and see you. But look at how dry and mouldy it is now. 13 When we filled these wineskins, they were new. But look at how cracked they are now. And our clothes and sandals are worn out because we’ve travelled so far.’ 14 The Israelites looked over the supplies those people had brought. But they didn’t ask the LORD what they should do. 15 Joshua made a peace treaty with the people who had come. He agreed to let them live. The leaders of the community gave their word that they agreed with the treaty. 16 So the Israelites made a peace treaty with the people of Gibeon. But three days later they heard that the people of Gibeon lived close to them. 17 So the Israelites started out to go to the cities of those people. On the third day they came to Gibeon, Kephirah, Beeroth and Kiriath Jearim. 18 But they didn’t attack those cities. That’s because the leaders of the community had given their word and made a peace treaty with them. They had given their word in the name of the LORD, the God of Israel. The whole community told the leaders they weren’t happy with them. 19 But all the leaders answered, ‘We’ve made a peace treaty with them. We’ve given our word in the name of the LORD, the God of Israel. So we can’t touch them now. 20 But here is what we’ll do to them. We’ll let them live. Then the LORD won’t be angry with us because we didn’t keep our promise.’ 21 They continued, ‘Let them live. But make them cut wood and carry water to serve the whole community.’ So the leaders kept their promise to them. 22 Joshua sent for the people of Gibeon. He said to them, ‘Why did you trick us? You said, “We live far away from you.” But in fact you live close to us. 23 So now you are under a curse. You will always serve us. You will always cut wood and carry water for the house of my God.’ 24 They answered Joshua, ‘We were clearly told what the LORD your God had commanded his servant Moses to do. He commanded him to give you the whole land. He also ordered him to wipe out all its people to make room for you. So we were afraid you would kill us. That’s why we tricked you. 25 We are now under your control. Do to us what you think is good and right.’ 26 So Joshua saved the people of Gibeon. He didn’t let the Israelites kill them. 27 That day he made them cut wood and carry water. They had to serve the community of Israel. They also had to do work connected with the altar of the LORD. The altar would be at the place the LORD would choose. And they still serve the Israelites to this day.