Иисус Навин 17 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Наследствен дял на Манасиевите потомци

1 И хвърли се жребият за племето на Манасия, защото беше първородният на Йосиф. На Манасиевия първороден син Махир, баща на Галаад, защото той беше готов за битка, на него се паднаха Галаад и Васан. 2 Паднаха се дялове и на другите Манасиеви синове според родовете им – на синовете на Авиезер, на синовете на Хелек, на синовете на Асриел, на синовете на Шехем, на синовете на Хефер и на синовете на Шемида. Тези са потомците от мъжки пол от Йосифовия син Манасия според родовете им: 3 Салпаад, син на Хефер, син на Галаад, син на Махир, Манасиевия син, нямаше синове, а само дъщери. Тези са имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца. 4 Те дойдоха пред свещеника Елеазар, Иисус, Навиновия син, и старейшините и казаха: „Господ беше заповядал на Мойсей да ни даде наследствен дял между братята ни.“ И така той им даде дял, според заповедта на Господа, между братята на баща им. (Чис 27:1) 5 И на Манасия се паднаха десет дяла, освен галаадската земя и васанската земя отвъд Йордан, 6 защото потомците на Манасия получиха наследствен дял между синовете му. А галаадската земя се падна на останалите Манасиеви потомци. 7 Границата на Манасия беше от Асир към Михметат, който е срещу Сихем. Границата върви в южна посока до жителите на Ен-Тапуах. 8 Земята на Тапуах беше на Манасия, но Тапуах при границта на Манасия – на Ефремовите синове. 9 Границата слиза към потока на Кана, южно от потока. Тези градове сред Манасиевите градове са на ефремците. Манасиевата граница е северно от потока и свършва при морето. 10 На юг е на Ефрем, а на север – на Манасия, и морето е границата им. Те срещат Асир на север и Исахар на изток. 11 В земите на Исахар и на Асир на Манасия са: Бет-Шан и подчинените му селища, жителите на Ивлеам и подчинените му селища, жителите на Дор и подчинените му селища, жителите на Ен-Дор и подчинените му селища, жителите на Таанах и подчинените му селища, жителите на Мегидон и подчинените му селища, и третата част от Нафет със селата му. 12 Но Манасиевите синове не можаха да овладеят тези градове. И ханаанците продължаваха да живеят на тази земя. 13 И когато Израилевите синове укрепнаха, те направиха ханаанците свои поданици, караха ханаанците да вършат принудителна работа, но не можаха да ги изгонят. (Съд 1:27; 3 Цар 9:20)

Протест на Йосифовите потомци

14 Йосифовите синове казаха на Иисус: „Защо ни даде с жребий само един наследствен дял и една част, когато сме многолюдни, понеже Господ така ни благослови?“ 15 Иисус им отговори: „Понеже сте многолюдни, идете в горите. Разчистете място там за себе си в земята на ферезейците и рефаимците, щом като Ефремовата планина ви е твърде тясна.“ 16 Йосифовите синове казаха: „Планината не ни достига и всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници – както онези в Бет-Шан и подчинените му селища, така и онези в Йезреелската долина.“ (Съд 1:19) 17 Тогава Иисус каза на Йосифовия дом, на Ефрем и на Манасия: „Ти си многолюден и имаш голяма сила. Няма да имате само един дял с жребий. 18 Хълмистата част ще бъде твоя, въпреки че сега е гора. Вие ще я разчистите. И тя ще бъде ваша до краищата си и ще култивирате подстъпите и. Понеже ще изгоните ханаанците, макар да имат железни колесници и да са силни.“

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Land was given to the tribe of Manasseh. It was given to Makir. Manasseh was Joseph’s eldest son. Makir was Manasseh’s eldest son. The people of Gilead came from the family line of Makir. The people of Gilead had received the lands of Gilead and Bashan. That’s because the people of Makir were great soldiers. 2 So land was given to the rest of the people of Manasseh. It was given to the family groups of Abiezer, Helek, Asriel, Shechem, Hepher and Shemida. They were the other men in the family line of Manasseh, the son of Joseph. Those were their names by their family groups. 3 Makir was the son of Manasseh. Gilead was the son of Makir. Hepher was the son of Gilead. And Zelophehad was the son of Hepher. Zelophehad didn’t have any sons. He only had daughters. Their names were Mahlah, Noah, Hoglah, Milkah and Tirzah. 4 The daughters of Zelophehad went to Eleazar the priest and to Joshua, the son of Nun. They also went to the other leaders. They said, ‘The LORD commanded Moses to give us our share of land among our male relatives.’ So Joshua gave them land along with their male relatives. That was according to what the LORD had commanded. 5 Manasseh’s share was made up of ten pieces of land. That land was in addition to Gilead and Bashan east of the River Jordan. 6 So the five granddaughters of Hepher in the family line of Manasseh received land, just as the other five sons of Manasseh did. The land of Gilead belonged to the rest of the family line of Manasseh. 7 The territory of Manasseh reached from Asher to Mikmethath. Mikmethath was east of Shechem. The border ran south from Mikmethath. The people living at En Tappuah were inside the border. 8 Manasseh had the land around Tappuah. But the town of Tappuah itself was on the border of Manasseh’s land. It belonged to the people of Ephraim. 9 The border continued south to the Kanah Valley. Some of the towns that belonged to Ephraim were located among the towns of Manasseh. But the border of Manasseh was the north side of the valley. The border came to an end at the Mediterranean Sea. 10 The land on the south belonged to Ephraim. The land on the north belonged to Manasseh. The territory of Manasseh reached the Mediterranean Sea. The tribe of Asher was the border on the north. The tribe of Issachar was the border on the east. 11 Inside the land given to Issachar and Asher, the towns of Beth Shan and Ibleam belonged to Manasseh. The towns of Dor, Endor, Taanach and Megiddo and their people also belonged to Manasseh. Manasseh was given all those towns and the settlements around them. The third town in the list was also called Naphoth Dor. 12 But the people of Manasseh weren’t able to take over those towns. That’s because the Canaanites had made up their minds to live in that area. 13 The Israelites grew stronger. Then they forced the Canaanites to work hard for them. But they didn’t drive them out completely. 14 The people in the family line of Joseph spoke to Joshua. They said, ‘Why have you given us only one share of the land to have as our own? There are large numbers of us. The LORD has blessed us greatly.’ 15 ‘That’s true,’ Joshua said. ‘There are large numbers of you. And the hill country of Ephraim is too small for you. So go up into the forest. Clear out some land for yourselves in the territory of the Perizzites and Rephaites.’ 16 The people in Joseph’s family line replied, ‘The hill country isn’t big enough for us. And all the Canaanites who live in the plains use chariots that have iron parts. They include the people of Beth Shan and its settlements. They also include the people who live in the Valley of Jezreel.’ 17 Joshua spoke again to the people in Joseph’s family line. He said to the people of Ephraim and Manasseh, ‘There are large numbers of you. And you are very powerful. You will have more than one piece of land. 18 You will also have the central hill country. It’s covered with trees. Cut them down and clear the land. That whole land from one end to the other will belong to you. The Canaanites use chariots that have iron parts. And those people are strong. But you can drive them out.’