Изход 8 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Простри си ръката с тоягата си върху речните ръкави, върху каналите и върху блатата и направи така, че да се появят жаби по египетската земя“.“ (Пс 78:45; Пс 105:30) 2 Аарон простря ръката си върху водите на Египет. Появиха се жаби и покриха египетската земя. 3 Но и влъхвите извършиха същото с магиите си и направиха така, че да се появят жаби в египетската земя. 4 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и помоли: „Застъпете се пред Господа да премахне жабите от мене и от народа ми и аз ще пусна израилския народ да извърши жертвоприношение на Господа.“ 5 Мойсей отговори на фараона: „Разпореди се кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да бъдат премахнати жабите от тебе, от твоите домове и да останат само в Нил.“ 6 Той каза: „Утре.“ Мойсей отговори: „Ще бъде според желанието ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог; 7 и ще отстъпят жабите от тебе, от твоите домове, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат.“ 8 След това Мойсей и Аарон излязоха от фараона и Мойсей призова Господа поради жабите, с които Той бе наказал фараона. 9 Господ чу молбата на Мойсей: жабите измряха по домовете, по дворовете и по нивите; 10 събраха ги на купища и от това засмърдя страната. 11 Като видя фараонът, че настана облекчение, упорстваше в сърцето си и не ги послуша, както предварително беше казал Господ.

Трето бедствие: мухи

12 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Простри тоягата си и удари земната пръст и тя ще се превърне в хапливи мухи по цял Египет“.“ (Пс 105:31) 13 Те така и постъпиха. Аарон простря ръката си, с тоягата си удари земната пръст, тъй че се появиха хапливи мухи по хора и по добитък. Всичката земна пръст стана на хапливи мухи по цял Египет. 14 Така също и влъхвите се опитаха с магиите си да породят мушици, но не можаха. Хапливите мухи се появиха по хората и по добитъка. 15 Тогава влъхвите казаха на фараона: „Това е Божий пръст.“ Но фараоновото сърце се оказа упорито, и той не ги послуша, както предварително беше казал Господ.

Четвърто бедствие: паразити

16 След това Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано и застани пред фараона, когато той дойде при Нил. Кажи му: „Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; (Пс 78:45; Пс 105:31) 17 ако пък не пуснеш народа Ми, ето Аз ще накажа тебе, твоите служители, твоя народ по твоите домове с кучешки мухи и ще се напълнят домовете на египтяните и самата земя, на която живеят, с кучешки мухи. (Пс 78:45) 18 В онзи ден по особен начин ще постъпя със земята Гесем, в която живее Моят народ. Там кучешки мухи няма да има, за да разбереш, че Аз, Господ, се изявявам посред тази страна. (Бит 47:1) 19 Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ. Утре ще се извърши тази личба“.“ 20 Така и направи Господ: налетяха много кучешки мухи в двореца на фараона, по домовете на служителите му и по цял Египет; страната тежко пострада от кучешките мухи. 21 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: „Отидете, принесете жертва на вашия Бог, но в тази земя.“ 22 Мойсей обаче възрази: „Не можем да извършим това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяните: ако вземем да принасяме гнусна за египтяните жертва пред очите им, няма ли да ни избият с камъни? 23 Ние ще отидем в пустинята, на три дена път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както Той ни е наредил.“ 24 Фараонът отговори: „Ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене.“ 25 Мойсей каза: „Когато си тръгна от тебе и се помоля на Господа, кучешките мухи ще се махнат утре от фараона, от служителите му и от народа му. Дано само фараонът не продължава да ни мами и да не пуска народа да принесе жертва на Господа.“ 26 Мойсей си тръгна от двореца на фараона и се помоли на Господа. 27 Господ постъпи според молитвата на Мойсей и премахна кучешките мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една. 28 Но и този път фараонът прояви упоритост в сърцето си и не пусна народа.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Then the LORD said to Moses, ‘Go to Pharaoh. Tell him, “The LORD says, ‘Let my people go. Then they will be able to worship me. 2 If you refuse to let them go, I will send a plague of frogs on your whole country. 3 The River Nile will be full of frogs. They will come up into your palace. You will have frogs in your bedroom and on your bed. They will be in the homes of your officials and your people. They will be in your ovens and in the bowls for kneading your bread. 4 The frogs will be on you, your people and all your officials.’ ” ’ 5 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Tell Aaron, “Reach out your hand. Hold your walking stick over the streams, canals and ponds. Make frogs come up on the land of Egypt.” ’ 6 So Aaron reached out his hand over the waters of Egypt. The frogs came up and covered the land. 7 But the magicians did the same things by doing their magic tricks. They also made frogs come up on the land of Egypt. 8 Pharaoh sent for Moses and Aaron. He said to them, ‘Pray to the LORD to take the frogs away from me and my people. Then I’ll let your people go to offer sacrifices to the LORD.’ 9 Moses said to Pharaoh, ‘You can have the honour of setting the time for me to pray. I will pray for you, your officials and your people. I’ll pray that the frogs will leave you and your homes. The only frogs left will be the ones in the River Nile.’ 10 ‘Tomorrow’, Pharaoh said. Moses replied, ‘It will happen just as you say. Then you will know that there is no one like the LORD our God. 11 The frogs will leave you and your houses. They will leave your officials and your people. The frogs will remain only in the River Nile.’ 12 Moses and Aaron left Pharaoh. Then Moses cried out to the LORD about the frogs he had brought on Pharaoh. 13 And the LORD did what Moses asked. The frogs died in the houses, courtyards and fields. 14 The Egyptians piled them up. The land smelled very bad because of them. 15 But when Pharaoh saw that the frogs were dead, he became stubborn. He wouldn’t listen to Moses and Aaron, just as the LORD had said.

The plague of gnats

16 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Tell Aaron, “Reach out your walking stick. Strike the dust on the ground with it.” Then all over the land of Egypt the dust will turn into gnats.’ 17 So they did it. Aaron reached out the stick that was in his hand. He struck the dust on the ground with it. The dust all over the land of Egypt turned into gnats. They landed on people and animals alike. 18 The magicians tried to produce gnats by doing their magic tricks. But they couldn’t. The gnats stayed on people and animals everywhere. 19 So the magicians said to Pharaoh, ‘God’s powerful finger has done this.’ But Pharaoh remained stubborn. He wouldn’t listen, just as the LORD had said.

The plague of flies

20 Then the LORD spoke to Moses. He said, ‘Get up early in the morning. Talk to Pharaoh as he goes down to the River Nile. Say to him, “The LORD says, ‘Let my people go. Then they will be able to worship me. 21 If you do not let my people go, I will send large numbers of flies. I will send them on you and your officials. I will send them on your people and into your homes. The houses of the Egyptians will be full of flies. Even the ground will be covered with them. 22 ‘ “ ‘But on that day I will treat the area of Goshen differently from yours. That is where my people live. There will not be large numbers of flies in Goshen. Then you will know that I, the LORD, am in this land. 23 I will treat my people differently from yours. This sign will take place tomorrow.’ ” ’ 24 So the LORD did it. Huge numbers of flies poured into Pharaoh’s palace. They came into the homes of his officials. All over Egypt the flies destroyed the land. 25 Then Pharaoh sent for Moses and Aaron. He said to them, ‘Go. Offer sacrifices to your God here in the land.’ 26 But Moses said, ‘That wouldn’t be right. The sacrifices we offer to the LORD our God wouldn’t be accepted by the Egyptians because of their beliefs. For that reason, they would throw stones at us and try to kill us. 27 We have to take a journey that lasts about three days. We want to go into the desert to offer sacrifices to the LORD our God, just as he commands us.’ 28 Pharaoh said, ‘I will let you and your people go to offer sacrifices. You can offer them to the LORD your God in the desert. But you must not go very far. Now pray for me.’ 29 Moses replied, ‘As soon as I leave you, I will pray to the LORD. Tomorrow the flies will leave you. They will also leave your officials and your people. Just be sure you don’t try to trick us again. Let the people go to offer sacrifices to the LORD.’ 30 Then Moses left Pharaoh and prayed to the LORD. 31 And the LORD did what Moses asked. The flies left Pharaoh, his officials and his people. Not one fly remained. 32 But Pharaoh became stubborn this time also. He wouldn’t let the people go.