1Тогава Мойсей заедно с израилтяните изпя следната песен за прослава на Господа. Те казаха: „Ще пея пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!2Сила моя и песен моя е Господ. За мене Той стана спасение. Той е мой Бог. Аз ще Го прославя; Бога на моите бащи ще прославя. (Пс 118:14; Ис 12:2)3Господ е силен в битка. Яхве е Неговото име.4Колесниците на фараона и войската му потопи Той в морето и най-добрите му военачалници потънаха в Червено море.5Бездните ги покриха: като камък потънаха те в дълбините. (Ер 51:63; Отк 18:21)6Твоята десница, Господи, се прослави чрез проявена мощ; Твоята десница, Господи, разби неприятеля.7С преизобилната Си слава Ти срази противниците Си. Ти изпрати гнева Си и той ги изгори като слама. (Ис 5:24; Авд 1:18; Наум 1:10)8От диханието на ноздрите Ти водите се натрупаха като хълмове, вълните застанаха като грамада, бездни се откроиха посред морето.9Тогава неприятелят каза: „Ще преследвам, ще догоня, плячка ще поделя, ще се насити с тях моята мъст, ще извадя меча си, моята ръка ще ги погуби.“10С диханието си Ти разрази буря и морето ги покри: те потънаха като олово в мощните води.11Кой е подобен на Тебе, Господи, сред божествените същества? Кой е подобен на Тебе, прославен сред светиите, достоен за благоговейна похвала, творец на чудеса? (Вт 3:24; Пс 86:8)12Ти простря десницата Си, тогава земята ги погълна.13Ти поведе със Своята благост този народ, който Ти избави, и го водиш със Своята мощ към Своето свято обиталище.14Чуха народите и треперят; ужас обзе жителите на филистимската страна.15Уплашиха се тогава князете на Едом, трепет обзе вождовете на Моав, обезсилени са всички обитатели на Ханаан.16Страх и ужас да ги нападне, от силата на Твоята мишца да застинат като камък, докато достигне земята Твоят народ, Господи, докато достигне земята този народ, който е Твое притежание.17Въведи го и го насади в планината на Своето наследство, на мястото, което Ти, Господи, си приготвил за Свое обиталище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали! (3 Цар 8:13)18Господ ще царува вовеки и вечно.“19Когато конете на фараона, неговите колесници и конници бяха навлезли в морето, Господ обърна върху тях морските води, а израилтяните преминаха по суха земя, посред морето.20Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тимпан в ръката си и всички жени излязоха след нея с тимпани и заиграха хора. (Чис 26:59; Съд 11:34; 1 Цар 18:6)21И Мариам запя пред тях: „Пейте пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!“22След това Мойсей поведе на път израилтяните от Червено море и те по-нататък влязоха в пустинята Сур. Три дена странстваха из тази пустиня, без да намерят вода.23Когато дойдоха към Мера, не можаха да пият вода от извора в Мера, защото тя беше горчива. Затова това място беше наречено Мера. (Чис 33:8; Рут 1:20)24Поради това народът заропта против Мойсей с упрека: „Какво ще пием?“25Но той викна към Господа и Господ му показа дърво. Когато той го хвърли във водата, тя стана питейна. Там Бог даде на народа закон и правни наредби и там го постави на изпитание. (Сир 38:5)26Той каза: „Ако си послушен към гласа на Господа, твоя Бог, и вършиш това, което Му е угодно, ако се вслушваш в заповедите Му и спазваш всичките Му наредби, няма да те накажа с нито една от болестите, с които наказах Египет. Защото Аз, Господ, съм твоят целител.“ (Вт 7:15; Пс 103:3)27След това дойдоха в Елим; там имаше дванадесет извора вода и седемдесет финикови дървета. Там се установиха на лагер до водите.
1Here is the song that Moses and the people of Israel sang to the LORD. They said, ‘I will sing to the LORD. He is greatly honoured. He has thrown Pharaoh’s horses and chariot drivers into the Red Sea.2The LORD gives me strength and protects me. He has saved me. He is my God, I will praise him. He is my father’s God, and I will honour him.3The LORD goes into battle. The LORD is his name.4He has thrown Pharaoh’s chariots and army into the Red Sea. Pharaoh’s best officers drowned in the sea.5The deep waters covered them. They sank to the bottom like a stone.6‘LORD, your right hand was majestic and powerful. LORD, your right hand destroyed your enemies.7Because of your great majesty, you threw down those who opposed you. Your burning anger blazed out. It burned them up like straw.8The powerful blast from your nose piled up the waters. The rushing waters stood firm like a wall. The deep waters stood up in the middle of the sea.9‘Your enemies boasted, “We will chase Israel and will catch them. We’ll divide up what we take from them. We’ll eat them alive. We’ll pull our swords out. Our powerful hands will destroy them.”10But you blew with your breath. The Red Sea covered your enemies. They sank like lead in the mighty waters.11‘LORD, who among the gods is like you? Who is like you? You are majestic and holy. Your glory fills me with wonder. You do amazing things.12You reach out your right hand. The earth swallows up your enemies.13‘Because your love is faithful, you will lead the people you have set free. Because you are so strong, you will guide them to the holy place where you live.14The nations will hear about it and tremble. Pain and suffering will take hold of the Philistines.15The chiefs of Edom will be terrified. The leaders of Moab will tremble with fear. The people of Canaan will melt away.16Fear and terror will fall on them. Your powerful arm will make them as still as a stone. Then your people will pass by, LORD. Then the people you created will pass by.17You will bring them in. You will plant them on the mountain you gave them. LORD, you have made that place your home. Lord, your hands have made your holy place secure.18‘The LORD rules for ever and ever.’19Pharaoh’s horses, chariots and horsemen went into the Red Sea. The LORD brought the waters of the sea back over them. But the people of Israel walked through the sea on dry ground.20Aaron’s sister Miriam was a prophet. She took a tambourine in her hand. All the women followed her. They played tambourines and danced.21Miriam sang to them, ‘Sing to the LORD. He is greatly honoured. He has thrown Pharaoh’s horses and chariot drivers into the Red Sea.’
The waters of Marah and Elim
22Then Moses led Israel away from the Red Sea. They went into the Desert of Shur. For three days they travelled in the desert. They didn’t find any water there.23When they came to Marah, they couldn’t drink its water. It was bitter. That’s why the place is named Marah.24The people told Moses they weren’t happy with him. They said, ‘What are we supposed to drink?’25Then Moses cried out to the LORD. The LORD showed him a stick. Moses threw it into the water. The water became fit to drink. There the LORD gave a ruling and instruction for the people. And there he tested them.26He said, ‘I am the LORD your God. Listen carefully to me. Do what is right in my eyes. Pay attention to my commands. Obey all my rules. If you do, I will not send on you any of the diseases I sent on the Egyptians. I am the LORD who heals you.’27The people came to Elim. It had 12 springs and 70 palm trees. They camped there near the water.