Изход 1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1. израилският народ в Египет

1 Тези са имената на родоначалниците на израилтяните, които бяха дошли в Египет заедно с Яков – всеки беше дошъл със семейството си: (Бит 46:1) 2 Рувим, Симеон, Левий и Юда, 3 Исахар, Завулон и Вениамин, 4 Дан и Нефталим, Гад и Асир. 5 А всички потомци на Яков бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. (Бит 46:27; Вт 10:22)

Бит 46:27Вт 10:22

6 Тогава умряха Йосиф и всичките му братя, и цялото онова поколение; (Бит 50:26) 7 а израилтяните бяха плодовити и се намножиха, увеличиха се и се усилиха толкова много, че египетската земя загъмжа от тях. (Пс 105:24; Д А 7:17; Д А 13:17)

Пс 105:24Д А 7:17Д А 13:17

8 В Египет се възцари нов цар, който не знаеше нищо за Йосиф. (Д А 7:18) 9 Той каза на своя народ: „Ето народът на израилтяните е по-многоброен и по-силен от нас; 10 нека измислим нещо предвидливо против тях, за да не се размножават повече; защото в случай на война те ще се съединят с нашите врагове, ще воюват против нас и ще побягнат от земята ни.“ (Пс 105:25) 11 Тогава поставиха над тях разпоредници на принудителен труд, които да ги измъчват с изнурителна работа. Така те съградиха за фараона градовете Питом и Раамсес^[1] като складове за жито. (Бит 15:13; Бит 47:11) 12 Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече се разпространяваха, така че египтяните бяха в ужас от израилтяните. 13 Затова египтяните се отнасяха жестоко към израилтяните като към роби 14 и огорчаваха живота им с тежка работа над глина и тухли, както и с всяка полска работа, с всяка работа, на която с жестокост ги принуждаваха. (Вт 11:10) 15 Египетският цар отправи заповед към бабите акушерки, които оказваха родилна помощ на еврейките и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа: 16 „Когато оказвате родилна помощ на еврейките, внимавайте при раждането: ако е син, умъртвявайте го, ако е дъщеря, нека остане жива.“ 17 Но бабите акушерки се бояха от Бога и не постъпваха така, както им заповяда египетският цар, а оставяха живи момчетата. 18 Тогава египетският цар повика бабите акушерки и им каза: „Защо постъпвате така, че оставяте живи момчетата?“ 19 Бабите отговориха на фараона: „Понеже еврейките не приличат на египетските жени. Те са жизнени и раждат, преди още бабата акушерка да отиде при тях.“ 20 Бог беше благосклонен към бабите акушерки, а народът се умножаваше и усилваше много. 21 Тъй като бабите се бояха от Бога, Той ги дари с наследство. 22 Тогава фараонът отправи заповед към целия си народ: „Всички синове, които се родят на евреите, хвърляйте в Нил, а всички момичета оставяйте живи.“ (Д А 7:19)

New International Reader’s Version

от Biblica

The Israelites become slaves in Egypt

1 Here are the names of Israel’s children who went to Egypt with Jacob. Each one went with his family. 2 Jacob’s sons were Reuben, Simeon, Levi, Judah, 3 Issachar, Zebulun, Benjamin, 4 Dan, Naphtali, Gad and Asher. 5 The total number of Jacob’s children and grandchildren was 70. Joseph was already in Egypt. 6 Joseph and all his brothers died. So did all their children. 7 The people of Israel had many children. The number of them greatly increased. There were so many of them that they filled the land. 8 Then a new king came to power in Egypt. Joseph didn’t mean anything to him. 9 ‘Look’, he said to his people. ‘The Israelites are far too many for us. 10 Come. We must deal with them carefully. If we don’t, there will be even more of them. Then if war breaks out, they’ll join our enemies. They’ll fight against us and leave the country.’ 11 So the Egyptians put slave drivers over the people of Israel. The slave drivers treated them badly and made them work hard. The Israelites built the cities of Pithom and Rameses so Pharaoh could store things there. 12 But the worse the slave drivers treated the Israelites, the more Israelites there were. So the Egyptians became afraid of them. 13 They made them work hard. They didn’t show them any pity. 14 The people suffered because of their hard labour. The slave drivers forced them to work with bricks and mud. And they made them do all kinds of work in the fields. The Egyptians didn’t show them any pity at all. They made them work very hard. 15 There were two Hebrew women named Shiphrah and Puah. They helped other women having babies. The king of Egypt spoke to them. He said, 16 ‘You are the ones who help the other Hebrew women. Watch them when they get into a sitting position to have their babies. Kill the boys. Let the girls live.’ 17 But Shiphrah and Puah had respect for God. They didn’t do what the king of Egypt had told them to do. They let the boys live. 18 Then the king of Egypt sent for the women. He asked them, ‘Why have you done this? Why have you let the boys live?’ 19 The women answered Pharaoh, ‘Hebrew women are not like the women of Egypt. They are strong. They have their babies before we get there.’ 20 So God was kind to Shiphrah and Puah. And the number of Israelites became even greater. 21 Shiphrah and Puah had respect for God. So he gave them families of their own. 22 Then Pharaoh gave an order to all his people. He said, ‘You must throw every Hebrew baby boy into the River Nile. But let every Hebrew baby girl live.’