1Веднъж Петър и Йоан отиваха заедно в храма в деветия молитвен час.2Имаше един човек, куц от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовата врата, наричана Красива, да проси милостиня от влизащите в храма.3Като видя Петър и Йоан да влизат в храма, той протегна ръка за милостиня.4Петър и Йоан се вгледаха в него и Петър рече: „Погледни ни!“5И той ги загледа втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.6Но Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисус Христос, Назорея, стани и ходи!“ (Д А 3:16; Д А 4:10)7И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага заякнаха стъпалата и глезените му.8Той скочи, изправи се и проходи. След това влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и славеше Бога.9Цял народ го видя да ходи и да слави Бога.10Познаха го, че беше онзи, който седеше при Красивата врата на храма за милостиня. И това, което се бе случило с него, ги изуми и потресе.
Проповед на апостол Петър в храма
11И понеже куцият, който бе изцелен, не се отделяше от Петър и Йоан, целият народ се стече изумен при тях в притвора, наричан Соломонов. (Д А 5:12)12Като видя това, Петър се обърна към народа: „Израилтяни, защо се чудите на това? И защо ни гледате, сякаш благодарение на нашата сила или благочестие този проходи? (Д А 14:15)13Бог на Авраам, на Исаак и на Яков, Бог на прадедите ни прослави Своя Син Иисус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той бе отсъдил да бъде пуснат. (Изх 3:6; Изх 3:15; Лк 20:37)14Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и поискахте да ви дари един убиец, а (Лк 23:13; Д А 7:52)15убихте Създателя на живота. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели. (Д А 1:22)16И заради вярата в Него Той укрепи нозете на този, когото гледате и познавате; а вярата в Него му даде това изцеление пред всички вас.17Но аз зная, братя, че вие, както и вашите първенци, сторихте това поради незнание. (Лк 23:34; Д А 13:27)18А Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни. (Лк 24:26; Лк 24:44; Д А 26:22)19И тъй, покайте се и се обърнете към Бога, за да бъдат заличени греховете ви, (Д А 2:38)20за да дойдат времена на утеха от Господа и Той да прати предсказания ви Христос Иисус.21Него небето трябваше да прибере до времето, когато се възстанови всичко, което Бог бе говорил чрез устата на всички Свои свети пророци от самото начало.22Мойсей бе казал на прадедите ни: „Господ, вашият Бог, ще въздигне за вас от братята ви Пророк като мене – Него слушайте за всичко, каквото ви каже. (Вт 18:15; Д А 7:37)23А който не послуша този Пророк, ще бъде изтребен.“ (Чис 15:30)24И всички пророци, от Самуил и нататък, които бяха проповядвали, също предизвестиха тези дни.25Вие сте синове на пророците и на Завета, който Бог бе завещал на прадедите ви, казвайки на Авраам: „Чрез твоето потомство ще бъдат благословени всички земни народи.“ (Бит 12:3; Бит 18:18; Бит 22:18; Бит 26:4; Гал 3:8)26Бог, като възкреси Сина Си Иисус, най-напред на вас Го изпрати да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.“ (Д А 13:46)
1One day Peter and John were going up to the temple. It was three o’clock in the afternoon. It was the time for prayer.2A man unable to walk was being carried to the temple gate called Beautiful. He had been that way since he was born. Every day someone put him near the gate. There he would beg from people going into the temple courtyards.3He saw that Peter and John were about to enter. So he asked them for money.4Peter looked straight at him, and so did John. Then Peter said, ‘Look at us!’5So the man watched them closely. He expected to get something from them.6Peter said, ‘I don’t have any silver or gold. But I’ll give you what I do have. In the name of Jesus Christ of Nazareth, get up and walk.’7Then Peter took him by the right hand and helped him up. At once the man’s feet and ankles became strong.8He jumped to his feet and began to walk. He went with Peter and John into the temple courtyards. He walked and jumped and praised God.9All the people saw him walking and praising God.10They recognised him as the same man who used to sit and beg at the temple gate called Beautiful. They were filled with wonder. They were amazed at what had happened to him.
Peter speaks to the people at the temple
11The man was holding on to Peter and John. All the people were amazed. They came running to them at the place called Solomon’s Porch.12When Peter saw this, he said, ‘Fellow Israelites, why does this surprise you? Why do you stare at us? It’s not as if we’ve made this man walk by our own power or godliness.13The God of our fathers, Abraham, Isaac and Jacob, has done this. God has brought glory to Jesus, who serves him. But you handed Jesus over to be killed. Pilate had decided to let him go. But you spoke against Jesus when he was in Pilate’s court.14You spoke against the Holy and Blameless One. You asked for a murderer to be set free instead.15You killed the one who gives life. But God raised him from the dead. We are witnesses of this.16This man whom you see and know was made strong because of faith in Jesus’ name. Faith in Jesus has healed him completely. You can see it with your own eyes.17‘My fellow Israelites, I know you didn’t realise what you were doing. Neither did your leaders.18But God had given a promise through all the prophets. And this is how he has made his promise come true. He said that his Messiah would suffer.19So turn away from your sins. Turn to God. Then your sins will be wiped away. The time will come when the Lord will make everything new.20He will send the Messiah. Jesus has been appointed as the Messiah for you.21Heaven must receive him until the time when God makes everything new. He promised this long ago through his holy prophets.22Moses said, “The Lord your God will raise up for you a prophet like me. He will be one of your own people. You must listen to everything he tells you.23Anyone who does not listen to him will be completely cut off from their people.” (Вт 18:15; Вт 18:18; Вт 18:19)24‘Beginning with Samuel, all the prophets spoke about this. They said these days would come.25What the prophets said was meant for you. The covenant God made with your people long ago is yours also. He said to Abraham, “All nations on earth will be blessed through your children.” (Бит 22:18; Бит 26:4)26God raised up Jesus, who serves him. God sent him first to you. He did it to bless you. He wanted to turn each of you from your evil ways.’