Деяния 26 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Защита на апостол Павел пред цар Агрипа

1 Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита: 2 „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите, 3 но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо. 4 Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим. (Д А 9:1; Д А 22:1) 5 Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра. (Д А 23:6; Фил 3:5) 6 А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога, (Д А 24:15; Д А 24:21) 7 което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите. 8 Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви? 9 Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей. 10 Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах. (Д А 8:1) 11 И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната. 12 С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците, 13 когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние. 14 Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“ 15 Аз попитах: „Кой си Ти, Господине?“ Той отговори: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. (Д А 20:24) 16 Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия. 17 И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам, 18 за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.“ (Ис 42:7; Кол 1:12; 1 Пет 2:9)

Ис 42:7Кол 1:121 Пет 2:9

19 Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение, 20 а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. (Лк 3:8; Д А 9:19; Д А 9:28)

Лк 3:8Д А 9:19Д А 9:28

21 Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. (Д А 21:30; Д А 22:22) 22 Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане: (Лк 24:44; Д А 3:18; Д А 24:14; 1 Кор 15:20)

Лк 24:44Д А 3:18Д А 24:141 Кор 15:20

23 че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“ (Ис 42:6; Ис 49:6) 24 И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“ 25 А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум. 26 Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. (Йн 18:20; Д А 10:37) 27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“ 28 Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“ 29 А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“ 30 Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха 31 и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови. (Д А 23:29; Д А 25:25) 32 И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора^[1]. (Д А 25:11; Д А 28:19)

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Agrippa said to Paul, ‘You may now present your case.’ So Paul motioned with his hand. Then he began to present his case. 2 ‘King Agrippa’, he said, ‘I am happy to be able to stand here today. I will answer all the charges brought against me by the Jews. 3 I am very pleased that you are familiar with Jewish ways. You know the kinds of things they argue about. So I beg you to be patient as you listen to me. 4 ‘The Jewish people all know how I have lived ever since I was a child. They know all about me from the beginning of my life. They know how I lived in my own country and in Jerusalem. 5 They have known me for a long time. So if they wanted to, they could tell you how I have lived. I have lived by the rules of the Pharisees. Those rules are harder to obey than those of any other Jewish group. 6 Today I am on trial because of the hope I have. I believe in what God promised our people of long ago. 7 It is the promise that our 12 tribes are hoping to see come true. Because of this hope they serve God with faithful and honest hearts day and night. King Agrippa, it is also because of this hope that these Jews are bringing charges against me. 8 Why should any of you think it is impossible for God to raise the dead? 9 ‘I believed that I should oppose the name of Jesus of Nazareth. So I did everything I could to oppose his name. 10 That’s just what I was doing in Jerusalem. On the authority of the chief priests, I put many of the Lord’s people in prison. I agreed that they should die. 11 I often went from one synagogue to another to have them punished. I tried to force them to speak evil things against Jesus. All I wanted to do was hurt them. I even went looking for them in the cities of other lands. 12 ‘On one of these journeys I was on my way to Damascus. I had the authority and commission of the chief priests. 13 About noon, King Agrippa, I was on the road. I saw a light coming from heaven. It was brighter than the sun. It was shining around me and my companions. 14 We all fell to the ground. I heard a voice speak to me in the Aramaic language. “Saul! Saul!” it said. “Why are you opposing me? It is hard for you to go against what you know is right.” 15 ‘Then I asked, “Who are you, Lord?” ‘ “I am Jesus,” the Lord replied. “I am the one you are opposing. 16 Now get up. Stand on your feet. I have appeared to you to appoint you to serve me. And you must tell other people about me. You must tell others that you have seen me today. You must also tell them that I will show myself to you again. 17 I will save you from your own people and from the Gentiles. I am sending you to them 18 to open their eyes. I want you to turn them from darkness to light. I want you to turn them from Satan’s power to God. I want their sins to be forgiven. They will be forgiven when they believe in me. They will have their place among God’s people.” 19 ‘So then, King Agrippa, I obeyed the vision that appeared from heaven. 20 First I preached to people in Damascus. Then I preached in Jerusalem and in all Judea. And then I preached to the Gentiles. I told them to turn away from their sins to God. The way they live must show that they have turned away from their sins. 21 That’s why some Jews grabbed me in the temple courtyard and tried to kill me. 22 But God has helped me to this day. So I stand here and tell you what is true. I tell it to everyone, both small and great. I have been saying nothing different from what the prophets and Moses said would happen. 23 They said the Messiah would suffer. He would be the first to rise from the dead. He would bring the message of God’s light. He would bring it to his own people and to the Gentiles.’ 24 While Paul was still presenting his case, Festus interrupted. ‘You are out of your mind, Paul!’ he shouted. ‘Your great learning is driving you crazy!’ 25 ‘I am not crazy, most excellent Festus,’ Paul replied. ‘What I am saying is true and reasonable. 26 The king is familiar with these things. So I can speak openly to him. I am certain he knows everything that has been going on. After all, it was not done in secret. 27 King Agrippa, do you believe the prophets? I know you do.’ 28 Then Agrippa spoke to Paul. ‘Are you trying to talk me into becoming a Christian?’ he said. ‘Do you think you can do that in such a short time?’ 29 Paul replied, ‘I don’t care if it takes a short time or a long time. I pray to God for you and all who are listening to me today. I pray that you may become like me, except for these chains.’ 30 The king stood up. The governor and Bernice and those sitting with them stood up too. 31 They left the room and began to talk with one another. ‘Why should this man die or be put in prison?’ they said. ‘He has done nothing worthy of that!’ 32 Agrippa said to Festus, ‘This man could have been set free. But he has made an appeal to Caesar.’