Деяния 24 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Обвинения срещу апостол Павел

1 След пет дена първосвещеникът Анания дойде със стареи и с някой си ритор Тертил и представиха на управителя обвиненията си против Павел. (Д А 23:2) 2 И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява с думите: 3 „Винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че благодарение на тебе, достопочтени Феликсе, у нас има траен мир и благодарение на твоите грижи – големи успехи за този народ. 4 Но за да не те отегчавам много, моля те, изслушай със своята снизходителност нашата кратка реч. 5 Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес, (Лк 23:2; Д А 16:20; Д А 17:6; Д А 28:22)

Лк 23:2Д А 16:20Д А 17:6Д А 28:22

6 който се опита да оскверни дори и храма, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон^[1]. (Д А 21:28) 7 Но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни^[2], 8 като заповяда заедно с него да дойдем при тебе и ние, неговите обвинители^[3]. Ако го разпиташ, ти ще можеш да узнаеш за всичко онова, в което ние го обвиняваме.“ 9 Юдеите също потвърдиха, като казаха, че това е така.

Апостол Павел се защитава пред управителя Феликс

10 Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита. 11 Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение. 12 Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа. 13 И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват. 14 Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците. 15 И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни. (Йн 5:29; Д А 23:6) 16 Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората. (Д А 23:1) 17 След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения. 18 И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум, (Д А 21:27) 19 някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. 20 Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона – 21 освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: „Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес“.“ (Д А 23:6) 22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“ (Д А 9:2; Д А 23:26) 23 После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения – да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.

Апостол Павел пред Феликс и Друзила

24 След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус. 25 Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“ 26 И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него. 27 Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

New International Reader’s Version

от Biblica

Paul’s trial in front of Felix

1 Five days later Ananias the high priest went down to Caesarea. Some elders and a lawyer named Tertullus went with him. They brought their charges against Paul to the governor. 2 So Paul was called in. Tertullus began to bring the charges against Paul. He said to Felix, ‘We have enjoyed a long time of peace while you have been ruling. You are a wise leader. You have made this a better nation. 3 Most excellent Felix, we gladly admit this everywhere and in every way. And we are very thankful. 4 I don’t want to bother you. But would you be kind enough to listen to us for a short time? 5 ‘We have found that Paul is a troublemaker. This man stirs up trouble among Jews all over the world. He is a leader of those who follow Jesus of Nazareth. 6-7 He even tried to make our temple impure. So we arrested him. 8 Question him yourself. Then you will learn the truth about all these charges we are bringing against him.’ 9 The other Jews said the same thing. They agreed that the charges were true. 10 The governor motioned for Paul to speak. Paul said, ‘I know that you have been a judge over this nation for quite a few years. So I am glad to explain my actions to you. 11 About 12 days ago I went up to Jerusalem to worship. You can easily check on this. 12 Those bringing charges against me did not find me arguing with anyone at the temple. I wasn’t stirring up a crowd in the synagogues or anywhere else in the city. 13 They can’t prove to you any of the charges they are making against me. 14 It is true that I worship the God of our people. I am a follower of the Way of Jesus. Those bringing charges against me call it a cult. I believe everything that is in keeping with the Law. I believe everything that is in keeping with what is written in the Prophets. 15 I have the same hope in God that these men themselves have. I believe that both the godly and the ungodly will rise from the dead. 16 So I always try not to do anything wrong in the eyes of God or in the eyes of people. 17 ‘I was away for several years. Then I came to Jerusalem to bring my people gifts for those who were poor. I also came to offer sacrifices. 18 They found me doing this in the temple courtyard. I had already been made pure and “clean” in the usual way. There was no crowd with me. I didn’t stir up any trouble. 19 But there are some other Jews who should be here in front of you. They are from Asia Minor. They should bring charges if they have anything against me. 20 Let the Jews who are here tell you what crime I am guilty of. After all, I was put on trial by the Sanhedrin. 21 Perhaps they blame me for what I said when I was on trial. I shouted, “I believe that people will rise from the dead. That is why I am on trial here today.” ’ 22 Felix knew all about the Way of Jesus. So he put off the trial for the time being. ‘Lysias the commanding officer will come,’ he said. ‘Then I will decide your case.’ 23 He ordered the commander to keep Paul under guard. He told him to give Paul some freedom. He also told him to allow Paul’s friends to take care of his needs. 24 Several days later Felix came with his wife Drusilla. She was a Jew. Felix sent for Paul and listened to him speak about faith in Christ Jesus. 25 Paul talked about how to live a godly life. He talked about how people should control themselves. He also talked about the time when God will judge everyone. Then Felix became afraid. ‘That’s enough for now!’ he said. ‘You may leave. When I find the time, I will send for you.’ 26 He was hoping that Paul would offer him some money to let him go. So he often sent for Paul and talked with him. 27 Two years passed. Porcius Festus took the place of Felix. But Felix wanted to do the Jews a favour. So he left Paul in prison.