Битие 50 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него. (Бит 46:4) 2 И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха. 3 И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден. 4 И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона, 5 че баща ми ме закле, казвайки: „Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя“; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“ (Бит 23:3) 6 А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“ 7 Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя, 8 семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем. 9 С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма. 10 Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена. 11 Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните. 12 И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил. 13 Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон. (Бит 23:3; Д А 7:16) 14 След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.

Обещанието на Йосиф

15 След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“ 16 И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча 17 да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака. 18 Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“ 19 Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог. 20 Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора. (Бит 45:5) 21 Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят. 22 И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години. 23 И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф. 24 Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“ (Изх 12:41) 25 И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“ (Изх 13:19; И Н 24:32; Евр 11:22)

Изх 13:19И Н 24:32Евр 11:22

26 Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.

New International Reader’s Version

от Biblica

1 Joseph threw himself on his father’s body. He wept over him and kissed him. 2 Then Joseph talked to the doctors who served him. He told them to prepare the body of his father Israel to be buried. So the doctors prepared it. 3 They took 40 days to do it. They needed that much time to prepare a body in the right way. The Egyptians mourned for Jacob 70 days. 4 After the days of sadness had passed, Joseph went to Pharaoh’s officials. He said to them, ‘If you are pleased with me, speak to Pharaoh for me. Tell him, 5 “My father made me give my word to him. He said, ‘I’m about to die. Bury me in the tomb I dug for myself in the land of Canaan.’ So let me go there and bury my father. Then I’ll come back.” ’ 6 Pharaoh said, ‘Go there and bury your father. Do what he made you promise to do.’ 7 So Joseph went to Canaan to bury his father. All Pharaoh’s officials went with him. They were the important people of his court and all the leaders of Egypt. 8 Joseph’s family also went. His brothers and all the rest of his father’s family went. Only their children and their flocks and herds were left in Goshen. 9 Chariots and horsemen also went up with him. It was a very large group. 10 They came to Atad, a place where corn was processed. It was near the River Jordan. There they sobbed loudly and bitterly. Joseph set apart seven days of sadness to honour his father’s memory. 11 The Canaanites living in that area saw how sad all of them were. They said, ‘The Egyptians are having a very special service for the dead.’ That’s why that place near the River Jordan is called Abel of the Egyptians. 12 So Jacob’s sons did exactly as he had commanded them. 13 They carried his body to the land of Canaan. They buried it in the cave in the field of Machpelah near Mamre. Abraham had bought the cave as a place where he could bury his wife’s body. He had bought the cave and the field from Ephron, the Hittite. 14 After Joseph buried his father, he went back to Egypt. His brothers and all the others who had gone to help him bury his father went back with him.

Joseph calms his brothers’ fears

15 Now that their father was dead, Joseph’s brothers were worried. They said, ‘Remember all the bad things we did to Joseph? What if he decides to hold those things against us? What if he pays us back for them?’ 16 So they sent a message to Joseph. They said, ‘Your father gave us directions before he died. 17 He said, “Here’s what you must say to Joseph. Tell him, ‘I’m asking you to forgive your brothers. Forgive the terrible things they did to you. Forgive them for treating you so badly.’ ” Now then, please forgive our sins. We serve the God of your father.’ When their message came to Joseph, he wept. 18 Then his brothers came and threw themselves down in front of him. ‘We are your slaves,’ they said. 19 But Joseph said to them, ‘Don’t be afraid. Do you think I’m God? 20 You planned to harm me. But God planned it for good. He planned to do what is now being done. He wanted to save many lives. 21 So then, don’t be afraid. I’ll provide for you and your children.’ He calmed their fears. And he spoke in a kind way to them.

Joseph dies

22 Joseph stayed in Egypt, along with all his father’s family. He lived 110 years. 23 He lived long enough to see Ephraim’s children and grandchildren. When the children of Makir were born, they were placed on Joseph’s knees and counted as his own children. Makir was the son of Manasseh. 24 Joseph said to his brothers, ‘I’m about to die. But God will surely come to help you. He’ll take you up out of this land. He’ll bring you to the land he promised to give to Abraham, Isaac and Jacob.’ 25 Joseph made the Israelites promise him. He said, ‘God will surely come to help you. Then you must carry my bones up from this place.’ 26 So Joseph died at the age of 110. They prepared his body to be buried. Then he was placed in a casket in Egypt.