2 Царе 23 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Предсмъртните слова на Давид

1 Това са последните Давидови слова, словото на Йесеевия син Давид, речта на този мъж, който е много възвеличен, на помазаника на Бога на Яков и на сладкия псалмопевец сред Израил: 2 „Духът на Господа говори чрез мене и словото Му е на езика ми. (Ис 59:21; Ер 1:9) 3 Израилевият Бог изрича слова към мене, Той, Който е скала за Израил: „Този, който владее над народите, ще бъде справедлив, като господства с благоговение пред Бога. 4 Като утринна виделина на разсъмване, при изгрев слънце на безоблачно небе; като свежа трева, която израства от земята от светлината и дъжда – 5 такъв ще бъде моят дом, утвърден пред Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. От Бога извира цялото ми спасение и всичкото ми желание.“ (2 Цар 7:11; Ис 55:3) 6 А нечестивите ще бъдат изринати като тръни, които не се хващат с ръка; 7 който се докосне до тях, трябва да е въоръжен с желязо или с дръжка на копие – такива ще бъдат изгорени на място с огън.“

Най-храбрите воини на Давид

8 Ето имената на силните воини на Давид: ахаманецът Исбосет, главният между тримата храбри воини. Той вдигна копието си против осемстотин души и наведнъж ги порази. (1 Лет 11:10) 9 След него беше Елеазар, синът на Додо, Ахоховия син, един от тримата храбри воини, които бяха с Давид и със закани предизвикваха филистимците, когато те се бяха събрали да воюват. 10 Израилтяните излязоха против тях и той стана, и поразяваше филистимците дотолкова, че ръката му се умори и залепна към меча. Така в онзи ден Господ даде голяма победа и народът последва Елеазар само за да събира плячката. 11 След него идва Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимците се събраха в Тирия, където имаше нива, засята с леща, и израилските войски побягнаха от филистимците, 12 тогава той застана сред нивата, отблъсна нападението и порази филистимците. Също и тогава Господ дари голяма победа. 13 Тези трима главни воини измежду тридесетте герои отидоха и влязоха по жътва в Одоламската пещера при Давид, докато филистимският лагер беше разположен в равнината на рефаимците. (1 Цар 22:1; 2 Цар 5:18) 14 В това време Давид се намираше в укрепено място, а филистимската войска – във Витлеем. 15 Давид поиска да пие с думите: „Кой ще ми донесе да пия вода от кладенеца във Витлеем, който е при градските порти?“ 16 Тогава тези трима храбри воини се промъкнаха през филистимския лагер, начерпиха вода от кладенеца във Витлеем, който се намира при градските порти, взеха я и я занесоха на Давид. Но той отказа да пие, а я изля за слава на Господа 17 с думите: „Да ме пази Господ да направя това! Не е ли това кръвта на хората, които рискуваха с опасност за живота си?“ И отказа да пие от тази вода. Ето какво извършиха тези трима храбри воини! 18 Авеса, брат на Саруевия син Йоав, беше главен между тях. Той е този, който изби с копието си триста души и се прослави между тримата. 19 Той беше прославян като тримата храбри воини и затова им стана началник, но не беше равен на предишните трима. 20 Ванея, син на храбрия мъж Йодай от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариил от Моав. Този, същият, слезе в един ров и уби лъв по време на снеговалеж. (2 Цар 8:18; 2 Цар 20:23) 21 Пак той уби един виден египтянин – египтянинът имаше копие в ръката, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката му, като го уби със собственото му копие. 22 Именно това извърши Йодаевият син Ванея – и затова той беше прославен като един от тримата храбри воини. 23 Той беше прославен като един от тридесетте храбри войни, но не беше равен на тези трима. Затова Давид го назначи за началник на телохранителите си. 24 Към тридесетте храбри воини при цар Давид спадаха: Асаил, брат на Йоав; Елханан, син на Додо, от Витлеем; (2 Цар 2:18) 25 Шама хародитец, Елика хародитец, 26 Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша, 27 Авиезер анатотец, Мебунай хушатец, 28 Цалмон ахохитец, Махарай нетофатец, 29 Хелев нетофатец, син на Баана; Итай, син на Рибая; потомците на Вениаминовото племе от Гива; 30 Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш, 31 Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец, 32 Елияхба шалбонец; от синовете на Яшен – Йонатан, 33 Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара, 34 Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха; Елиам гилонец, син на Ахитофел; 35 Хецрай кармелитец, Паарай арбитец, 36 Игал, Натанов син, от Цоба; Бани гадитец, 37 Целек амонец, Нахарай беротец, оръженосец на Йоав, Саруевия син; 38 Ира итритец, Гареб итритец, 39 Урия хетеец. Всичко – тридесет и седем души. (2 Цар 11:3)

Louis Segond 1910

1 Voici les dernières paroles de David. Parole de David, fils d'Isaï, Parole de l'homme haut placé, De l'oint du Dieu de Jacob, Du chantre agréable d'Israël. 2 L'esprit de l'Éternel parle par moi, Et sa parole est sur ma langue. 3 Le Dieu d'Israël a parlé, Le rocher d'Israël m'a dit: Celui qui règne parmi les hommes avec justice, Celui qui règne dans la crainte de Dieu, 4 Est pareil à la lumière du matin, quand le soleil brille Et que la matinée est sans nuages; Ses rayons après la pluie font sortir de terre la verdure. 5 N'en est-il pas ainsi de ma maison devant Dieu, Puisqu'il a fait avec moi une alliance éternelle, En tous points bien réglée et offrant pleine sécurité? Ne fera-t-il pas germer tout mon salut et tous mes désirs? 6 Mais les méchants sont tous comme des épines que l'on rejette, Et que l'on ne prend pas avec la main; 7 Celui qui les touche s'arme d'un fer ou du bois d'une lance, Et on les brûle au feu sur place. 8 Voici les noms des vaillants hommes qui étaient au service de David. Joscheb Basschébeth, le Tachkemonite, l'un des principaux officiers. Il brandit sa lance sur huit cents hommes, qu'il fit périr en une seule fois. 9 Après lui, Éléazar, fils de Dodo, fils d'Achochi. Il était l'un des trois guerriers qui affrontèrent avec David les Philistins rassemblés pour combattre, tandis que les hommes d'Israël se retiraient sur les hauteurs. 10 Il se leva, et frappa les Philistins jusqu'à ce que sa main fût lasse et qu'elle restât attachée à son épée. L'Éternel opéra une grande délivrance ce jour-là. Le peuple revint après Éléazar, seulement pour prendre les dépouilles. 11 Après lui, Schamma, fils d'Agué, d'Harar. Les Philistins s'étaient rassemblés à Léchi. Il y avait là une pièce de terre remplie de lentilles; et le peuple fuyait devant les Philistins. 12 Schamma se plaça au milieu du champ, le protégea, et battit les Philistins. Et l'Éternel opéra une grande délivrance. 13 Trois des trente chefs descendirent au temps de la moisson et vinrent auprès de David, dans la caverne d'Adullam, lorsqu'une troupe de Philistins était campée dans la vallée des Rephaïm. 14 David était alors dans la forteresse, et il y avait un poste de Philistins à Bethléhem. 15 David eut un désir, et il dit: Qui me fera boire de l'eau de la citerne qui est à la porte de Bethléhem? 16 Alors les trois vaillants hommes passèrent au travers du camp des Philistins, et puisèrent de l'eau de la citerne qui est à la porte de Bethléhem. Ils l'apportèrent et la présentèrent à David; mais il ne voulut pas la boire, et il la répandit devant l'Éternel. 17 Il dit: Loin de moi, ô Éternel, la pensée de faire cela! Boirais-je le sang de ces hommes qui sont allés au péril de leur vie? Et il ne voulut pas la boire. Voilà ce que firent ces trois vaillants hommes. 18 Abischaï, frère de Joab, fils de Tseruja, était le chef des trois. Il brandit sa lance sur trois cents hommes, et les tua; et il eut du renom parmi les trois. 19 Il était le plus considéré des trois, et il fut leur chef; mais il n'égala pas les trois premiers. 20 Benaja, fils de Jehojada, fils d'un homme de Kabtseel, rempli de valeur et célèbre par ses exploits. Il frappa les deux lions de Moab. Il descendit au milieu d'une citerne, où il frappa un lion, un jour de neige. 21 Il frappa un Égyptien d'un aspect formidable et ayant une lance à la main; il descendit contre lui avec un bâton, arracha la lance de la main de l'Égyptien, et s'en servit pour le tuer. 22 Voilà ce que fit Benaja, fils de Jehojada; et il eut du renom parmi les trois vaillants hommes. 23 Il était le plus considéré des trente; mais il n'égala pas les trois premiers. David l'admit dans son conseil secret. 24 Asaël, frère de Joab, du nombre des trente. Elchanan, fils de Dodo, de Bethléhem. 25 Schamma, de Harod. Élika, de Harod. 26 Hélets, de Péleth. Ira, fils d'Ikkesch, de Tekoa. 27 Abiézer, d'Anathoth. Mebunnaï, de Huscha. 28 Tsalmon, d'Achoach. Maharaï, de Nethopha. 29 Héleb, fils de Baana, de Nethopha. Ittaï, fils de Ribaï, de Guibea des fils de Benjamin. 30 Benaja, de Pirathon. Hiddaï, de Nachalé Gaasch. 31 Abi Albon, d'Araba. Azmaveth, de Barchum. 32 Eliachba, de Schaalbon. Bené Jaschen. Jonathan. 33 Schamma, d'Harar. Achiam, fils de Scharar, d'Arar. 34 Éliphéleth, fils d'Achasbaï, fils d'un Maacathien. Éliam, fils d'Achitophel, de Guilo. 35 Hetsraï, de Carmel. Paaraï, d'Arab. 36 Jigueal, fils de Nathan, de Tsoba. Bani, de Gad. 37 Tsélek, l'Ammonite. Naharaï, de Beéroth, qui portait les armes de Joab, fils de Tseruja. 38 Ira, de Jéther. Gareb, de Jéther. 39 Urie, le Héthien. En tout, trente-sept.