1 Царе 13 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Саул в сражение с филистимците. Неговото своеволие

1 Саул беше на години, когато се възцари, и царува две години над Израил^[1]. Той си избра три хиляди мъже от Израил: 2 две хиляди бяха със Саул в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гива от Вениаминовата област. Останалата част от народа той разпусна – всеки в своята шатра. 3 Йонатан порази началника на филистимската стража, който се намираше в Гива. Филистимците чуха за това, а Саул извести с тръба по цялата страна и обяви: „Нека чуят евреите!“ (1 Цар 10:5; 1 Цар 14:1) 4 Така цял Израил беше известен, че Саул поразил началника на филистимската стража, поради което Израил стана омразен на филистимците. Тогава народът беше призован в Галгал да следва Саул. 5 А и филистимците се събраха да воюват с Израил: тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, както и войска, многобройна като пясъка по морския бряг. Те дойдоха и се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен. 6 Когато израилтяните видяха, че са в опасност и че народът беше силно притиснат, криеха се в пещери, проломи, скални цепнатини, подземия и ровове. 7 Други от евреите преминаха отвъд Йордан, в областите Гад и Галаад. Саул тогава се намираше още в Галгал и целият народ, който го следваше, се беше изплашил силно. 8 Той чака в Галгал седем дена до времето, определено от Самуил, но Самуил не дойде. Когато народът започна да се разбягва от него, (1 Цар 10:8) 9 Саул нареди: „Доведете при мене отреденото за жертва всеизгаряне и за мирни приношения.“ И принесе всеизгаряне. 10 Щом свърши с принасянето на всеизгаряне, ето че дойде Самуил. Саул излезе насреща му, за да го поздрави. 11 А Самуил попита: „Какво си направил?“ Саул отговори: „Видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде в определеното време, филистимците пък се събраха в Михмас. 12 Затова си помислих: „Сега ще се спуснат върху мене филистимците в Галгал, а аз още не съм се помолил на Господа“ – и затова се реших да принеса всеизгаряне.“ 13 Тогава Самуил каза на Саул: „Неразумно си постъпил, като не си изпълнил заповедта на Господа, своя Бог, която Той беше дал, защото днес Господ щеше завинаги да затвърди царската ти власт над Израил. 14 Но сега твоята царска власт няма да устои. Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото Господ ти бе заповядал.“ (Д А 13:22) 15 Самуил стана и си отиде от Галгал в Гива от Вениаминовата област^[2]. Саул преброи хората, които още бяха с него – те бяха около шестстотин души. 16 Саул със сина си Йонатан и хората, които се намираха при тях, се установиха в Гива от Вениаминовата област^[3]; а филистимците се разположиха на стан в Михмас. 17 От филистимския стан излезе отряд разбойници, разделен на три дружини: едната тръгна по пътя за Офра, в областта Суал, 18 другата дружина тръгна по пътя за Веторон, а третата тръгна по пътя към областта, която гледа към долината Цевоим, към пустинята. 19 А в цялата израилска земя нямаше нито един ковач, понеже филистимците се бяха наговорили да не позволяват евреите да си правят мечове, нито копия. 20 Затова всички израилтяни трябваше да ходят при филистимците да коват палешника си, мотиката си, брадвата си и остена си. 21 Цената за острене на палешници и мотики беше един пим^[4], а за острене на брадва и приготвяне на остен – една трета сикла. 22 Затова по време на войната^[5] нямаше нито меч, нито копие в ръцете на хората, които бяха със Саул и Йонатан. Такива имаха само Саул и синът му Йонатан. 23 А филистимската стража се изнесе към Михмаския проход.

Louis Segond 1910

1 Saül était âgé de... ans, lorsqu'il devint roi, et il avait déjà régné deux ans sur Israël. 2 Saül choisit trois mille hommes d'Israël: deux mille étaient avec lui à Micmasch et sur la montagne de Béthel, et mille étaient avec Jonathan à Guibea de Benjamin. Il renvoya le reste du peuple, chacun à sa tente. 3 Jonathan battit le poste des Philistins qui étaient à Guéba, et les Philistins l'apprirent. Saül fit sonner de la trompette dans tout le pays, en disant: Que les Hébreux écoutent! 4 Tout Israël entendit que l'on disait: Saül a battu le poste des Philistins, et Israël se rend odieux aux Philistins. Et le peuple fut convoqué auprès de Saül à Guilgal. 5 Les Philistins s'assemblèrent pour combattre Israël. Ils avaient mille chars et six mille cavaliers, et ce peuple était innombrable comme le sable qui est sur le bord de la mer. Ils vinrent camper à Micmasch, à l'orient de Beth Aven. 6 Les hommes d'Israël se virent à l'extrémité, car ils étaient serrés de près, et ils se cachèrent dans les cavernes, dans les buissons, dans les rochers, dans les tours et dans les citernes. 7 Il y eut aussi des Hébreux qui passèrent le Jourdain, pour aller au pays de Gad et de Galaad. Saül était encore à Guilgal, et tout le peuple qui se trouvait auprès de lui tremblait. 8 Il attendit sept jours, selon le terme fixé par Samuel. Mais Samuel n'arrivait pas à Guilgal, et le peuple se dispersait loin de Saül. 9 Alors Saül dit: Amenez-moi l'holocauste et les sacrifices d'actions de grâces. Et il offrit l'holocauste. 10 Comme il achevait d'offrir l'holocauste, voici, Samuel arriva, et Saül sortit au-devant de lui pour le saluer. 11 Samuel dit: Qu'as-tu fait? Saül répondit: Lorsque j'ai vu que le peuple se dispersait loin de moi, que tu n'arrivais pas au terme fixé, et que les Philistins étaient assemblés à Micmasch, 12 je me suis dit: Les Philistins vont descendre contre moi à Guilgal, et je n'ai pas imploré l'Éternel! C'est alors que je me suis fait violence et que j'ai offert l'holocauste. 13 Samuel dit à Saül: Tu as agi en insensé, tu n'as pas observé le commandement que l'Éternel, ton Dieu, t'avait donné. L'Éternel aurait affermi pour toujours ton règne sur Israël; 14 et maintenant ton règne ne durera point. L'Éternel s'est choisi un homme selon son coeur, et l'Éternel l'a destiné à être le chef de son peuple, parce que tu n'as pas observé ce que l'Éternel t'avait commandé. 15 Puis Samuel se leva, et monta de Guilgal à Guibea de Benjamin. Saül fit la revue du peuple qui se trouvait avec lui: il y avait environ six cents hommes. 16 Saül, son fils Jonathan, et le peuple qui se trouvait avec eux, avaient pris position à Guéba de Benjamin, et les Philistins campaient à Micmasch. 17 Il sortit du camp des Philistins trois corps pour ravager: l'un prit le chemin d'Ophra, vers le pays de Schual; 18 l'autre prit le chemin de Beth Horon; et le troisième prit le chemin de la frontière qui regarde la vallée de Tseboïm, du côté du désert. 19 On ne trouvait point de forgeron dans tout le pays d'Israël; car les Philistins avaient dit: Empêchons les Hébreux de fabriquer des épées ou des lances. 20 Et chaque homme en Israël descendait chez les Philistins pour aiguiser son soc, son hoyau, sa hache et sa bêche, 21 quand le tranchant des bêches, des hoyaux, des tridents et des haches, était émoussé, et pour redresser les aiguillons. 22 Il arriva qu'au jour du combat il ne se trouvait ni épée ni lance entre les mains de tout le peuple qui était avec Saül et Jonathan; il ne s'en trouvait qu'auprès de Saül et de Jonathan, son fils. 23 Un poste de Philistins vint s'établir au passage de Micmasch.