1 Царе 11 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Начало на царуването на Саул – победа над амонците

1 Тогава, след месец време, дойде амонецът Наас и се разположи на лагер срещу Явис в Галаад. Тогава всички жители на Явис казаха на Наас: „Сключи с нас съюз и ние ще ти служим.“ 2 В отговор амонецът Наас им каза: „Ще сключа с вас договор, но при условие че извадя на всеки от вас дясното око и чрез това навлека позор върху цял Израил.“ 3 Старейшините на Явис му казаха: „Дай ни срок седем дена, за да изпратим пратеници по цялата израилска област. Не дойде ли никой да ни помогне, ще се съгласим с тебе.“ 4 Пратениците отидоха в града на Саул, Гива, и оповестиха на народа всичко това. Тогава целият народ издигна вопъл и заплака. 5 И ето, Саул се прибираше от полето и вървеше след воловете. Той попита: „Какво е станало с народа, та плаче?“ И му съобщиха думите на жителите на Явис. 6 Когато Саул чу това известие, Божият Дух слезе върху него и той се разгневи силно. (1 Цар 10:10) 7 Взе два впрегнати вола, разсече ги на части и ги разпрати по цялата израилска област чрез онези пратеници със съобщението: „Така ще бъде постъпено с воловете на всеки, който не тръгне след Саул.“ Страх от Господа обзе народа и всички потеглиха като един човек. (Съд 19:29) 8 Когато Саул им направи преглед във Везек, оказаха се триста хиляди израилтяни и тридесет хиляди юдеи. 9 Поръчаха на дошлите пратеници: „Съобщете на жителите на Явис в Галаад това: „Утре, когато слънцето припече силно, ще получите помощ“.“ Пратениците отидоха, съобщиха това на жителите на Явис и те се зарадваха. 10 Жителите на Явис казаха на амонците: „Утре ще ви се предадем. Постъпете с нас, както намерите за добре.“ 11 На следния ден Саул раздели народа на три отряда. Те проникнаха в стана по време на утринната стража и преди дневния пек поразиха амонците; оцелелите от тях бяха разпръснати така, че от тях не останаха даже и двама души заедно. 12 Тогава народът каза на Самуил: „Кои са тези, които бяха възкликнали: „Саул ли ще царува над нас?“ Дайте ни тези хора, за да ги избием.“ (1 Цар 10:27) 13 Но Саул възрази: „На днешния ден не бива да се убива никой, защото днес Господ извърши спасително дело в Израил.“ (2 Цар 19:23) 14 Самуил каза на народа: „Да отидем в Галгал и да осветим там царството.“ 15 Тогава целият народ тръгна за Галгал. Там, в Галгал, поставиха Саул за цар пред Господа и принесоха мирни жертви пред Господа. Саул и всички израилтяни се веселиха там твърде много.

Louis Segond 1910

1 Nachasch, l'Ammonite, vint assiéger Jabès en Galaad. Tous les habitants de Jabès dirent à Nachasch: Traite alliance avec nous, et nous te servirons. 2 Mais Nachasch, l'Ammonite, leur répondit: Je traiterai avec vous à la condition que je vous crève à tous l'oeil droit, et que j'imprime ainsi un opprobre sur tout Israël. 3 Les anciens de Jabès lui dirent: Accorde-nous une trêve de sept jours, afin que nous envoyions des messagers dans tout le territoire d'Israël; et s'il n'y a personne qui nous secoure, nous nous rendrons à toi. 4 Les messagers arrivèrent à Guibea de Saül, et dirent ces choses aux oreilles du peuple. Et tout le peuple éleva la voix, et pleura. 5 Et voici, Saül revenait des champs, derrière ses boeufs, et il dit: Qu'a donc le peuple pour pleurer? On lui raconta ce qu'avaient dit ceux de Jabès. 6 Dès que Saül eut entendu ces choses, il fut saisi par l'esprit de Dieu, et sa colère s'enflamma fortement. 7 Il prit une paire de boeufs, et les coupa en morceaux, qu'il envoya par les messagers dans tout le territoire d'Israël, en disant: Quiconque ne marchera pas à la suite de Saül et de Samuel, aura ses boeufs traités de la même manière. La terreur de l'Éternel s'empara du peuple, qui se mit en marche comme un seul homme. 8 Saül en fit la revue à Bézek; les enfants d'Israël étaient trois cent mille, et les hommes de Juda trente mille. 9 Ils dirent aux messagers qui étaient venus: Vous parlerez ainsi aux habitants de Jabès en Galaad: Demain vous aurez du secours, quand le soleil sera dans sa chaleur. Les messagers portèrent cette nouvelle à ceux de Jabès, qui furent remplis de joie; 10 et qui dirent aux Ammonites: Demain nous nous rendrons à vous, et vous nous traiterez comme bon vous semblera. 11 Le lendemain, Saül divisa le peuple en trois corps. Ils pénétrèrent dans le camp des Ammonites à la veille du matin, et ils les battirent jusqu'à la chaleur du jour. Ceux qui échappèrent furent dispersés, et il n'en resta pas deux ensemble. 12 Le peuple dit à Samuel: Qui est-ce qui disait: Saül régnera-t-il sur nous? Livrez ces gens, et nous les ferons mourir. 13 Mais Saül dit: Personne ne sera mis à mort en ce jour, car aujourd'hui l'Éternel a opéré une délivrance en Israël. 14 Et Samuel dit au peuple: Venez, et allons à Guilgal, pour y confirmer la royauté. 15 Tout le peuple se rendit à Guilgal, et ils établirent Saül pour roi, devant l'Éternel, à Guilgal. Là, ils offrirent des sacrifices d'actions de grâces devant l'Éternel; et là, Saül et tous les hommes d'Israël se livrèrent à de grandes réjouissances.