Псалм 35 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Молитва за помощ

(34)

1 Псалом на Давид. Господи, води борба с онези, които се борят с мене, и срази онези, които се сражават с мене; 2 вземи оръжие и щит и се вдигни да ми помогнеш. 3 Размахай копие и секира срещу моите гонители. Кажи на душата ми: „Аз съм твое спасение!“ 4 В безчестие и срам да потънат онези, които посягат на живота ми; да отстъпят и да се покрият с безчестие онези, които замислят зло срещу мене. (Пс 40:15; Пс 71:13) 5 Да бъдат те като плява пред вятъра и Господен ангел да ги прогонва. (Пс 1:4; Пс 83:14) 6 Да бъде пътят им тъмен и хлъзгав и Господен ангел да ги преследва, (Ер 23:12) 7 защото без причина заложиха мрежата си за мене, без причина изкопаха яма за душата ми. 8 Върху всеки един от тях да дойде неочаквана погибел и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; нека падне в нея и да загине. (Пс 7:16; Ис 47:11) 9 А моята душа ще се радва заради това, което стори Господ, ще се весели за спасението, дошло от Него. 10 Цялото ми същество ще възвести: „Господи, кой е като Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден от грабителя му?“ (Пс 86:8) 11 Злостни свидетели се надигнаха против мене: разпитват ме за това, което аз не зная; (Пс 27:12) 12 отвръщат ми със зло за доброто, аз съм изоставен и самотен. (Пс 38:21; Пс 109:5) 13 А когато те бяха болни, обличах вретище^[1], изтощавах душата си с пост и сърцето ми се изля в молитва. 14 Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех; ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах. 15 Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха. Съюзиха се против мене хора, които не познавам. Не преставаха да ме охулват; 16 в сборището на безбожниците присмехулниците злостно точеха зъби срещу мене. 17 Господи, докога само ще гледаш това? Спаси живота ми от техните злодейства, избави ме от тези лъвове. (Пс 17:12; Пс 22:22) 18 Аз ще Те прославя във великото събрание, ще Те възхваля пред целия народ, 19 за да не тържествуват над мене онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да се присмиват с очи тези, които ме мразят без причина. (Пс 38:17) 20 Защото не за мир говорят те, а против мирните хора по земята кроят коварни замисли; (П Ер 2:16) 21 разтварят уста против мене; злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“ 22 Ти, Господи, видя – недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене! (Пс 38:22) 23 Пробуди се, застъпи се за моето право! Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело! 24 Ти, Господи, Боже мой, си справедлив и нека те да не тържествуват над мене. 25 Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“ Да не казват: „Погълнахме го.“ 26 В безчестие и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие. Да се облекат в срам и позор онези, които говорят надменно срещу мене. 27 Да се радват и да се веселят онези, които подкрепят правото ми дело, и винаги да казват: „Велик е Господ, Който желае спасение на Своя служител!“ (Пс 40:17) 28 А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.

Louis Segond 1910

1 De David. Éternel! défends-moi contre mes adversaires, Combats ceux qui me combattent! 2 Saisis le petit et le grand bouclier, Et lève-toi pour me secourir! 3 Brandis la lance et le javelot contre mes persécuteurs! Dis à mon âme: Je suis ton salut! 4 Qu'ils soient honteux et confus, ceux qui en veulent à ma vie! Qu'ils reculent et rougissent, ceux qui méditent ma perte! 5 Qu'ils soient comme la balle emportée par le vent, Et que l'ange de l'Éternel les chasse! 6 Que leur route soit ténébreuse et glissante, Et que l'ange de l'Éternel les poursuive! 7 Car sans cause ils m'ont tendu leur filet sur une fosse, Sans cause ils l'ont creusée pour m'ôter la vie. 8 Que la ruine les atteigne à l'improviste, Qu'ils soient pris dans le filet qu'ils ont tendu, Qu'ils y tombent et périssent! 9 Et mon âme aura de la joie en l'Éternel, De l'allégresse en son salut. 10 Tous mes os diront: Éternel! qui peut, comme toi, Délivrer le malheureux d'un plus fort que lui, Le malheureux et le pauvre de celui qui le dépouille? 11 De faux témoins se lèvent: Ils m'interrogent sur ce que j'ignore. 12 Ils me rendent le mal pour le bien: Mon âme est dans l'abandon. 13 Et moi, quand ils étaient malades, je revêtais un sac, J'humiliais mon âme par le jeûne, Je priais, la tête penchée sur mon sein. 14 Comme pour un ami, pour un frère, je me traînais lentement; Comme pour le deuil d'une mère, je me courbais avec tristesse. 15 Puis, quand je chancelle, ils se réjouissent et s'assemblent, Ils s'assemblent à mon insu pour m'outrager, Ils me déchirent sans relâche; 16 Avec les impies, les parasites moqueurs, Ils grincent des dents contre moi. 17 Seigneur! Jusques à quand le verras-tu? Protège mon âme contre leurs embûches, Ma vie contre les lionceaux! 18 Je te louerai dans la grande assemblée, Je te célébrerai au milieu d'un peuple nombreux. 19 Que ceux qui sont à tort mes ennemis ne se réjouissent pas à mon sujet, Que ceux qui me haïssent sans cause ne m'insultent pas du regard! 20 Car ils tiennent un langage qui n'est point celui de la paix, Ils méditent la tromperie contre les gens tranquilles du pays. 21 Ils ouvrent contre moi leur bouche, Ils disent: Ah! ah! nos yeux regardent! - 22 Éternel, tu le vois! ne reste pas en silence! Seigneur, ne t'éloigne pas de moi! 23 Réveille-toi, réveille-toi pour me faire justice! Mon Dieu et mon Seigneur, défends ma cause! 24 Juge-moi selon ta justice, Éternel, mon Dieu! Et qu'ils ne se réjouissent pas à mon sujet! 25 Qu'ils ne disent pas dans leur coeur: Ah! voilà ce que nous voulions! Qu'ils ne disent pas: Nous l'avons englouti! 26 Que tous ensemble ils soient honteux et confus, Ceux qui se réjouissent de mon malheur! Qu'ils revêtent l'ignominie et l'opprobre, Ceux qui s'élèvent contre moi! 27 Qu'ils aient de l'allégresse et de la joie, Ceux qui prennent plaisir à mon innocence, Et que sans cesse ils disent: Exalté soit l'Éternel, Qui veut la paix de son serviteur! 28 Et ma langue célébrera ta justice, Elle dira tous les jours ta louange.