Марко 6

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Отхвърляне на Иисус Христос в Назарет

1 Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. (Мт 13:53; Лк 4:16) 

2 И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! (Йн 7:15) 

3 Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. (Йн 6:42) 

4 А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ (Йн 4:44) 

5 Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях. 

6 И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше. 

Изпращане на дванадесетте ученици

7 Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. (Мт 10:1; Лк 9:1; Лк 10:1) 

8 И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си, 

9 но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи. 

10 Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 

11 И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град.“ (Д А 13:51) 

12 И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят, 

13 изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха. (Як 5:14) 

Убиване на Йоан Кръстител

14 Цар Ирод чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ (Мт 14:1; Лк 9:7) 

15 Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“ (Мт 16:14; Мк 8:28; Мк 9:11; Лк 9:19) 

16 Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“ 

17 Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея; (Мк 1:14) 

18 а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“ (Лев 18:16; Лк 3:19) 

19 Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше, 

20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше. 

21 А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея, 

22 дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“ 

23 Тогава и се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“ (Ест 5:3) 

24 А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя и отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“ 

25 И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ 

26 А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да и откаже. 

27 И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му. 

28 Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. 

29 Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница. 

Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. (4 Цар 4:42; Мт 14:13; Мк 8:1; Лк 9:10; Йн 6:1) 

31 И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат. 

32 И отидоха с лодка на уединено място насаме. 

33 Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него. 

34 И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща. (Чис 27:17; 3 Цар 22:17; Ез 34:5; Зах 10:2; Мт 9:36) 

35 А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. 

36 Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат.“ 

37 А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ 

38 И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ 

39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 

40 И насядаха на групи по сто и по петдесет. 

41 И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. (Мк 8:19) 

42 И всички ядоха и се наситиха. 

43 И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. 

44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души. 

Иисус Христос ходи по вода

45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. (Мт 14:22; Йн 6:16) 

46 И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. 

47 Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. 

48 И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. 

49 Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, (Лк 24:37) 

50 защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ 

51 Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. 

52 Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло. (Мк 8:17) 

Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега. (Мт 14:34) 

54 Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха, 

55 бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл. 

56 И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха. (Мк 5:27; Д А 5:15) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 6

Louis Segond 1910

1 Jésus partit de là, et se rendit dans sa patrie. Ses disciples le suivirent. 

2 Quand le sabbat fut venu, il se mit à enseigner dans la synagogue. Beaucoup de gens qui l'entendirent étaient étonnés et disaient: D'où lui viennent ces choses? Quelle est cette sagesse qui lui a été donnée, et comment de tels miracles se font-ils par ses mains? 

3 N'est-ce pas le charpentier, le fils de Marie, le frère de Jacques, de Joses, de Jude et de Simon? et ses soeurs ne sont-elles pas ici parmi nous? Et il était pour eux une occasion de chute. 

4 Mais Jésus leur dit: Un prophète n'est méprisé que dans sa patrie, parmi ses parents, et dans sa maison. 

5 Il ne put faire là aucun miracle, si ce n'est qu'il imposa les mains à quelques malades et les guérit. 

6 Et il s'étonnait de leur incrédulité. Jésus parcourait les villages d'alentour, en enseignant. 

7 Alors il appela les douze, et il commença à les envoyer deux à deux, en leur donnant pouvoir sur les esprits impurs. 

8 Il leur prescrivit de ne rien prendre pour le voyage, si ce n'est un bâton; de n'avoir ni pain, ni sac, ni monnaie dans la ceinture; 

9 de chausser des sandales, et de ne pas revêtir deux tuniques. 

10 Puis il leur dit: Dans quelque maison que vous entriez, restez-y jusqu'à ce que vous partiez de ce lieu. 

11 Et, s'il y a quelque part des gens qui ne vous reçoivent ni ne vous écoutent, retirez-vous de là, et secouez la poussière de vos pieds, afin que cela leur serve de témoignage. 

12 Ils partirent, et ils prêchèrent la repentance. 

13 Ils chassaient beaucoup de démons, et ils oignaient d'huile beaucoup de malades et les guérissaient. 

14 Le roi Hérode entendit parler de Jésus, dont le nom était devenu célèbre, et il dit: Jean Baptiste est ressuscité des morts, et c'est pour cela qu'il se fait par lui des miracles. 

15 D'autres disaient: C'est Élie. Et d'autres disaient: C'est un prophète comme l'un des prophètes. 

16 Mais Hérode, en apprenant cela, disait: Ce Jean que j'ai fait décapiter, c'est lui qui est ressuscité. 

17 Car Hérode lui-même avait fait arrêter Jean, et l'avait fait lier en prison, à cause d'Hérodias, femme de Philippe, son frère, parce qu'il l'avait épousée, 

18 et que Jean lui disait: Il ne t'est pas permis d'avoir la femme de ton frère. 

19 Hérodias était irritée contre Jean, et voulait le faire mourir. 

20 Mais elle ne le pouvait; car Hérode craignait Jean, le connaissant pour un homme juste et saint; il le protégeait, et, après l'avoir entendu, il était souvent perplexe, et l'écoutait avec plaisir. 

21 Cependant, un jour propice arriva, lorsque Hérode, à l'anniversaire de sa naissance, donna un festin à ses grands, aux chefs militaires et aux principaux de la Galilée. 

22 La fille d'Hérodias entra dans la salle; elle dansa, et plut à Hérode et à ses convives. Le roi dit à la jeune fille: Demande-moi ce que tu voudras, et je te le donnerai. 

23 Il ajouta avec serment: Ce que tu me demanderas, je te le donnerai, fût-ce la moitié de mon royaume. 

24 Étant sortie, elle dit à sa mère: Que demanderais-je? Et sa mère répondit: La tête de Jean Baptiste. 

25 Elle s'empressa de rentrer aussitôt vers le roi, et lui fit cette demande: Je veux que tu me donnes à l'instant, sur un plat, la tête de Jean Baptiste. 

26 Le roi fut attristé; mais, à cause de ses serments et des convives, il ne voulut pas lui faire un refus. 

27 Il envoya sur-le-champ un garde, avec ordre d'apporter la tête de Jean Baptiste. 

28 Le garde alla décapiter Jean dans la prison, et apporta la tête sur un plat. Il la donna à la jeune fille, et la jeune fille la donna à sa mère. 

29 Les disciples de Jean, ayant appris cela, vinrent prendre son corps, et le mirent dans un sépulcre. 

30 Les apôtres, s'étant rassemblés auprès de Jésus, lui racontèrent tout ce qu'ils avaient fait et tout ce qu'ils avaient enseigné. 

31 Jésus leur dit: Venez à l'écart dans un lieu désert, et reposez-vous un peu. Car il y avait beaucoup d'allants et de venants, et ils n'avaient même pas le temps de manger. 

32 Ils partirent donc dans une barque, pour aller à l'écart dans un lieu désert. 

33 Beaucoup de gens les virent s'en aller et les reconnurent, et de toutes les villes on accourut à pied et on les devança au lieu où ils se rendaient. 

34 Quand il sortit de la barque, Jésus vit une grande foule, et fut ému de compassion pour eux, parce qu'ils étaient comme des brebis qui n'ont point de berger; et il se mit à leur enseigner beaucoup de choses. 

35 Comme l'heure était déjà avancée, ses disciples s'approchèrent de lui, et dirent: Ce lieu est désert, et l'heure est déjà avancée; 

36 renvoie-les, afin qu'ils aillent dans les campagnes et dans les villages des environs, pour s'acheter de quoi manger. 

37 Jésus leur répondit: Donnez-leur vous-mêmes à manger. Mais ils lui dirent: Irions-nous acheter des pains pour deux cents deniers, et leur donnerions-nous à manger? 

38 Et il leur dit: Combien avez-vous de pains? Allez voir. Ils s'en assurèrent, et répondirent: Cinq, et deux poissons. 

39 Alors il leur commanda de les faire tous asseoir par groupes sur l'herbe verte, 

40 et ils s'assirent par rangées de cent et de cinquante. 

41 Il prit les cinq pains et les deux poissons et, levant les yeux vers le ciel, il rendit grâces. Puis, il rompit les pains, et les donna aux disciples, afin qu'ils les distribuassent à la foule. Il partagea aussi les deux poissons entre tous. 

42 Tous mangèrent et furent rassasiés, 

43 et l'on emporta douze paniers pleins de morceaux de pain et de ce qui restait des poissons. 

44 Ceux qui avaient mangé les pains étaient cinq mille hommes. 

45 Aussitôt après, il obligea ses disciples à monter dans la barque et à passer avant lui de l'autre côté, vers Bethsaïda, pendant que lui-même renverrait la foule. 

46 Quand il l'eut renvoyée, il s'en alla sur la montagne, pour prier. 

47 Le soir étant venu, la barque était au milieu de la mer, et Jésus était seul à terre. 

48 Il vit qu'ils avaient beaucoup de peine à ramer; car le vent leur était contraire. A la quatrième veille de la nuit environ, il alla vers eux, marchant sur la mer, et il voulait les dépasser. 

49 Quand ils le virent marcher sur la mer, ils crurent que c'étaient un fantôme, et ils poussèrent des cris; 

50 car ils le voyaient tous, et ils étaient troublés. Aussitôt Jésus leur parla, et leur dit: Rassurez-vous, c'est moi, n'ayez pas peur! 

51 Puis il monta vers eux dans la barque, et le vent cessa. Ils furent en eux-même tout stupéfaits et remplis d'étonnement; 

52 car ils n'avaient pas compris le miracle des pains, parce que leur coeur était endurci. 

53 Après avoir traversé la mer, ils vinrent dans le pays de Génésareth, et ils abordèrent. 

54 Quand ils furent sortis de la barque, les gens, ayant aussitôt reconnu Jésus, 

55 parcoururent tous les environs, et l'on se mit à apporter les malades sur des lits, partout où l'on apprenait qu'il était. 

56 En quelque lieu qu'il arrivât, dans les villages, dans les villes ou dans les campagnes, on mettait les malades sur les places publiques, et on le priait de leur permettre seulement de toucher le bord de son vêtement. Et tous ceux qui le touchaient étaient guéris. 

Public Domain