Лука 6

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Иисус Христос и съботата

1 Първата събота след втория ден на Пасха, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му късаха класове, стриваха ги с ръце и ядяха. (Вт 23:26; Мт 12:1; Мк 2:23) 

2 Някои от фарисеите ги попитаха: „Защо вършите това, което не е позволено да се върши в събота?“ 

3 А Иисус им отговори: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладня сам той и онези, които бяха с него? (1 Цар 21:1) 

4 Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, яде и даде на онези, които бяха с него, макар че от тях никой освен единствено свещениците не бива да яде?“ (Лев 24:9) 

5 След това им каза: „Синът човешки е господар и на съботата.“ 

Изцеляване на човека с изсъхналата ръка

6 В друга събота Той влезе в синагогата и започна да поучава. Там беше и един човек, на когото дясната ръка бе изсъхнала. (Мт 12:9; Мк 3:1; Лк 13:10; Лк 14:2) 

7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. 

8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи в средата.“ Той стана и се изправи. 

9 Тогава Иисус им рече: „Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота – добро или зло? Да спаси живот или да погуби?“ 

10 И като ги огледа всички, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата. 

11 А те се изпълниха с ярост и обмисляха как да постъпят с Иисус. (Лк 11:53; Лк 19:47; Лк 20:19; Лк 22:2) 

Иисус Христос избира дванадесет апостоли

12 През онези дни Той отиде на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. (Мт 10:1; Мк 3:13) 

13 А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванадесет, които нарече и апостоли: 

14 Симон, когото нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, (Д А 1:13) 

15 Матей и Тома, Яков, син на Алфей, и Симон, наричан Зилот, 

16 Юда, син на Яков, и Юда Искариот, който и стана предател. 

Иисус Христос поучава и лекува

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място. Мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Юдея и Йерусалим и крайбрежието на Тир и Сидон (Мт 4:23) 

18  бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си. Изцеляваха се и онези, които страдаха от нечисти духове. 

19 И всеки от множеството хора искаше да Го докосне, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. 

Блаженства и упреци

20 А Той отправи поглед към учениците Си и каза: „Блажени сте вие, бедните, защото ваше е Божието царство. (Мт 5:1) 

21 Блажени сте вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени сте вие, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 

22 Блажени ще бъдете, когато хората ви намразят, когато ви отлъчат, похулят и оклеветят името ви заради Сина човешки. (Д А 5:41; 1 Пет 4:14) 

23 Бъдете радостни тогава и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй постъпваха и техните предци с пророците. (2 Лет 36:16; Д А 7:52) 

24 Но горко на вас, богатите, защото вече сте си получили утехата. 

25 Горко на вас, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко на вас, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете. 

26 Горко на вас, когато всички хора заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните предци с лъжепророците. 

За любовта към враговете

27 А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят, (Мт 5:38; Мт 7:12) 

28 благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят. (Рим 12:14) 

29 Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата. 

30 На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне. 

31 И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях. (Мт 7:12) 

32 Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат. 

33 Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото. 

34 Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 

35 Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. 

36 Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. 

За осъждането и отношението към ближния

37 Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте и ще ви се прости. (Мт 7:1; Рим 2:1) 

38 Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ (Мк 4:24) 

39 Каза им и притча: „Нима може слепец слепеца да води? Нали и двамата ще паднат в ямата? (Мт 15:14) 

40 Ученикът не стои по-високо от учителя си, но всеки, който се изучи, ще бъде като своя учител. (Мт 10:24; Йн 13:16; Йн 15:20) 

41 Защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? (Мт 7:1) 

42 Или как можеш да кажеш на брат си „Нека, брате, извадя сламката от окото ти“, а сам не виждаш гредата в своето око? Лицемерецо, извади първо гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си. 

Дървото се познава по плода

43 Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. (Мт 7:15; Мт 7:16; Мт 7:24; Мт 12:33) 

44 Всяко дърво се познава по плода си, защото от тръни не берат смокини, нито от къпина късат грозде. 

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото; защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата му. 

46 И защо Ме зовете „Господи, Господи“, а не вършите, каквото казвам? (Мт 7:21; Мт 7:24) 

47 Всеки, който идва при Мене, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича. 

48 Той прилича на човек, който построи къща и който изкопа дълбоко и положи основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на къщата, но не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 

49 А този, който слуша и не върши нищо, прилича на човек, който построи къща върху земята – без основи; и когато реката напря на къщата, тя веднага рухна и се срути напълно.“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 6

Louis Segond 1910

1 Il arriva, un jour de sabbat appelé second-premier, que Jésus traversait des champs de blé. Ses disciples arrachaient des épis et les mangeaient, après les avoir froissés dans leurs mains. 

2 Quelques pharisiens leur dirent: Pourquoi faites-vous ce qu'il n'est pas permis de faire pendant le sabbat? 

3 Jésus leur répondit: N'avez-vous pas lu ce que fit David, lorsqu'il eut faim, lui et ceux qui étaient avec lui; 

4 comment il entra dans la maison de Dieu, prit les pains de proposition, en mangea, et en donna à ceux qui étaient avec lui, bien qu'il ne soit permis qu'aux sacrificateurs de les manger? 

5 Et il leur dit: Le Fils de l'homme est maître même du sabbat. 

6 Il arriva, un autre jour de sabbat, que Jésus entra dans la synagogue, et qu'il enseignait. Il s'y trouvait un homme dont la main droite était sèche. 

7 Les scribes et les pharisiens observaient Jésus, pour voir s'il ferait une guérison le jour du sabbat: c'était afin d'avoir sujet de l'accuser. 

8 Mais il connaissait leurs pensées, et il dit à l'homme qui avait la main sèche: Lève-toi, et tiens-toi là au milieu. Il se leva, et se tint debout. 

9 Et Jésus leur dit: Je vous demande s'il est permis, le jour du sabbat, de faire du bien ou de faire du mal, de sauver une personne ou de la tuer. 

10 Alors, promenant ses regards sur eux tous, il dit à l'homme: Étends ta main. Il le fit, et sa main fut guérie. 

11 Ils furent remplis de fureur, et ils se consultèrent pour savoir ce qu'ils feraient à Jésus. 

12 En ce temps-là, Jésus se rendit sur la montagne pour prier, et il passa toute la nuit à prier Dieu. 

13 Quand le jour parut, il appela ses disciples, et il en choisit douze, auxquels il donna le nom d'apôtres: 

14 Simon, qu'il nomma Pierre; André, son frère; Jacques; Jean; Philippe; Barthélemy; 

15 Matthieu; Thomas; Jacques, fils d'Alphée; Simon, appelé le zélote; 

16 Jude, fils de Jacques; et Judas Iscariot, qui devint traître. 

17 Il descendit avec eux, et s'arrêta sur un plateau, où se trouvaient une foule de ses disciples et une multitude de peuple de toute la Judée, de Jérusalem, et de la contrée maritime de Tyr et de Sidon. Ils étaient venus pour l'entendre, et pour être guéris de leurs maladies. 

18 Ceux qui étaient tourmentés par des esprits impurs étaient guéris. 

19 Et toute la foule cherchait à le toucher, parce qu'une force sortait de lui et les guérissait tous. 

20 Alors Jésus, levant les yeux sur ses disciples, dit: Heureux vous qui êtes pauvres, car le royaume de Dieu est à vous! 

21 Heureux vous qui avez faim maintenant, car vous serez rassasiés! Heureux vous qui pleurez maintenant, car vous serez dans la joie! 

22 Heureux serez-vous, lorsque les hommes vous haïront, lorsqu'on vous chassera, vous outragera, et qu'on rejettera votre nom comme infâme, à cause du Fils de l'homme! 

23 Réjouissez-vous en ce jour-là et tressaillez d'allégresse, parce que votre récompense sera grande dans le ciel; car c'est ainsi que leurs pères traitaient les prophètes. 

24 Mais, malheur à vous, riches, car vous avez votre consolation! 

25 Malheur à vous qui êtes rassasiés, car vous aurez faim! Malheur à vous qui riez maintenant, car vous serez dans le deuil et dans les larmes! 

26 Malheur, lorsque tous les hommes diront du bien de vous, car c'est ainsi qu'agissaient leurs pères à l'égard des faux prophètes! 

27 Mais je vous dis, à vous qui m'écoutez: Aimez vos ennemis, faites du bien à ceux qui vous haïssent, 

28 bénissez ceux qui vous maudissent, priez pour ceux qui vous maltraitent. 

29 Si quelqu'un te frappe sur une joue, présente-lui aussi l'autre. Si quelqu'un prend ton manteau, ne l'empêche pas de prendre encore ta tunique. 

30 Donne à quiconque te demande, et ne réclame pas ton bien à celui qui s'en empare. 

31 Ce que vous voulez que les hommes fassent pour vous, faites-le de même pour eux. 

32 Si vous aimez ceux qui vous aiment, quel gré vous en saura-t-on? Les pécheurs aussi aiment ceux qui les aiment. 

33 Si vous faites du bien à ceux qui vous font du bien, quel gré vous en saura-t-on? Les pécheurs aussi agissent de même. 

34 Et si vous prêtez à ceux de qui vous espérez recevoir, quel gré vous en saura-t-on? Les pécheurs aussi prêtent aux pécheurs, afin de recevoir la pareille. 

35 Mais aimez vos ennemis, faites du bien, et prêtez sans rien espérer. Et votre récompense sera grande, et vous serez fils du Très Haut, car il est bon pour les ingrats et pour les méchants. 

36 Soyez donc miséricordieux, comme votre Père est miséricordieux. 

37 Ne jugez point, et vous ne serez point jugés; ne condamnez point, et vous ne serez point condamnés; absolvez, et vous serez absous. 

38 Donnez, et il vous sera donné: on versera dans votre sein une bonne mesure, serrée, secouée et qui déborde; car on vous mesurera avec la mesure dont vous vous serez servis. 

39 Il leur dit aussi cette parabole: Un aveugle peut-il conduire un aveugle? Ne tomberont-ils pas tous deux dans une fosse? 

40 Le disciple n'est pas plus que le maître; mais tout disciple accompli sera comme son maître. 

41 Pourquoi vois-tu la paille qui est dans l'oeil de ton frère, et n'aperçois-tu pas la poutre qui est dans ton oeil? 

42 Ou comment peux-tu dire à ton frère: Frère, laisse-moi ôter la paille qui est dans ton oeil, toi qui ne vois pas la poutre qui est dans le tien? Hypocrite, ôte premièrement la poutre de ton oeil, et alors tu verras comment ôter la paille qui est dans l'oeil de ton frère. 

43 Ce n'est pas un bon arbre qui porte du mauvais fruit, ni un mauvais arbre qui porte du bon fruit. 

44 Car chaque arbre se connaît à son fruit. On ne cueille pas des figues sur des épines, et l'on ne vendange pas des raisins sur des ronces. 

45 L'homme bon tire de bonnes choses du bon trésor de son coeur, et le méchant tire de mauvaises choses de son mauvais trésor; car c'est de l'abondance du coeur que la bouche parle. 

46 Pourquoi m'appelez-vous Seigneur, Seigneur! et ne faites-vous pas ce que je dis? 

47 Je vous montrerai à qui est semblable tout homme qui vient à moi, entend mes paroles, et les met en pratique. 

48 Il est semblable à un homme qui, bâtissant une maison, a creusé, creusé profondément, et a posé le fondement sur le roc. Une inondation est venue, et le torrent s'est jeté contre cette maison, sans pouvoir l'ébranler, parce qu'elle était bien bâtie. 

49 Mais celui qui entend, et ne met pas en pratique, est semblable à un homme qui a bâti une maison sur la terre, sans fondement. Le torrent s'est jeté contre elle: aussitôt elle est tombée, et la ruine de cette maison a été grande. 

Public Domain