Лука 4 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Изкушаване на Иисус Христос в пустинята

1 Иисус, изпълнен със Светия Дух, се върна от Йордан и бе отведен от Духа в пустинята (Мт 4:1; Мк 1:12) 2 за четиридесет дена, където беше изкушаван от дявола. И нищо не яде през тези дни, а когато те изминаха, най-сетне огладня. (Вт 9:9) 3 И дяволът Му рече: „Щом си Божий Син, кажи на този камък да стане хляб.“ 4 Иисус му отговори: „Писано е: „Не само с хляб живее човек, но с всяко Божие слово^[1]“.“ (Вт 8:3) 5 Дяволът Го изведе на висока планина и в един миг Му показа всички царства на света 6 и Му каза: „На Тебе ще дам властта над всички тези царства и тяхната слава, понеже е предадена на мене и аз я давам на когото искам. 7 И тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.“ 8 А Иисус в отговор му каза: „Махни се от Мене, Сатана, защото писано е: „На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи“.“ (Вт 6:13) 9 Тогава дяволът Го заведе в Йерусалим, остави Го на най-високото място на храма и Му каза: „Щом си Божий Син, хвърли се оттук долу, 10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за тебе да те запазят“; (Пс 91:11) 11 и още: „Ще те повдигнат на ръце, да не би да удариш в камък крака си“.“ 12 А Иисус му отговори: „Казано е: „Не изкушавай Господа, своя Бог“.“ (Вт 6:16) 13 И като свърши всички изкушения, дяволът Го остави за определено време.

Начало на служението в Галилея

14 Иисус се завърна в Галилея, изпълнен със силата на Светия Дух. И тръгна мълва за Него из цялата околност. (Мт 4:12; Мт 13:53; Мк 1:14; Мк 6:1)

Мт 4:12Мт 13:53Мк 1:14Мк 6:1

15 Той поучаваше в синагогите им и всички Го прославяха.

Проповед на Иисус в Назарет

16 Дойде и в Назарет, където бе отраснал. И както обикновено правеше, влезе един съботен ден в синагогата и стана да чете. (Мт 13:53; Мк 6:1) 17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където бе писано: 18 „Духът на Господа е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените, (Ис 58:6; Ис 61:1; Лк 7:22)

Ис 58:6Ис 61:1Лк 7:22

19 да проповядвам годината на Господа, която ще донесе спасение.“ 20 И като сгъна свитъка, даде го на слугата и седна. Очите на всички в синагогата бяха насочени към Него. 21 Той започна да им говори: „Днес се изпълни това писание, което чухте.“ 22 И всички се съгласяваха с Него и се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му, и казваха: „Не е ли Този синът на Йосиф?“ 23 Той им рече: „Сигурно ще Ми отвърнете с поговорката: „Лекарю, изцели се сам. Направи и тук, в Своето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум“.“ 24 И добави: „Истината ви казвам: никой пророк не е приет в своето отечество. (Йн 4:44) 25 Дори ви казвам: много вдовици имаше в Израил по времето на Илия, когато от небето не падна дъжд три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя. (3 Цар 17:1) 26 И нито при една от тях Бог не изпрати Илия освен при вдовицата в Сарепта Сидонска. (3 Цар 17:7) 27 И много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей, но нито един от тях не се очисти освен сириеца Нееман.“ (4 Цар 5:1) 28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост 29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха до един връх на планината, върху която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу. 30 Но Той премина между тях и си отиде.

Излекуване на обладания от нечист дух в Капернаум

31 И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше народа в съботните дни. (Мк 1:21) 32 И бяха изумени от учението Му, защото в словото Му имаше сила. (Мт 7:28) 33 В синагогата имаше един човек, обзет от бесовски нечист дух; и той завика с висок глас: 34 „Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе Назарянино? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти – Божият Светия.“ 35 Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“ И бесът, като го повали сред синагогата, излезе от него, без да му стори нищо. 36 И ужас обхвана всички и си говореха един на друг: „Какви са тези думи? Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат.“ 37 И се разнесе мълва за Него навред из областта.

Излекуване на тъщата на Петър и на други болни

38 След като излезе от синагогата, Той влезе в дома на Симон, а тъщата на Симон беше заболяла от силна треска и Го молеха да и помогне. (Мт 8:14; Мк 1:29) 39 Иисус се надвеси над нея, заповяда на треската и тя я изостави. Болната веднага стана и започна да им прислужва. 40 Към залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги заведоха при Него, а Той слагаше ръце на всекиго от тях и ги изцеляваше. (Мт 8:16) 41 Излизаха и бесове от мнозина и викаха: „Ти си Христос, Божият Син.“ Но Иисус им забраняваше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. (Д А 16:17)

Иисус Христос напуска Капернаум

42 Когато се разсъмна, Той излезе и отиде на усамотено място. А народът Го търсеше и когато дойдоха при Него, задържаха Го да не си отива от тях. (Мк 1:35) 43 Но Той им рече: „И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен.“ (Дан 2:44; Мт 3:2; Мт 4:17; Мк 1:15)

Дан 2:44Мт 3:2Мт 4:17Мк 1:15

44 И проповядваше в синагогите на Галилея.

Louis Segond 1910

1 Jésus, rempli du Saint Esprit, revint du Jourdain, et il fut conduit par l'Esprit dans le désert, 2 où il fut tenté par le diable pendant quarante jours. Il ne mangea rien durant ces jours-là, et, après qu'ils furent écoulés, il eut faim. 3 Le diable lui dit: Si tu es Fils de Dieu, ordonne à cette pierre qu'elle devienne du pain. 4 Jésus lui répondit: Il est écrit: L'Homme ne vivra pas de pain seulement. 5 Le diable, l'ayant élevé, lui montra en un instant tous les royaumes de la terre, 6 et lui dit: Je te donnerai toute cette puissance, et la gloire de ces royaumes; car elle m'a été donnée, et je la donne à qui je veux. 7 Si donc tu te prosternes devant moi, elle sera toute à toi. 8 Jésus lui répondit: Il est écrit: Tu adoreras le Seigneur, ton Dieu, et tu le serviras lui seul. 9 Le diable le conduisit encore à Jérusalem, le plaça sur le haut du temple, et lui dit: Si tu es Fils de Dieu, jette-toi d'ici en bas; car il est écrit: 10 Il donnera des ordres à ses anges à ton sujet, Afin qu'ils te gardent; 11 et: Ils te porteront sur les mains, De peur que ton pied ne heurte contre une pierre. 12 Jésus lui répondit: Il es dit: Tu ne tenteras point le Seigneur, ton Dieu. 13 Après l'avoir tenté de toutes ces manières, le diable s'éloigna de lui jusqu'à un moment favorable. 14 Jésus, revêtu de la puissance de l'Esprit, retourna en Galilée, et sa renommée se répandit dans tout le pays d'alentour. 15 Il enseignait dans les synagogues, et il était glorifié par tous. 16 Il se rendit à Nazareth, où il avait été élevé, et, selon sa coutume, il entra dans la synagogue le jour du sabbat. Il se leva pour faire la lecture, 17 et on lui remit le livre du prophète Ésaïe. L'ayant déroulé, il trouva l'endroit où il était écrit: 18 L'Esprit du Seigneur est sur moi, Parce qu'il m'a oint pour annoncer une bonne nouvelle aux pauvres; Il m'a envoyé pour guérir ceux qui ont le coeur brisé, 19 Pour proclamer aux captifs la délivrance, Et aux aveugles le recouvrement de la vue, Pour renvoyer libres les opprimés, Pour publier une année de grâce du Seigneur. 20 Ensuite, il roula le livre, le remit au serviteur, et s'assit. Tous ceux qui se trouvaient dans la synagogue avaient les regards fixés sur lui. 21 Alors il commença à leur dire: Aujourd'hui cette parole de l'Écriture, que vous venez d'entendre, est accomplie. 22 Et tous lui rendaient témoignage; ils étaient étonnés des paroles de grâce qui sortaient de sa bouche, et ils disaient: N'est-ce pas le fils de Joseph? 23 Jésus leur dit: Sans doute vous m'appliquerez ce proverbe: Médecin, guéris-toi toi-même; et vous me direz: Fais ici, dans ta patrie, tout ce que nous avons appris que tu as fait à Capernaüm. 24 Mais, ajouta-t-il, je vous le dis en vérité, aucun prophète n'est bien reçu dans sa patrie. 25 Je vous le dis en vérité: il y avait plusieurs veuves en Israël du temps d'Élie, lorsque le ciel fut fermé trois ans et six mois et qu'il y eut une grande famine sur toute la terre; 26 et cependant Élie ne fut envoyé vers aucune d'elles, si ce n'est vers une femme veuve, à Sarepta, dans le pays de Sidon. 27 Il y avait aussi plusieurs lépreux en Israël du temps d'Élisée, le prophète; et cependant aucun d'eux ne fut purifié, si ce n'est Naaman le Syrien. 28 Ils furent tous remplis de colère dans la synagogue, lorsqu'ils entendirent ces choses. 29 Et s'étant levés, ils le chassèrent de la ville, et le menèrent jusqu'au sommet de la montagne sur laquelle leur ville était bâtie, afin de le précipiter en bas. 30 Mais Jésus, passant au milieu d'eux, s'en alla. 31 Il descendit à Capernaüm, ville de la Galilée; et il enseignait, le jour du sabbat. 32 On était frappé de sa doctrine; car il parlait avec autorité. 33 Il se trouva dans la synagogue un homme qui avait un esprit de démon impur, et qui s'écria d'une voix forte: 34 Ah! qu'y a-t-il entre nous et toi, Jésus de Nazareth? Tu es venu pour nous perdre. Je sais qui tu es: le Saint de Dieu. 35 Jésus le menaça, disant: Tais-toi, et sors de cet homme. Et le démon le jeta au milieu de l'assemblée, et sortit de lui, sans lui faire aucun mal. 36 Tous furent saisis de stupeur, et ils se disaient les uns aux autres: Quelle est cette parole? il commande avec autorité et puissance aux esprits impurs, et ils sortent! 37 Et sa renommée se répandit dans tous les lieux d'alentour. 38 En sortant de la synagogue, il se rendit à la maison de Simon. La belle-mère de Simon avait une violente fièvre, et ils le prièrent en sa faveur. 39 S'étant penché sur elle, il menaça la fièvre, et la fièvre la quitta. A l'instant elle se leva, et les servit. 40 Après le couché du soleil, tous ceux qui avaient des malades atteints de diverses maladies les lui amenèrent. Il imposa les mains à chacun d'eux, et il les guérit. 41 Des démons aussi sortirent de beaucoup de personnes, en criant et en disant: Tu es le Fils de Dieu. Mais il les menaçait et ne leur permettait pas de parler, parce qu'ils savaient qu'il était le Christ. 42 Dès que le jour parut, il sortit et alla dans un lieu désert. Une foule de gens se mirent à sa recherche, et arrivèrent jusqu'à lui; ils voulaient le retenir, afin qu'il ne les quittât point. 43 Mais il leur dit: Il faut aussi que j'annonce aux autres villes la bonne nouvelle du royaume de Dieu; car c'est pour cela que j'ai été envoyé. 44 Et il prêchait dans les synagogues de la Galilée.