Лука 1

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

Посвещение към Теофил

1 Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития, 

2 както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото, 

3 затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле, (Д А 1:1) 

4 за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал. 

Предсказание за рождението на Йоан Кръстител

5 По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името и – Елисавета. (1 Лет 24:10) 

6 И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа. 

7 Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст. 

8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 

9 падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади. (Изх 30:7) 

10 А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето. 

11 Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник. 

12 Като го видя, Захария се смути и страх го обзе. 

13 Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; 

14 и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му. 

15 Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си; (Чис 6:3; Съд 13:4; Лк 7:33) 

16 и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог; 

17 и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“ (Мал 3:23) 

18 Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“ 

19 Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; (Дан 8:16; Дан 9:21) 

20 а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“ 

21 А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. 

22 Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням. 

23 След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 

24 След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше: 

25 „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“ 

Благовестие за рождението на Иисус Христос

26 Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет, 

27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. (Мт 1:18) 

28 Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ (Съд 6:12) 

29 А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав. 

30 Тогава ангелът и рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога; 

31 и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. (Ис 7:14; Мт 1:21) 

32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид, 

33 и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“ (Ис 9:6; Дан 2:44; Дан 7:14) 

34 А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“ 

35 Ангелът и отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. 

36 Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене. 

37 Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ (Бит 18:14) 

38 Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея. 

Посещение на Мария при Елисавета

39 Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. 

40 Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. 

41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата и, а Елисавета се изпълни със Светия Дух. 

42 И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! (Съд 5:24; Юд 13:18) 

43 И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ? 

44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми. 

45 И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното и от Господа.“ 

46 А Мария рече: „Душата ми величае Господа (1 Цар 2:1) 

47 и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител, (Ав 3:18) 

48 задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото (Бит 30:13; 1 Цар 1:11) 

49 Всесилният стори за мене велико нещо; името Му е свято (Пс 111:9) 

50 и Неговата милост е от род в род за всички, които с боязън Го почитат. (Пс 103:17) 

51 Той вдигна силната Си ръка, разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си, 

52 свали властници от престола и въздигна унизени; 

53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; (Пс 107:9) 

54 взе под закрила Израил, Своя слуга, като си спомни милостта, (Бит 17:7; Пс 98:3; Ис 41:8; Мих 7:20) 

55 която бе обещал на нашите прадеди – на Авраам и потомците му за вечни времена.“ 

56 И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си. 

Рождение на Йоан Кръстител

57 А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син. 

58 Съседите и роднините и чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея. 

59 На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. (Бит 17:12; Лев 12:3) 

60 Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“ 

61 Тогава и казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“ 

62 И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат. 

63 Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха. 

64 И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога. 

65 Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало. 

66 Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него. 

Предсказание на Захария

67 И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи: 

68 „Благословен е Господ, Бог на Израил, задето посети и извърши изкупление на Своя народ. (Пс 41:14; Пс 106:48; Пс 111:9) 

69 Той издигна за нас рог на спасение в рода на Своя слуга Давид, 

70 както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци: 

71 спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят, 

72 като прояви Своята милост към прадедите ни и си спомни Своя свят завет – 

73 клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец, (Бит 26:3) 

74 да ни избави от ръката на враговете ни, 

75 за да Му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си. 

76 И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища. (Ис 40:3; Мал 3:1) 

77 Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете му (Мк 1:2; Лк 3:3) 

78 поради великото милосърдие на нашия Бог. То е за нас светлина, изгряла от висините, 

79 за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка, и да насочи нозете ни в пътя на мира.“ (Ис 9:1) 

80 А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 1

Louis Segond 1910

1 Plusieurs ayant entrepris de composer un récit des événements qui se sont accomplis parmi nous, 

2 suivant ce que nous ont transmis ceux qui ont été des témoins oculaires dès le commencement et sont devenus des ministres de la parole, 

3 il m'a aussi semblé bon, après avoir fait des recherches exactes sur toutes ces choses depuis leur origine, de te les exposer par écrit d'une manière suivie, excellent Théophile, 

4 afin que tu reconnaisses la certitude des enseignements que tu as reçus. 

5 Du temps d'Hérode, roi de Judée, il y avait un sacrificateur, nommé Zacharie, de la classe d'Abia; sa femme était d'entre les filles d'Aaron, et s'appelait Élisabeth. 

6 Tous deux étaient justes devant Dieu, observant d'une manière irréprochable tous les commandements et toutes les ordonnances du Seigneur. 

7 Ils n'avaient point d'enfants, parce qu'Élisabeth était stérile; et ils étaient l'un et l'autre avancés en âge. 

8 Or, pendant qu'il s'acquittait de ses fonctions devant Dieu, selon le tour de sa classe, il fut appelé par le sort, 

9 d'après la règle du sacerdoce, à entrer dans le temple du Seigneur pour offrir le parfum. 

10 Toute la multitude du peuple était dehors en prière, à l'heure du parfum. 

11 Alors un ange du Seigneur apparut à Zacharie, et se tint debout à droite de l'autel des parfums. 

12 Zacharie fut troublé en le voyant, et la frayeur s'empara de lui. 

13 Mais l'ange lui dit: Ne crains point, Zacharie; car ta prière a été exaucée. Ta femme Élisabeth t'enfantera un fils, et tu lui donneras le nom de Jean. 

14 Il sera pour toi un sujet de joie et d'allégresse, et plusieurs se réjouiront de sa naissance. 

15 Car il sera grand devant le Seigneur. Il ne boira ni vin, ni liqueur enivrante, et il sera rempli de l'Esprit Saint dès le sein de sa mère; 

16 il ramènera plusieurs des fils d'Israël au Seigneur, leur Dieu; 

17 il marchera devant Dieu avec l'esprit et la puissance d'Élie, pour ramener les coeurs des pères vers les enfants, et les rebelles à la sagesse des justes, afin de préparer au Seigneur un peuple bien disposé. 

18 Zacharie dit à l'ange: A quoi reconnaîtrai-je cela? Car je suis vieux, et ma femme est avancée en âge. 

19 L'ange lui répondit: Je suis Gabriel, je me tiens devant Dieu; j'ai été envoyé pour te parler, et pour t'annoncer cette bonne nouvelle. 

20 Et voici, tu seras muet, et tu ne pourras parler jusqu'au jour où ces choses arriveront, parce que tu n'as pas cru à mes paroles, qui s'accompliront en leur temps. 

21 Cependant, le peuple attendait Zacharie, s'étonnant de ce qu'il restait si longtemps dans le temple. 

22 Quand il sortit, il ne put leur parler, et ils comprirent qu'il avait eu une vision dans le temple; il leur faisait des signes, et il resta muet. 

23 Lorsque ses jours de service furent écoulés, il s'en alla chez lui. 

24 Quelque temps après, Élisabeth, sa femme, devint enceinte. Elle se cacha pendant cinq mois, disant: 

25 C'est la grâce que le Seigneur m'a faite, quand il a jeté les yeux sur moi pour ôter mon opprobre parmi les hommes. 

26 Au sixième mois, l'ange Gabriel fut envoyé par Dieu dans une ville de Galilée, appelée Nazareth, 

27 auprès d'une vierge fiancée à un homme de la maison de David, nommé Joseph. Le nom de la vierge était Marie. 

28 L'ange entra chez elle, et dit: Je te salue, toi à qui une grâce a été faite; le Seigneur est avec toi. 

29 Troublée par cette parole, Marie se demandait ce que pouvait signifier une telle salutation. 

30 L'ange lui dit: Ne crains point, Marie; car tu as trouvé grâce devant Dieu. 

31 Et voici, tu deviendras enceinte, et tu enfanteras un fils, et tu lui donneras le nom de Jésus. 

32 Il sera grand et sera appelé Fils du Très Haut, et le Seigneur Dieu lui donnera le trône de David, son père. 

33 Il règnera sur la maison de Jacob éternellement, et son règne n'aura point de fin. 

34 Marie dit à l'ange: Comment cela se fera-t-il, puisque je ne connais point d'homme? 

35 L'ange lui répondit: Le Saint Esprit viendra sur toi, et la puissance du Très Haut te couvrira de son ombre. C'est pourquoi le saint enfant qui naîtra de toi sera appelé Fils de Dieu. 

36 Voici, Élisabeth, ta parente, a conçu, elle aussi, un fils en sa vieillesse, et celle qui était appelée stérile est dans son sixième mois. 

37 Car rien n'est impossible à Dieu. 

38 Marie dit: Je suis la servante du Seigneur; qu'il me soit fait selon ta parole! Et l'ange la quitta. 

39 Dans ce même temps, Marie se leva, et s'en alla en hâte vers les montagnes, dans une ville de Juda. 

40 Elle entra dans la maison de Zacharie, et salua Élisabeth. 

41 Dès qu'Élisabeth entendit la salutation de Marie, son enfant tressaillit dans son sein, et elle fut remplie du Saint Esprit. 

42 Elle s'écria d'une voix forte: Tu es bénie entre les femmes, et le fruit de ton sein est béni. 

43 Comment m'est-il accordé que la mère de mon Seigneur vienne auprès de moi? 

44 Car voici, aussitôt que la voix de ta salutation a frappé mon oreille, l'enfant a tressailli d'allégresse dans mon sein. 

45 Heureuse celle qui a cru, parce que les choses qui lui ont été dites de la part du Seigneur auront leur accomplissement. 

46 Et Marie dit: Mon âme exalte le Seigneur, 

47 Et mon esprit se réjouit en Dieu, mon Sauveur, 

48 Parce qu'il a jeté les yeux sur la bassesse de sa servante. Car voici, désormais toutes les générations me diront bienheureuse, 

49 Parce que le Tout Puissant a fait pour moi de grandes choses. Son nom est saint, 

50 Et sa miséricorde s'étend d'âge en âge Sur ceux qui le craignent. 

51 Il a déployé la force de son bras; Il a dispersé ceux qui avaient dans le coeur des pensées orgueilleuses. 

52 Il a renversé les puissants de leurs trônes, Et il a élevé les humbles. 

53 Il a rassasié de biens les affamés, Et il a renvoyé les riches à vide. 

54 Il a secouru Israël, son serviteur, Et il s'est souvenu de sa miséricorde, - 

55 Comme il l'avait dit à nos pères, -Envers Abraham et sa postérité pour toujours. 

56 Marie demeura avec Élisabeth environ trois mois. Puis elle retourna chez elle. 

57 Le temps où Élisabeth devait accoucher arriva, et elle enfanta un fils. 

58 Ses voisins et ses parents apprirent que le Seigneur avait fait éclater envers elle sa miséricorde, et ils se réjouirent avec elle. 

59 Le huitième jour, ils vinrent pour circoncire l'enfant, et ils l'appelaient Zacharie, du nom de son père. 

60 Mais sa mère prit la parole, et dit: Non, il sera appelé Jean. 

61 Ils lui dirent: Il n'y a dans ta parenté personne qui soit appelé de ce nom. 

62 Et ils firent des signes à son père pour savoir comment il voulait qu'on l'appelle. 

63 Zacharie demanda des tablettes, et il écrivit: Jean est son nom. Et tous furent dans l'étonnement. 

64 Au même instant, sa bouche s'ouvrit, sa langue se délia, et il parlait, bénissant Dieu. 

65 La crainte s'empara de tous les habitants d'alentour, et, dans toutes les montagnes de la Judée, on s'entretenait de toutes ces choses. 

66 Tous ceux qui les apprirent les gardèrent dans leur coeur, en disant: Que sera donc cet enfant? Et la main du Seigneur était avec lui. 

67 Zacharie, son père, fut rempli du Saint Esprit, et il prophétisa, en ces mots: 

68 Béni soit le Seigneur, le Dieu d'Israël, De ce qu'il a visité et racheté son peuple, 

69 Et nous a suscité un puissant Sauveur Dans la maison de David, son serviteur, 

70 Comme il l'avait annoncé par la bouche de ses saints prophètes des temps anciens, - 

71 Un Sauveur qui nous délivre de nos ennemis et de la main de tous ceux qui nous haïssent! 

72 C'est ainsi qu'il manifeste sa miséricorde envers nos pères, Et se souvient de sa sainte alliance, 

73 Selon le serment par lequel il avait juré à Abraham, notre père, 

74 De nous permettre, après que nous serions délivrés de la main de nos ennemis, De le servir sans crainte, 

75 En marchant devant lui dans la sainteté et dans la justice tous les jours de notre vie. 

76 Et toi, petit enfant, tu seras appelé prophète du Très Haut; Car tu marcheras devant la face du Seigneur, pour préparer ses voies, 

77 Afin de donner à son peuple la connaissance du salut Par le pardon de ses péchés, 

78 Grâce aux entrailles de la miséricorde de notre Dieu, En vertu de laquelle le soleil levant nous a visités d'en haut, 

79 Pour éclairer ceux qui sont assis dans les ténèbres et dans l'ombre de la mort, Pour diriger nos pas dans le chemin de la paix. 

80 Or, l'enfant croissait, et se fortifiait en esprit. Et il demeura dans les déserts, jusqu'au jour où il se présenta devant Israël. 

Public Domain