Еремия 6:1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 „Синове на Вениамин, бягайте от вътрешността на Йерусалим! Тръбете с тръба в Текоа и издигнете знак на Бет-Керем, защото от север приближават бедствие и голяма гибел. (Ер 1:13; Йоил 2:1) 2 Аз ще разруша хубавата и изнежена дъщеря на Сион. 3 При нея ще дойдат пастири със стадата си. Те ще разпънат шатри срещу нея наоколо. Всеки ще пасе на своето място. 4 Ще се чува вик: „Свещена война срещу нея! Надигнете се и да потеглим по обед!“ Но тогава ще кажат: „Горко ни, защото денят преваля, стелят се вечерните сенки. 5 Станете и нека се изкачим през нощта и да разрушим дворците и.“ 6 Защото така казва Господ Вседържител: „Сечете дървета и издигнете вал против Йерусалим, понеже това е градът, който трябва да бъде наказан. В него всичко е насилие. 7 Както от извор блика неговата вода, така блика злото му. В него се чуват насилие и грабеж. Пред Мене са постоянно болест и рани. 8 Вразуми се, Йерусалиме, за да не се отвърне душата Ми от тебе, да не те превърна в пустиня, една необитаема земя.“ 9 Така казва Господ Вседържител: „Докрай ще оберат остатъка от Израил като лозе. Простри ръката си като лозар по лозите.“ (Ер 2:21) 10 На кого да говоря и кого да предупредя, за да слушат? Ето ухото им е необрязано и не могат да чуват. Ето словото Господне е за укор у тях. Не им е приятно. 11 Аз, преизпълнен с гнева на Господа, се уморих да го сдържам. „Излей го както върху децата по улицата, така и върху събраните заедно младежи! Защото мъж и жена, стари и по-стари ще бъдат пленени 12 и къщите им ще преминат у други. Също нивите и жените, защото ще простра ръката Си срещу жителите на страната“ – казва Господ. (Ер 8:10) 13 „Защото всеки от тях, от малък до голям, се е предал и от пророк до свещеник всички постъпват лъжливо; (Ер 23:11) 14 лекуват раните на Моя народ повърхностно, като казват „Мир! Мир!“, а мир няма. (Ез 13:10) 15 Срамуват ли се, понеже вършат отвратителни неща? Те не се срамуват ни най-малко, не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат с онези, които падат. По времето, когато ги посетя, ще бъдат повалени“ – казва Господ.“ 16 Така казва Господ: „Застанете на кръстопътищата, тогава вижте и запитайте къде са вечните пътеки на Господа, къде е добрият път и вървете по него! Тогава ще намерите покой за душите си. Но казвате: „Няма да вървим!“ 17 Поставих и стражи над вас да викат, като казах: „Слушайте тръбния звук!“ Но те казаха: „Няма да слушаме!“ 18 Затова чуйте, народи, и ти, община, това, което ще стане с тях! 19 Слушай, земьо: ето Аз ще докарам гибел върху този народ, плода на помислите им, защото не се вслушаха в Моите думи и отхвърлиха Моето поучение. (Пр 1:29) 20 Защо Ми е лаван, който донасят от Сава, и добра тръстика от далечна страна? Вашите всеизгаряния не са Ми приятни и вашите кръвни жертви не са Ми угодни.“ 21 Затова така казва Господ: „Ето Аз поставям препятствия пред този народ, тъй че ще се препънат в тях, бащите заедно със синовете, жителят и ближният му ще загинат.“ 22 Така казва Господ: „Ето идва народ от северната страна, голям народ се надига от края на земята. (Ер 4:6; Ер 6:1; Ер 10:22; Ер 13:20; Ер 46:24; Ер 50:3; Ер 50:9; Ер 50:41; Ер 51:48)

Ер 4:6Ер 6:1Ер 10:22Ер 13:20Ер 46:24Ер 50:3Ер 50:9Ер 50:41Ер 51:48

23 Държат лък и копие. Те са жестоки и немилостиви. Гласът им бучи като море и яздят на коне. Въоръжени са като мъж за битка срещу тебе, дъще Сионова.“ 24 Чухме вест за тях и ръцете ни отслабнаха, страх ни обзе, болки като на родилка. (Ис 14:31; Ер 4:31) 25 Не излизайте по полето и не ходете по пътя! Защото врагът има меч, ужас е отвсякъде. 26 Дъще на моя народ, опаши се с вретище и се посипи с пепел! Тъгувай като за единствен син, с горчив плач, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас. (Ам 8:10; Зах 12:10) 27 „Аз те поставих като крепост за изпитател на Своя народ, за да опознаеш и да изпиташ техния път. 28 Те всички са упорити отстъпници. Те вървят, като клеветят наоколо. Мед и желязо са те, развратители. (Ез 22:17) 29 Духалото прегоря, оловото се загуби в огъня, напразно леярят топи, защото злите не се отлъчиха за наказание. (Ис 1:22; Ер 9:6) 30 Ще ги назоват отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.“

Louis Segond 1910

1 Fuyez, enfants de Benjamin, du milieu de Jérusalem, Sonnez de la trompette à Tekoa, Élevez un signal à Beth Hakkérem! Car on voit venir du septentrion le malheur Et un grand désastre. 2 La belle et la délicate, Je la détruis, la fille de Sion! 3 Vers elle marchent des bergers avec leurs troupeaux; Ils dressent des tentes autour d'elle, Ils broutent chacun sa part. - 4 Préparez-vous à l'attaquer! Allons! montons en plein midi!... Malheureusement pour nous, le jour baisse, Les ombres du soir s'allongent. 5 Allons! montons de nuit! Détruisons ses palais! - 6 Car ainsi parle l'Éternel des armées: Abattez les arbres, Élevez des terrasses contre Jérusalem! C'est la ville qui doit être châtiée; Il n'y a qu'oppression au milieu d'elle. 7 Comme un puits fait jaillir ses eaux, Ainsi elle fait jaillir sa méchanceté; Il n'est bruit en son sein que de violence et de ruine; Sans cesse à mes regards s'offrent la douleur et les plaies. 8 Reçois instruction, Jérusalem, De peur que je ne m'éloigne de toi, Que je ne fasse de toi un désert, Un pays inhabité! 9 Ainsi parle l'Éternel des armées: On grappillera comme une vigne les restes d'Israël. Portes-y de nouveau la main, Comme le vendangeur sur les ceps. 10 A qui m'adresser, et qui prendre à témoin pour qu'on écoute? Voici, leur oreille est incirconcise, Et ils sont incapables d'être attentifs; Voici, la parole de l'Éternel est pour eux un opprobre, Ils n'y trouvent aucun plaisir. 11 Je suis plein de la fureur de l'Éternel, je ne puis la contenir. Répands-la sur l'enfant dans la rue, Et sur les assemblées des jeunes gens. Car l'homme et la femme seront pris, Le vieillard et celui qui est chargé de jours. 12 Leurs maisons passeront à d'autres, Les champs et les femmes aussi, Quand j'étendrai ma main sur les habitants du pays, Dit l'Éternel. 13 Car depuis le plus petit jusqu'au plus grand, Tous sont avides de gain; Depuis le prophète jusqu'au sacrificateur, Tous usent de tromperie. 14 Ils pansent à la légère la plaie de la fille de mon peuple: Paix! paix! disent-ils; Et il n'y a point de paix; 15 Ils seront confus, car ils commettent des abominations; Ils ne rougissent pas, ils ne connaissent pas la honte; C'est pourquoi ils tomberont avec ceux qui tombent, Ils seront renversés quand je les châtierai, Dit l'Éternel. 16 Ainsi parle l'Éternel: Placez-vous sur les chemins, regardez, Et demandez quels sont les anciens sentiers, Quelle est la bonne voie; marchez-y, Et vous trouverez le repos de vos âmes! Mais ils répondent: Nous n'y marcherons pas. 17 J'ai mis près de vous des sentinelles: Soyez attentifs au son de la trompette! Mais ils répondent: Nous n'y serons pas attentifs. 18 C'est pourquoi écoutez, nations! Sachez ce qui leur arrivera, assemblée des peuples! 19 Écoute, terre! Voici, je fais venir sur ce peuple le malheur, Fruit de ses pensées; Car ils n'ont point été attentifs à mes paroles, Ils ont méprisé ma loi. 20 Qu'ai-je besoin de l'encens qui vient de Séba, Du roseau aromatique d'un pays lointain? Vos holocaustes ne me plaisent point, Et vos sacrifices ne me sont point agréables. 21 C'est pourquoi ainsi parle l'Éternel: Voici, je mettrai devant ce peuple des pierres d'achoppement, Contre lesquelles se heurteront ensemble pères et fils, Voisins et amis, et ils périront. 22 Ainsi parle l'Éternel: Voici, un peuple vient du pays du septentrion, Une grande nation se lève des extrémités de la terre. 23 Ils portent l'arc et le javelot; Ils sont cruels, sans miséricorde; Leur voix mugit comme la mer; Ils sont montés sur des chevaux, Prêts à combattre comme un seul homme, Contre toi, fille de Sion! 24 Au bruit de leur approche, Nos mains s'affaiblissent, L'angoisse nous saisit, Comme la douleur d'une femme qui accouche. 25 Ne sortez pas dans les champs, N'allez pas sur les chemins; Car là est le glaive de l'ennemi, Et l'épouvante règne à l'entour! 26 Fille de mon peuple, couvre-toi d'un sac et roule-toi dans la cendre, Prends le deuil comme pour un fils unique, Verse des larmes, des larmes amères! Car le dévastateur vient sur nous à l'improviste. 27 Je t'avais établi en observation parmi mon peuple, Comme une forteresse, Pour que tu connusses et sondasses leur voie. 28 Ils sont tous des rebelles, des calomniateurs, De l'airain et du fer; Ils sont tous corrompus. 29 Le soufflet est brûlant, Le plomb est consumé par le feu; C'est en vain qu'on épure, Les scories ne se détachent pas. 30 On les appelle de l'argent méprisable, Car l'Éternel les a rejetés.