2 Царе 16 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино. (2 Цар 9:9) 2 Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното – за изнемощелите в пустинята.“ 3 Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: „Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство“.“ (2 Цар 19:25) 4 Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“ 5 Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше 6 и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя. 7 Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник! 8 Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“ 9 Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“ 10 А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид – кой може да попита: „Защо правиш това?“.“ (2 Цар 19:23) 11 Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал. 12 Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“ 13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него. (2 Цар 19:17; 3 Цар 2:8) 14 Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени^[1] и отпочинаха там.

Авесалом в Йерусалим

15 А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел. 16 В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“ (2 Цар 15:32) 17 А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“ 18 Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже – негов съм аз и с него ще остана. 19 И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“ 20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“ 21 Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“ (2 Цар 15:16) 22 И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си. (2 Цар 12:11) 23 А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.

English Standard Version

от Crossway

David and Ziba

1 When David had passed a little beyond the summit, Ziba the servant of Mephibosheth met him, with a couple of donkeys saddled, bearing two hundred loaves of bread, a hundred bunches of raisins, a hundred of summer fruits, and a skin of wine. (1 Цар 25:18; 2 Цар 9:2; 2 Цар 15:30; 2 Цар 15:32)

1 Цар 25:182 Цар 9:22 Цар 15:302 Цар 15:32

2 And the king said to Ziba, “Why have you brought these?” Ziba answered, “The donkeys are for the king’s household to ride on, the bread and summer fruit for the young men to eat, and the wine for those who faint in the wilderness to drink.” (Съд 5:10; Съд 10:4; 2 Цар 16:14; 2 Цар 17:29)

Съд 5:10Съд 10:42 Цар 16:142 Цар 17:29

3 And the king said, “And where is your master’s son?” Ziba said to the king, “Behold, he remains in Jerusalem, for he said, ‘Today the house of Israel will give me back the kingdom of my father.’” (2 Цар 19:26) 4 Then the king said to Ziba, “Behold, all that belonged to Mephibosheth is now yours.” And Ziba said, “I pay homage; let me ever find favor in your sight, my lord the king.”

Shimei Curses David

5 When King David came to Bahurim, there came out a man of the family of the house of Saul, whose name was Shimei, the son of Gera, and as he came he cursed continually. (2 Цар 3:16; 2 Цар 19:16; 2 Цар 19:21; 3 Цар 2:8; 3 Цар 2:36)

2 Цар 3:162 Цар 19:162 Цар 19:213 Цар 2:83 Цар 2:36

6 And he threw stones at David and at all the servants of King David, and all the people and all the mighty men were on his right hand and on his left. 7 And Shimei said as he cursed, “Get out, get out, you man of blood, you worthless man! (2 Цар 16:5) 8 The Lord has avenged on you all the blood of the house of Saul, in whose place you have reigned, and the Lord has given the kingdom into the hand of your son Absalom. See, your evil is on you, for you are a man of blood.” (Съд 9:24; Съд 9:56; 2 Цар 1:16; 3 Цар 2:32)

Съд 9:24Съд 9:562 Цар 1:163 Цар 2:32

9 Then Abishai the son of Zeruiah said to the king, “Why should this dead dog curse my lord the king? Let me go over and take off his head.” (Изх 22:28; 1 Цар 24:14; 2 Цар 3:8; 2 Цар 9:8)

Изх 22:281 Цар 24:142 Цар 3:82 Цар 9:8

10 But the king said, “What have I to do with you, you sons of Zeruiah? If he is cursing because the Lord has said to him, ‘Curse David,’ who then shall say, ‘Why have you done so?’” (1 Цар 26:6; 2 Цар 19:22) 11 And David said to Abishai and to all his servants, “Behold, my own son seeks my life; how much more now may this Benjaminite! Leave him alone, and let him curse, for the Lord has told him to. (2 Цар 12:11) 12 It may be that the Lord will look on the wrong done to me,^[1] and that the Lord will repay me with good for his cursing today.” 13 So David and his men went on the road, while Shimei went along on the hillside opposite him and cursed as he went and threw stones at him and flung dust. (2 Цар 19:21) 14 And the king, and all the people who were with him, arrived weary at the Jordan.^[2] And there he refreshed himself. (2 Цар 16:2)

Absalom Enters Jerusalem

15 Now Absalom and all the people, the men of Israel, came to Jerusalem, and Ahithophel with him. (2 Цар 15:37) 16 And when Hushai the Archite, David’s friend, came to Absalom, Hushai said to Absalom, “Long live the king! Long live the king!” (1 Цар 10:24; 2 Цар 16:15; 3 Цар 1:25; 3 Цар 1:39; 4 Цар 11:12)

1 Цар 10:242 Цар 16:153 Цар 1:253 Цар 1:394 Цар 11:12

17 And Absalom said to Hushai, “Is this your loyalty to your friend? Why did you not go with your friend?” (2 Цар 19:25) 18 And Hushai said to Absalom, “No, for whom the Lord and this people and all the men of Israel have chosen, his I will be, and with him I will remain. 19 And again, whom should I serve? Should it not be his son? As I have served your father, so I will serve you.” (2 Цар 15:34) 20 Then Absalom said to Ahithophel, “Give your counsel. What shall we do?” 21 Ahithophel said to Absalom, “Go in to your father’s concubines, whom he has left to keep the house, and all Israel will hear that you have made yourself a stench to your father, and the hands of all who are with you will be strengthened.” (2 Цар 2:7; 2 Цар 15:16; 2 Цар 20:3; Зах 8:9; Зах 8:13)

2 Цар 2:72 Цар 15:162 Цар 20:3Зах 8:9Зах 8:13

22 So they pitched a tent for Absalom on the roof. And Absalom went in to his father’s concubines in the sight of all Israel. (1 Цар 9:25; 2 Цар 12:11) 23 Now in those days the counsel that Ahithophel gave was as if one consulted the word of God; so was all the counsel of Ahithophel esteemed, both by David and by Absalom. (2 Цар 15:12)