1Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме,2а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. (1 Сол 2:3)3Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите,4които не вярват и на които божеството на този свят[1] е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога.5Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус.6Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос. (Бит 1:3)7Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша.8Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме,9гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме.10Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус.11Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, (Рим 8:36; 2 Кор 6:9)12така че смъртта действа у нас, а животът – у вас.13И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, (Пс 116:10)14като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. (Рим 8:11; 1 Кор 6:14)15Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога. (2 Кор 1:11)16Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден,17понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава.18Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно. (Рим 8:24)
1Therefore, having this ministry by the mercy of God,[1] we do not lose heart. (1 Кор 7:25; 2 Кор 3:6; 1 Тим 1:13)2But we have renounced disgraceful, underhanded ways. We refuse to practice[2] cunning or to tamper with God’s word, but by the open statement of the truth we would commend ourselves to everyone’s conscience in the sight of God. (Рим 6:21; 2 Кор 2:17; 2 Кор 5:11; 2 Кор 6:7; 2 Кор 7:14)3And even if our gospel is veiled, it is veiled to those who are perishing. (Мт 13:15; 1 Кор 1:18; 2 Кор 2:15; 2 Кор 3:14; 2 Сол 2:10)4In their case the god of this world has blinded the minds of the unbelievers, to keep them from seeing the light of the gospel of the glory of Christ, who is the image of God. (Йн 12:31; Д А 26:18; 2 Кор 3:18; 2 Кор 4:3; 2 Кор 4:6; Фил 2:6; Кол 1:15; Евр 1:3)5For what we proclaim is not ourselves, but Jesus Christ as Lord, with ourselves as your servants[3] for Jesus’ sake. (1 Кор 9:19; 2 Кор 1:24; 1 Сол 2:6)6For God, who said, “Let light shine out of darkness,” has shone in our hearts to give the light of the knowledge of the glory of God in the face of Jesus Christ. (Бит 1:3; 2 Кор 4:4; 2 Пет 1:19)
Treasure in Jars of Clay
7But we have this treasure in jars of clay, to show that the surpassing power belongs to God and not to us. (Съд 7:2; Йов 10:9; Йов 13:12; П Ер 4:2; 1 Кор 2:5; 2 Кор 5:1; 1 Сол 4:4; 2 Тим 2:20; 1 Пет 3:7)8We are afflicted in every way, but not crushed; perplexed, but not driven to despair; (Пс 129:2; 2 Кор 7:5)9persecuted, but not forsaken; struck down, but not destroyed; (Вт 4:31; Пс 37:24; Пр 24:16; Мих 7:8; Евр 13:5)10always carrying in the body the death of Jesus, so that the life of Jesus may also be manifested in our bodies. (Рим 5:10; Рим 6:5; Рим 6:8; Рим 8:36; 1 Кор 4:9; 1 Кор 15:31; 2 Кор 1:5; 2 Кор 1:9; 2 Кор 6:9; 2 Тим 2:11)11For we who live are always being given over to death for Jesus’ sake, so that the life of Jesus also may be manifested in our mortal flesh.12So death is at work in us, but life in you. (2 Кор 13:9)13Since we have the same spirit of faith according to what has been written, “I believed, and so I spoke,” we also believe, and so we also speak, (Пс 116:10; 1 Кор 12:9; 2 Пет 1:1)14knowing that he who raised the Lord Jesus will raise us also with Jesus and bring us with you into his presence. (Д А 2:24; 2 Кор 1:9; 1 Сол 4:14; Юда 1:24)15For it is all for your sake, so that as grace extends to more and more people it may increase thanksgiving, to the glory of God. (Рим 8:28; 2 Кор 1:6; 2 Кор 1:11; 2 Кор 8:19; 2 Кор 9:11)16So we do not lose heart. Though our outer self[4] is wasting away, our inner self is being renewed day by day. (Ис 40:30; Д А 20:24; Рим 7:22; Рим 12:2)17For this light momentary affliction is preparing for us an eternal weight of glory beyond all comparison, (Пс 30:5; Ис 54:7; Рим 8:18; 1 Пет 1:6; 1 Пет 5:10)18as we look not to the things that are seen but to the things that are unseen. For the things that are seen are transient, but the things that are unseen are eternal. (Рим 8:24; 2 Кор 5:7; Евр 11:1; Евр 11:13)