1Сам аз, Павел, който уж съм бил смирен, когато съм лично сред вас, и дързък спрямо вас, когато съм далече, ви призовавам с Христова кротост и снизхождение2и ви моля да не се налага и когато съм при вас, да прибягна към дързостта с онази убеденост, с която възнамерявам да се опълча против някои, които мислят, че ние действаме с човешко мерило.3Защото, макар и да живеем в плът, не воюваме от човешки подбуди.4Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли (2 Кор 6:7)5и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос.6Готови сме да накажем всяко непослушание, когато вашето послушание стане пълно.7Погледнете нещата, каквито са! Който е уверен за себе си, че принадлежи на Христос, нека изхождайки от себе си, да прецени също, че както той е Христов, така и ние сме Христови.8Защото, дори и да се похваля малко повече с нашата власт, която Господ ни даде, за да ви подкрепим, а не да ви унищожим, няма да се засрамя. (2 Кор 13:10)9Не искам да излезе, че ви заплашвам с посланията си,10защото казват: „Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му – никаква.“11Който приказва такива неща, нека има предвид, че каквито сме на думи в посланията си, когато отсъстваме, такива сме и в делата си, когато присъстваме.12Наистина не смеем да се определяме или сравняваме с някои, които сами препоръчват себе си. Те не могат да разберат, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. (2 Кор 3:1; 2 Кор 5:12)13Ние обаче няма да се хвалим без мярка, а според определената ни от Бога мярка, с която ни довежда дори и до вас.14Нямаше да си позволим да се хвалим, ако не бяхме стигнали до вас. Но понеже стигнахме чак до вас с благовестието за Христос,15затова няма да се хвалим без мярка с чужди трудове. Надяваме се обаче, като расте вярата ви, да се увеличи и разрасне и нашият дял сред вас, (Рим 15:20)16така че да благовестим и по-далече от вас, а не да се хвалим с готовото в чужд дял.17И който се хвали, с Господа да се хвали. (Ер 9:22; 1 Кор 1:31)18Защото достоен е не този, който сам се препоръчва, а когото Господ препоръчва.
1I, Paul, myself entreat you, by the meekness and gentleness of Christ—I who am humble when face to face with you, but bold toward you when I am away!— (Зах 9:9; Мт 11:29; Рим 12:1; Фил 2:7)2I beg of you that when I am present I may not have to show boldness with such confidence as I count on showing against some who suspect us of walking according to the flesh. (1 Кор 4:18; 1 Кор 4:21; 2 Кор 10:6; 2 Кор 13:2; 2 Кор 13:10)3For though we walk in the flesh, we are not waging war according to the flesh.4For the weapons of our warfare are not of the flesh but have divine power to destroy strongholds. (Ер 1:10; 1 Кор 2:5; 1 Кор 9:7; 2 Кор 6:7; 2 Кор 13:3; Еф 6:11; 1 Сол 5:8)5We destroy arguments and every lofty opinion raised against the knowledge of God, and take every thought captive to obey Christ, (Ис 2:11; Рим 5:19; 2 Кор 9:13)6being ready to punish every disobedience, when your obedience is complete. (2 Кор 2:9; 2 Кор 7:15; 2 Кор 10:2)7Look at what is before your eyes. If anyone is confident that he is Christ’s, let him remind himself that just as he is Christ’s, so also are we. (Йн 7:24; 1 Кор 1:12; 1 Кор 3:23; 1 Кор 9:1; 1 Кор 14:37; 2 Кор 5:12; 2 Кор 11:23; Гал 1:12; 1 Йн 4:6)8For even if I boast a little too much of our authority, which the Lord gave for building you up and not for destroying you, I will not be ashamed. (2 Кор 13:10)9I do not want to appear to be frightening you with my letters.10For they say, “His letters are weighty and strong, but his bodily presence is weak, and his speech of no account.” (1 Кор 1:17; 2 Кор 11:21; 2 Кор 12:7)11Let such a person understand that what we say by letter when absent, we do when present.12Not that we dare to classify or compare ourselves with some of those who are commending themselves. But when they measure themselves by one another and compare themselves with one another, they are without understanding. (Пр 26:12; Пр 27:2; 1 Кор 2:13; 2 Кор 3:1; 2 Кор 10:18; 2 Кор 12:6)13But we will not boast beyond limits, but will boast only with regard to the area of influence God assigned to us, to reach even to you. (Рим 12:3; Рим 15:20; 2 Кор 10:15)14For we are not overextending ourselves, as though we did not reach you. For we were the first to come all the way to you with the gospel of Christ. (1 Кор 3:5; 1 Кор 4:15; 1 Кор 9:1)15We do not boast beyond limit in the labors of others. But our hope is that as your faith increases, our area of influence among you may be greatly enlarged, (Д А 5:13; 2 Сол 1:3)16so that we may preach the gospel in lands beyond you, without boasting of work already done in another’s area of influence.17“Let the one who boasts, boast in the Lord.” (Ер 9:23; 1 Кор 1:31)18For it is not the one who commends himself who is approved, but the one whom the Lord commends. (Рим 2:29; 1 Кор 4:5; 2 Кор 10:12)