1И случи се така, че на третия ден след като Давид и хората му тръгнаха за Циклаг, амаликитците нападнаха Негев и Секелаг. Те атакуваха Секелаг и го опожариха,2но не убиха никого, а откараха в плен жените и всички, които бяха в него – от малък до голям, и тръгнаха по пътя си.3Когато Давид и хората му пристигнаха до града и ето – той беше изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.4Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат.5Бяха пленени също и двете жени на Давид: Ахиноама, йезреелка, и Авигея от Кармил, бившата Навалова жена. (1 Цар 25:42; 1 Цар 27:3)6А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.7Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, син на Ахимелех: „Донеси ми ефода!“ И Авиатар донесе ефода при Давид. (1 Цар 23:6)8А Давид запита Господа: „Да преследвам ли това пълчище и ще го стигна ли?“ И Той му каза: „Преследвай го, защото непременно ще го стигнеш и ще спасиш пленените.“9И Давид тръгна заедно с шестстотин мъже, които бяха с него. И стигнаха до потока Восор, където прекалено изморените спряха.10А Давид продължи преследването заедно с четиристотин души, а двеста души не успяха да преминат потока Восор.11Тогава намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид. Дадоха му хляб, той яде и го напоиха с вода.12Дадоха му и част от низа смокини и два грозда сухо грозде. И той яде и възвърна силата си, защото не беше ял хляб и не беше пил вода три дена и три нощи.13И Давид го попита: „Кой си ти и откъде си?“ А младежът каза: „Аз съм египтянин, роб на амаликитец, и моят господар ме изостави, защото заболях преди три дена.14Ние нападнахме Негев и земята на племето на Юда, и южната част на Халев, а Секелаг опожарихме.“15Тогава Давид го запита: „Ще ме заведеш ли до това пълчище?“ А той каза: „Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.“16Давид му се закле и той го заведе. И ето намериха амаликитците, пръснати по цялата онази страна, ядяха и пиеха, и празнуваха заради голямата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от юдейската земя.17Давид ги поразяваше от зазоряване до вечерта на следващия ден и никой от тях не се избави освен четиристотин младежи, които възседнаха камили и избягаха.18Тогава Давид отне всичко, което амаликитците бяха взели, избави и двете си жени.19Така че не им се изгуби нищо – нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката, нито каквото и да е, което амаликитците бяха взели от тях. Давид възвърна всичко.20И Давид взе всичките овце и говеда, а пред плячката вървяха хората му и казваха: „Това е Давидовата плячка!“21И Давид стигна до двестата мъже, които бяха безсилни да го последват и той ги беше оставил при потока Восор. Те излязоха да посрещнат Давид и хората му, а когато Давид се приближи до тях, поздрави ги.22Тогава злобните и негодниците, които бяха с Давид, започнаха да казват: „Тъй като те не бяха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме. Нека всеки вземе жена си и децата си и да си върви.“23Но Давид рече: „Не правете така, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази, като даде в ръцете ни и пълчището, което беше дошло против нас.24И кой би трябвало да ви послуша? Каквато е частта на онези, които участваха в сражението, такава част трябва да бъде и за онези, които останаха при обоза: те трябва да делят по равно.“ (Чис 31:27)25И стана така от това време насетне. Давид направи това правило и право за Израил и до днес.26Когато Давид пристигна в Циклаг, изпрати от плячката и на старейшините в Юдея, които му бяха близки, като каза: „Ето ви подарък от плячката, взета от враговете на Господа“,27– на онези, които са във Ветил и в южния Рамот, в Ятир,28които са в Ароир, в Шифмот и които са в Естемоа,29и на онези, които са в Рахал[1], на онези, които са в йерахмеелските градове и в кенейските градове,30на онези в Хорма и в Хорашан, в Атах31и в Хеврон, и по всички места, където Давид обикаляше, той и хората му.
1Now when David and his men came to Ziklag on the third day, the Amalekites had made a raid against the Negeb and against Ziklag. They had overcome Ziklag and burned it with fire (1 Цар 15:3; 1 Цар 15:7; 1 Цар 27:8; 1 Цар 29:4; 1 Цар 29:11; 1 Цар 30:14)2and taken captive the women and all[1] who were in it, both small and great. They killed no one, but carried them off and went their way.3And when David and his men came to the city, they found it burned with fire, and their wives and sons and daughters taken captive.4Then David and the people who were with him raised their voices and wept until they had no more strength to weep.5David’s two wives also had been taken captive, Ahinoam of Jezreel and Abigail the widow of Nabal of Carmel. (1 Цар 25:42)6And David was greatly distressed, for the people spoke of stoning him, because all the people were bitter in soul,[2] each for his sons and daughters. But David strengthened himself in the Lord his God. (Изх 17:4; Чис 14:10)7And David said to Abiathar the priest, the son of Ahimelech, “Bring me the ephod.” So Abiathar brought the ephod to David. (1 Цар 23:6; 1 Цар 23:9)8And David inquired of the Lord, “Shall I pursue after this band? Shall I overtake them?” He answered him, “Pursue, for you shall surely overtake and shall surely rescue.” (1 Цар 22:10; 1 Цар 30:18; 1 Лет 12:21)9So David set out, and the six hundred men who were with him, and they came to the brook Besor, where those who were left behind stayed. (1 Цар 23:13)10But David pursued, he and four hundred men. Two hundred stayed behind, who were too exhausted to cross the brook Besor. (1 Цар 30:21)11They found an Egyptian in the open country and brought him to David. And they gave him bread and he ate. They gave him water to drink,12and they gave him a piece of a cake of figs and two clusters of raisins. And when he had eaten, his spirit revived, for he had not eaten bread or drunk water for three days and three nights. (Съд 15:19; 1 Цар 14:27)13And David said to him, “To whom do you belong? And where are you from?” He said, “I am a young man of Egypt, servant to an Amalekite, and my master left me behind because I fell sick three days ago.14We had made a raid against the Negeb of the Cherethites and against that which belongs to Judah and against the Negeb of Caleb, and we burned Ziklag with fire.” (1 Цар 30:1; 2 Цар 8:18; 2 Цар 15:18; 2 Цар 20:7; 2 Цар 20:23; 3 Цар 1:38; 3 Цар 1:44; 1 Лет 18:17; Ез 25:16; Соф 2:5)15And David said to him, “Will you take me down to this band?” And he said, “Swear to me by God that you will not kill me or deliver me into the hands of my master, and I will take you down to this band.” (1 Цар 25:3)
David Defeats the Amalekites
16And when he had taken him down, behold, they were spread abroad over all the land, eating and drinking and dancing, because of all the great spoil they had taken from the land of the Philistines and from the land of Judah.17And David struck them down from twilight until the evening of the next day, and not a man of them escaped, except four hundred young men, who mounted camels and fled.18David recovered all that the Amalekites had taken, and David rescued his two wives. (1 Цар 30:8)19Nothing was missing, whether small or great, sons or daughters, spoil or anything that had been taken. David brought back all. (1 Цар 30:18)20David also captured all the flocks and herds, and the people drove the livestock before him,[3] and said, “This is David’s spoil.”21Then David came to the two hundred men who had been too exhausted to follow David, and who had been left at the brook Besor. And they went out to meet David and to meet the people who were with him. And when David came near to the people he greeted them. (1 Цар 30:10)22Then all the wicked and worthless fellows among the men who had gone with David said, “Because they did not go with us, we will not give them any of the spoil that we have recovered, except that each man may lead away his wife and children, and depart.”23But David said, “You shall not do so, my brothers, with what the Lord has given us. He has preserved us and given into our hand the band that came against us.24Who would listen to you in this matter? For as his share is who goes down into the battle, so shall his share be who stays by the baggage. They shall share alike.” (Чис 31:27; И Н 22:8)25And he made it a statute and a rule for Israel from that day forward to this day.26When David came to Ziklag, he sent part of the spoil to his friends, the elders of Judah, saying, “Here is a present for you from the spoil of the enemies of the Lord.”27It was for those in Bethel, in Ramoth of the Negeb, in Jattir, (Бит 28:19; И Н 15:48; Съд 1:22)28in Aroer, in Siphmoth, in Eshtemoa, (Вт 2:36; И Н 13:16; И Н 15:50)29in Racal, in the cities of the Jerahmeelites, in the cities of the Kenites, (Съд 1:16; 1 Цар 27:10)30in Hormah, in Bor-ashan, in Athach, (Съд 1:17)31in Hebron, for all the places where David and his men had roamed. (И Н 14:13; Съд 1:10; 2 Цар 2:1)