от Bulgarian Bible Society1В това време филистимците събраха своите войски за война, за да се сражават с Израил. Тогава Анхус каза на Давид: „Да знаеш, че ти и хората ти ще тръгнете с мене да се сражавате.“2А Давид каза на Анхус: „Добре, ти ще разбереш какво ще направи твоят слуга.“ Анхус пък отвърна на Давид: „Затова ще те направя пазител на своята глава през цялото време.“
Саул при заклинателката в Ен-Дор
3А Самуил беше умрял и всички израилтяни бяха го оплакали и го бяха погребали в Рама, неговия град. Саул пък беше изгонил от страната заклинателите на духове на мъртъвци и гадателите. (Лев 19:31; 1 Цар 25:1; 4 Цар 23:24)4Филистимците се събраха, дойдоха и се разположиха на лагер в Сонам. Тогава Саул събра целия израилски народ и се разположи на лагер на планината Гелвуй.5Когато Саул видя лагера на филистимците, уплаши се и сърцето му трепна силно.6Тогава Саул се допита до Господа, но Господ не му отговаряше – нито насън, нито чрез Урим, нито чрез пророците. (Чис 27:21)7И Саул каза на слугите си: „Потърсете ми жена, заклинателка на духове на мъртви, за да отида при нея и да я попитам.“ И неговите слуги му казаха: „Ето жена заклинателка има в Ен-Дор.“8Тогава Саул преобрази лицето си, облече други дрехи, тръгна заедно с двама души и отидоха при жената през нощта. Тогава Саул и каза: „Моля те, поврачувай ми с извикване на духове и извикай когото ти кажа.“9А жената му отвърна: „Ето ти знаеш какво направи Саул – изгони от страната извиквачите на духове и гадателите. Защо поставяш примка за живота ми, за да ме погубиш?“10А Саул и се закле в Господа и каза: „Жив е Господ! Няма да имаш вина за това нещо.“11Тогава жената попита: „А кого да ти извикам?“ Той отговори: „Извикай ми Самуил!“12Когато жената видя Самуил, извика високо. И се обърна към Саул: „Защо ме измами? Ти си Саул!“13А царят и каза: „Не се бой! Кажи какво виждаш!“ И жената отговори на Саул: „Виждам един като бог да излиза от земята.“14Тогава той запита: „Какъв е той наглед?“ А тя отговори: „Стар мъж излиза, облечен в дълга дреха!“ Тогава Саул разбра, че е Самуил, падна по лице на земята и се поклони.15А Самуил каза на Саул: „Защо ме безпокоиш, като ме накара да изляза?“ Саул отвърна: „Много съм притеснен. Филистимците воюват срещу мене, а Бог се отвърна от мене и вече не ми отговаря нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова те призовах, за да ме научиш какво да правя.“16Тогава Самуил каза: „А защо питаш мене, след като Господ е отстъпил от тебе и е станал твой неприятел?17Господ ще ти направи това, което е казал чрез мене: Господ ще отнеме царството от твоите ръце и ще го даде на твоя ближен Давид. (1 Цар 15:28)18Тъй като ти не послуша гласа на Господа и не постъпи спрямо Амалик съобразно силния Му гняв, поради това Господ върши това нещо спрямо тебе днес. (1 Цар 15:3)19И Господ ще предаде във филистимските ръце Израил заедно с тебе. Утре ти и синовете ти ще бъдете с мене, а израилския лагер Господ ще предаде във филистимските ръце.“ (1 Цар 31:2; Сир 46:20)20Тогава Саул падна изведнъж, цял проснат на земята, и много се уплаши от думите на Самуил. И нямаше сила у него, защото не беше ял през целия онзи ден и цялата нощ.21Тогава жената влезе при Саул и видя, че беше много уплашен. И тя му рече: „Ето слугинята ти чу гласа ти и изложи живота си на опасност, и изпълних каквото ми каза.22А сега все пак чуй гласа на своята слугиня! Аз ще ти предложа къшей хляб и си хапни. Тогава ще имаш сила, когато тръгнеш по своя път.“23Но той отказа и рече: „Няма да ям!“ Тогава слугите му, а също и жената, го придумаха. И той ги послуша, стана от земята и седна на леглото.24А жената имаше вкъщи угоено теле, побърза, закла го, взе брашно, замеси го и опече безквасни пити.25Предложи ги на Саул и на слугите му и те ядоха. И станаха, и заминаха през същата нощ.
1In those days the Philistines gathered their forces for war, to fight against Israel. And Achish said to David, “Understand that you and your men are to go out with me in the army.” (1 Цар 29:1)2David said to Achish, “Very well, you shall know what your servant can do.” And Achish said to David, “Very well, I will make you my bodyguard for life.”3Now Samuel had died, and all Israel had mourned for him and buried him in Ramah, his own city. And Saul had put the mediums and the necromancers out of the land. (Изх 22:18; Лев 19:31; Лев 20:27; Вт 18:10; 1 Цар 1:19; 1 Цар 25:1)4The Philistines assembled and came and encamped at Shunem. And Saul gathered all Israel, and they encamped at Gilboa. (И Н 19:18; 1 Цар 31:1)5When Saul saw the army of the Philistines, he was afraid, and his heart trembled greatly.6And when Saul inquired of the Lord, the Lord did not answer him, either by dreams, or by Urim, or by prophets. (Изх 28:30; Чис 12:6; Чис 27:21; Вт 33:8; 1 Цар 14:37; 1 Цар 28:15)7Then Saul said to his servants, “Seek out for me a woman who is a medium, that I may go to her and inquire of her.” And his servants said to him, “Behold, there is a medium at En-dor.” (И Н 17:11; 1 Лет 10:13; Пс 83:10)8So Saul disguised himself and put on other garments and went, he and two men with him. And they came to the woman by night. And he said, “Divine for me by a spirit and bring up for me whomever I shall name to you.” (Вт 18:10; 3 Цар 20:38; 3 Цар 22:30; 2 Лет 18:29; 2 Лет 35:22)9The woman said to him, “Surely you know what Saul has done, how he has cut off the mediums and the necromancers from the land. Why then are you laying a trap for my life to bring about my death?” (1 Цар 28:3)10But Saul swore to her by the Lord, “As the Lord lives, no punishment shall come upon you for this thing.” (Рут 3:13)11Then the woman said, “Whom shall I bring up for you?” He said, “Bring up Samuel for me.”12When the woman saw Samuel, she cried out with a loud voice. And the woman said to Saul, “Why have you deceived me? You are Saul.”13The king said to her, “Do not be afraid. What do you see?” And the woman said to Saul, “I see a god coming up out of the earth.”14He said to her, “What is his appearance?” And she said, “An old man is coming up, and he is wrapped in a robe.” And Saul knew that it was Samuel, and he bowed with his face to the ground and paid homage. (1 Цар 15:27)15Then Samuel said to Saul, “Why have you disturbed me by bringing me up?” Saul answered, “I am in great distress, for the Philistines are warring against me, and God has turned away from me and answers me no more, either by prophets or by dreams. Therefore I have summoned you to tell me what I shall do.” (1 Цар 16:14; 1 Цар 18:12; 1 Цар 28:6)16And Samuel said, “Why then do you ask me, since the Lord has turned from you and become your enemy?17The Lord has done to you as he spoke by me, for the Lord has torn the kingdom out of your hand and given it to your neighbor, David. (1 Цар 15:28)18Because you did not obey the voice of the Lord and did not carry out his fierce wrath against Amalek, therefore the Lord has done this thing to you this day. (1 Цар 15:9)19Moreover, the Lord will give Israel also with you into the hand of the Philistines, and tomorrow you and your sons shall be with me. The Lord will give the army of Israel also into the hand of the Philistines.” (1 Цар 31:2)20Then Saul fell at once full length on the ground, filled with fear because of the words of Samuel. And there was no strength in him, for he had eaten nothing all day and all night.21And the woman came to Saul, and when she saw that he was terrified, she said to him, “Behold, your servant has obeyed you. I have taken my life in my hand and have listened to what you have said to me. (Съд 12:3)22Now therefore, you also obey your servant. Let me set a morsel of bread before you; and eat, that you may have strength when you go on your way.”23He refused and said, “I will not eat.” But his servants, together with the woman, urged him, and he listened to their words. So he arose from the earth and sat on the bed.24Now the woman had a fattened calf in the house, and she quickly killed it, and she took flour and kneaded it and baked unleavened bread of it,25and she put it before Saul and his servants, and they ate. Then they rose and went away that night.