1На първия певец. По Йедутун[1]. Псалом на Асаф.2Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.3В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши. (Пс 50:15; Пс 88:2; Ис 26:16)4Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва.5Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам.6Премислям отминалите дни и годините на древните времена. (Пс 143:5)7Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита:8„Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен? (Пс 74:1; Пс 89:47; П Ер 3:22; П Ер 3:31)9Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово?10Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“ (Ис 63:15)11Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“ (Мал 3:6)12Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням. (Пс 143:5)13Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела.14Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог? (Пс 89:7)15Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си.16Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф. (Неем 1:10)17Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха. (Ав 3:10)18Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде. (Пс 18:15; Пс 144:6)19Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше. (Изх 19:16; Пс 97:4)20Твоят път бе през морето и Твоите пътеки – през големите води. Твоите следи никой не видя. (Ис 43:16; Ис 51:10; Прем 14:3)21Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон. (Пс 78:52; Ис 63:11; Мих 6:4)
1To the choirmaster: according to Jeduthun. A Psalm of Asaph. I cry aloud to God, aloud to God, and he will hear me. (Пс 3:4; Пс 39:1; Пс 50:1)2In the day of my trouble I seek the Lord; in the night my hand is stretched out without wearying; my soul refuses to be comforted. (Бит 37:35; Пс 20:1; Пс 50:15; Пс 63:6; Пс 86:7; Пс 143:6; Ис 26:9; Ис 26:16)3When I remember God, I moan; when I meditate, my spirit faints. (Пс 42:5; Пс 42:11; Пс 43:5)4You hold my eyelids open; I am so troubled that I cannot speak. (Бит 41:8)5I consider the days of old, the years long ago. (Вт 32:7; Пс 44:1; Пс 77:10; Пс 143:5; Ис 51:9)6I said,[1] “Let me remember my song in the night; let me meditate in my heart.” Then my spirit made a diligent search: (Пс 4:4; Пс 42:8)7“Will the Lord spurn forever, and never again be favorable? (Пс 44:9; Пс 85:1)8Has his steadfast love forever ceased? Are his promises at an end for all time? (Рим 9:6)9Has God forgotten to be gracious? Has he in anger shut up his compassion?” (Ис 49:15; Ав 3:2)10Then I said, “I will appeal to this, to the years of the right hand of the Most High.”[2] (Пс 118:15)11I will remember the deeds of the Lord; yes, I will remember your wonders of old. (Пс 77:5; Пс 105:5)12I will ponder all your work, and meditate on your mighty deeds. (Пс 9:11; Пс 90:16)13Your way, O God, is holy. What god is great like our God? (Пс 35:10; Пс 73:17)14You are the God who works wonders; you have made known your might among the peoples. (Пс 72:18; Пс 106:8)15You with your arm redeemed your people, the children of Jacob and Joseph. (Изх 6:6; Вт 9:29; Пс 74:2)16When the waters saw you, O God, when the waters saw you, they were afraid; indeed, the deep trembled. (Изх 14:21; И Н 3:15; Пс 114:3; Ав 3:10)17The clouds poured out water; the skies gave forth thunder; your arrows flashed on every side. (Пс 18:14; Пс 68:33)18The crash of your thunder was in the whirlwind; your lightnings lighted up the world; the earth trembled and shook. (Пс 18:7; Пс 97:4; Пс 104:7)19Your way was through the sea, your path through the great waters; yet your footprints were unseen.[3] (Пс 36:6; Ав 3:15)20You led your people like a flock by the hand of Moses and Aaron. (Изх 13:21; Изх 14:19; Пс 78:52; Пс 80:1; Ис 63:11)